Акцент-2

Автор проф. Венелин ЦачевскиПубликувано на 2 декември 2019Категории Акцент-2, Обектив, ЦивилизацияЕтикети Българо-финландски отношения, Българо-финландското дружество за приятелство, Пяйви Блиника Сподели

По повод 25-та годишнина от присъединяването на Финландия към ЕС в Министерството на външните работи в София се състоя конференция с участието на Н. Пр. Пяйви Блиника, извънреден и пълномощен посланик на Финландия в България. Конференцията бе организирана от Дипломатическия институт към Министерството на външните работи съвместно с финландското посолство в София и Българо-финландското дружество за приятелство. Присъстваха чуждестранни и български посланици и дипломати, учени и експерти, приятели на Финландия. Проявата се проведе в навечерието на националния празник на Финландия – 6 декември, на която дата преди 102 години е създадена финландската държава.

Конференцията бе открита от Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт, а основните изказвания бяха направени от проф. Венелин Цачевски, инициатор на конференцията, който проследи историята на присъединяването на Финландия към ЕС и четвъртвековното участие и роля на страната в съюза. В експозето си той отдели специално внимание на оказаната подкрепа от Финландия за приемането на България в ЕС през 2007 г., както и на ползотворното сътрудничество между двете страни.

Н. Пр. П. Блиника представи обстойно приоритетите и досегашните резултати на финландското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2019 г. Направени бяха многобройни изказвания за участието и сътрудничеството на Финландия и България в ЕС. На конференцията бяха представени две нови книги за Финландия и българо-финландските отношения – „Хиляди момци са тръгнали на поход…. Финландци също са воювали за освобождението на България“ и „Страната на белите лилии. Северният приятел на България“.

 

 

 

 

 

 

 

Финландия подаде молба за членство в ЕС на 18 март 1992 г. Това бе значима промяна в провежданата след Втората световна война финландска политика на неутралитет. Членството в ЕС бе мотивирано от стремежа на страната да се приспособи към новите международни условия след настъпилите в края на 80-те години на миналия век кардинални промени в Източна Европа и последвалото разпадане на СССР. Целта бе да се създадат по-благоприятни условия за социално-икономическото развитие, в областта на сигурността и провеждането на външната политика на страната. Финландия, заедно с Швеция и Австрия, които имат подобен статут на военно необвързани страни, станаха участници в четвъртото поред разширяване на ЕС.

Присъединителните преговори започнаха в началото на февруари 1993 г. и завършиха в рекордно кратък срок в края на март следващата година. Основно място в присъединителните преговори зае договарянето на условията в аграрната област, което бе изключително важно за Финландия поради специфичните климатични условия в страната (една четвърт от нейната територия е отвъд полярния кръг), както и относно финландското участие в общата политика на страните членки  във външните отношения и в областта на сигурността.

На проведения във Финландия на 16 октомври 1994 г. национален референдум договорът за членство бяха подкрепени от почти 57 % от финландците, но една значителна част от избирателите (43 %) гласуваха против, тъй като се опасяваха, че участието в ЕС крие рискове, особено за нейната самостоятелност в провеждането на вътрешната, външната и военната политика.

След присъединяването й в началото на 1995 г. Финландия бързо  и сравнително лесно се приспособи към условията в ЕС. Четири години по-късно, през втората половина на 1999 г., тя бе за пръв път ротационен председател на Съвета на ЕС. През декември същата година бе взето решение за започването на присъединителните преговори с втората група кандидатстващи страни от Източна Европа, сред които бе и България. Следващото ротационно председателство на Финландия бе през втората половина на 2006 г. То съвпадна със завършването на ратификацията на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.

В края на първото десетилетие на века условията в ЕС започнаха да се влошават. Настъпилата през 2009 г. стопанска рецесия и финансова нестабилност се отразиха неблагоприятно върху развитието на Финландия. Същата година, а след това през 2012-2014 г. брутният  й вътрешен продукт регистрира спад. Освен това, интеграционният процес в ЕС се изправи пред засилващи се трудности, а дейността на институциите на съюза бе подложена на нарастваща обществена критичност. Тя се прояви и във Финландия, а негов основен изразител стана популистката партия „Истински финландци“ (по-късно преименувана „Финландците“), която през сегашното десетилетие се превърна в една от водещите партии и известно време участваше в управлението на страната.

Независимо от това мнозинството от финландците считат, че членството в ЕС е изгодно и полезно за тяхната страна в социално-икономическо отношение, както и в сферата на сигурността. Финландия се нарежда сред най-развитите в стопанско отношение страни членки, с висок жизнен стандарт, стабилна и ефективно действаща демократична система на управление. Въпреки че по численост на населението (5.5 млн.) Финландия  e на 26 място, по размер на БВП тя се нарежда на 15 място, а по брутен продукт на глава от населението е на 10 място в Европа. Тя е на шесто място в областта на политическата демокрация, а по икономическа конкурентна способност е на седмо място Финландия е сред страните с най-ниска корупция в света. Особено значими са постиженията на страната в социалната област, в която тя е сред световните лидери. Разходите в социалната сфера възлизат на над 30 % от държавния бюджет, с което тя на второ място сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Във Финландия за образованието се отделят 6 – 7 %, а за научни изследвания 3.5 % от БВП, което е сред най-високите в ЕС и Европа.

Финландия е сред страните-членки на ЕС, която внася повече финансови средства в бюджета на съюза, отколкото получава. През сегашното десетилетие тази сума възлиза на около 4.5 млрд. евро, а през изминалия 25-годишен период на нейното членство в ЕС тя възлиза на над 6.5 млрд. евро. Голяма част от тези финансови средства са използвани в подкрепа на кандидатстващите и новоприсъединилите се към ЕС страни от Източна Европа, включително България.

От началото на юли до края на 2019 г. Финландия е за трети път ротационен председател на Съвета на ЕС. Това е критичен период в историята на съюза, поради скорошното напускане на Великобритания. Остра е необходимостта да бъде преодоляна кризата, в която се намира ЕС и да бъде възстановена динамиката на интеграционните отношения между страните членки. Това е основната цел на финландското председателство, чийто девиз е „Устойчива Европа, устойчиво бъдеще“. Програмата на председателството включва четири основни приоритета: укрепване на общите ценности и принципите на правовата държава, повишаване на конкурентоспособността и социалното приобщаване на гражданите към ЕС, засилване позицията на ЕС като глобален лидер в международното сътрудничество за справяне с негативните последици от климатичните промени, подобряване на вътрешната и външната сигурност на съюза. Тези приоритети са в съответствие с насоките и целите на приетата стратегическа програма на Съвета на ЕС за 2019-2024 г., чието изпълнение започна по време на финландското председателство.

През изминалия период бе постигнат осезаем напредък в реализирането на посочените приоритети. Както и при предишните два периода, когато Финландия изпълняваше тази функция, така и сега се проявиха типичните качества на финландската дипломация – инициативност, прагматизъм, деловитост, умение да изпълнява функциите на активен посредник между институциите и страните членки за постигането на общо съгласие. По време на финландското председателство бяха проведени многобройни срещи и дискусии, на които бяха приети конкретни решения по най-важните насоки и проблеми на развитието и политиката на ЕС.

През ноември 2019 г. Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха споразумение за размера и разпределението на средствата на бюджета на съюза за 2020 г., в който основно внимание е отделено на преодоляване неблагоприятните последици от климатичните промени (според премиера на Финландия Анти Рине решаването на този проблем би могло да бъде „следващия героичен акт на Европа“), повишаване на трудовата заетост, подобряване на вътрешната и външната сигурност в ЕС и регулиране на миграцията. По тези и свързаните с тях многобройни проблеми бяха проведени десетки специализирани дискусии и срещи на министерско и експертно равнище, а резултатите ще бъдат обобщени на заключителните срещи на ръководителите на страните членки в края на финландското председателство.

Въпреки трудностите, които преживява ЕС, Финландия е твърд поддръжник на разширяването на съюза. Финландската позиция по този въпрос е, че реформирането на ЕС не трябва да бъде основание или да служи като оправдание за преустановяване приемането на нови страни членки, което е в интерес, на ЕС и Европа. Финландските ръководители многократно заявиха, че интегрирането на страните от Западните Балкани в ЕС не трябва да бъде безпричинно отлагано, тъй като държавите в този регион също принадлежат към Европа, а ЕС е поел ангажимент за тяхното приемане при условие, че изпълнят необходимите за това критерии. Символичен е фактът, че ротационен председател на Съвета на ЕС преди Финландия бе Румъния, а следващата страна, която ще изпълнява същата функция от началото на 2020 г., ще бъде друга балканска страна – Хърватия. Съгласно изискванията за приемственост при ротационното председателство тази „тройка“ прие съвместна програма, една от чиито цели е съдействие за продължаване процеса на интегриране на страните от Западните Балкани в ЕС.

В многовековната история на отношенията между българския и финландския народ, които след обявяването на независимостта на Финландия през 1917 г. придобиха междудържавен характер, взаимното сътрудничество в рамките на ЕС заема специално място. Финландия бе приета в ЕС значително по-рано от България, на която тя оказа всестранна подкрепа в подготовката й за членство. Финландските ръководители се противопоставиха на предявени дискриминационни за България условия за приемането й в ЕС. Това се прояви особено относно неоснователното  искане на някои страни членки за преждевременно извеждане от експлоатация на напълно безопасни реактори на АЕЦ „Козлодуй“. Значителна част от финансовия принос на Финландия за страните от Източна Европа бе предназначена за България. Подкрепата на финландските ръководители изигра важна роля за започването на присъединителните преговори с България, решение за което бе взето през декември 1999 г. в Хелзинки, когато Финландия бе председател на Съвета на ЕС.

Историческа основа на приятелските отношения между България и Финландия е участието на няколко хиляди финландци в Руско – турската освободителна война през 1877 – 1878 г. България бе сред първите страни, която призна обявената през 1917 г. независимост на Финландия, а скоро след това бяха установени двустранните дипломатически отношения, чиято стогодишнина бе отбелязана през миналата година.

След приемането на България в ЕС в началото на 2007 г. българо-финландските отношения навлязоха в нов етап и придобиха качествено нови измерения. Между двете страни е установено взаимноизгодно партньорство, основано на демократичните ценности, общите или сходни позиции по основните насоки на развитието и политиката в ЕС. България и Финландия са убедени поддръжници на укрепването на ЕС, което е в съответствие с националните им интереси, както и на другите участващи страни. Те считат, че ЕС играе незаменима роля за развитието на многостранното сътрудничество, поддържането на европейската сигурност и повишаване ролята на Европа в глобалните международни отношения. България и Финландия са единни относно необходимостта от реформиране на ЕС. Това се отнася и за продължаване процесът на разширяване на ЕС чрез приемането на всички страни от Западните Балкани, при условие, че са изпълнили критериите за членство.

За България е изключително полезен опитът от участието на Финландия в ЕС, който за съжаление тя не използва достатъчно. Същото се отнася и за разширяването на двустранното сътрудничество, особено в икономическата област, в която съществуват благоприятни условия. Със сигурност тези въпроси ще бъдат обсъдени на предстоящите срещи между ръководителите на двете страни, което ще даде импулс за по-нататъшното развитие на традиционните отношения на приятелство и сътрудничество между България и Финландия.