Последната жертва на Стената

Последната жертва на Стената

Под прикритието на нощта двама млади мъже се промъкват през градинките в Източен Берлин. Денят е 5 февруари 1989 г., малко преди полунощ. Тяхната цел е Бриц канал. Там Крис Гефрой и неговият приятел Кристиан Гаудиан се надяват, че ще могат да се промъкнат през една от най-добре защитените граници в света – Берлинската стена.

И двамата били чули слухове, че заповедите към източногерманските гранични войски за стрелба по опитващите да преминат Берлинската стена са били отменени тихо. Тази информация идвала от достоверен за двамата източник – граничар от източната област Тюринген, на три часа югозападно от Берлин.

Двамата смело щурмуват първото препятствие от защитните съоръжения – близо триметровата бетонна ограда. Остават зона със сигнални съоръжения и телена ограда. Именно тук идва нещастието. Един от двамата включва алармата. Прожекторите осветяват зоната на смъртта в ярка бяла светлина.

Двамата мъже хукват с максимална скорост към последното препятствие преди линията на свободата. Това е също висока около три метра телена ограда. Крис Гефрой и неговият приятел се опитват да си помогнат взаимно. Но вече е твърде късно. Източногерманските гранични войници забелязват двамата мъже и откриват огън. Заповедите за насилствено спиране на опитите за бягство все още са в сила. Крис Гефрой загива под дъжда от куршуми, един от тях пронизва сърцето му. Кристиян Гаудиан е тежко ранен, арестуван е, а впоследствие е осъден. Изстрелите разкъсват тишината на нощта в Източен Берлин. Дори Карин Гефрой, майката на Крис, чува шума. Това, че синът й е починал същата вечер тя ще научи дни по-късно.

Крис се счита за последната жертва на заповеди за стрелба по протежението на Берлинската стена.

Колко точно хора са загинали в резултат на политиката на Германската демократична република (ГДР), все още не е напълно ясно. Изследванията в архивите на източногерманската политическа полиция ЩАЗИ сочат цифрата от 138 случаи на разстреляни.

Освен Берлинската стена граничните войски на ГДР наблюдават около 1400 километра вътрешна граница между Източна и Западна Германия. Проект на SED-Statt на Freie Universität Berlin хвърля повече светлина върху жертвите на Стената.

„Работим върху 1036 случая на лица, на които имената за известни“, коментира през 2014 г. изследователят Ян Костка пред DW. „Но има още 192 случая на неизвестни лица“, добавя изследователят.

Самите власти на ГДР не са поддържали списъци с хората, загинали на вътрешната германска граница. Напротив, смъртните случаи съзнателно са покривани доколкото е възможно. Службата за държавна сигурност на Източна Германия ЩАЗИ принуждава семействата на жертвите да мълчат.

Семейството на Крис Гефрой също получава официалната информация, че е умрял, след като уж е нападнал военна зона. Майка му обаче има съмнения, тя все пак е чула изстрели. Две седмици по-късно членовете на семейството поставят некролог във вестник „Berliner Zeitung“, приписвайки смъртта му на „злополука“.

Този некролог предизвиква интереса на редица западни репортери. Случаят на Гефрой получава необичайно медийно внимание. В по-голямата част масовото сплашване на семействата на убитите и прикритията от страна на ЩАЗИ са успешни – чак до днес.

Хората зад числото 138

Това са доказаните смъртни случаи, пряко свързани с граничния режим. В числото са включени, както всички цивилни убити в опит да преминат Стената, така и граничните войници от ГДР, които са се опитали да избягат и са били убити.

По-важни от броя на загиналите при Берлинската стена са историите на живота на хората, които са били засегнати, казва Мария Нук, заместник-директор на фондация „Мемориалът на Берлинската стена“. „Важно е какво са преживели тези хора“, коментира тя пред DW. „Защо поеха такъв риск и какви бяха мотивите им?“

Смъртта застига Крис Гефрой едва 20-годишен, убит от смъртоносните изстрели на граничните войници. Той завършва средното си образование с профил за сервитьор и трябва да започне отбиване на военна служба в Народната армия на ГДР. Но вместо да служи на армията на ГДР Крис иска да живее свободно и да пътува по света. Девет месеца след неговото убийство, Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 г.

Неговият случай доведе до международни протести, което накара лидера на ГДР Ерих Хонекер да обяви край на политиката за разстрел на опитващите се да избягат.

Заглавна снимка и снимки в текста: DW

Категории ЦивилизацияЕтикети , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.