Покушението срещу българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев най-вероятно е резултат от фалшива информация, подавана от негови конкуренти към Кремъл. При отсъствието на логични алтернативни обяснения това изглежда най-вероятният сценарий.
Това се казва в нова част от разследването на групата Bellingcat и руското издание The Insider за покушението срещу Гебрев от април 2015 г. В раследването този път се е включило и германското списание Der Spiegel. То бе публикувано късно в събота, като на трите места има различна – по-откъслечна или по-подробна – информация за версията, че български конкуренти, искащи да превземат бизнеса на Гебрев, стоят зад опита да бъде отровен от специална група на руското военно разузнаване. Нещо повече – едното от изданията не изключва Главното управление на Генщаба на руската армия да е фалшифицирало документи, за да изгради съвсем различни мотиви, наглед обясняващи покушението.
Акцентът на новото разследване е върху това, че тази група се разрасна до 8 души и че са разпознати, както тяхната идентичност, така и как и къде са пътували из Европа, включително до България.
Bellingcat и The Insider обаче отделят внимание и на на мотивите за нападението, в което освен Гебрев пострада още синът му и негов служител.
„Точният мотив за предполагаемия опит за отравяне все още не е определен от българското разследване, нито е ясно на самата жертва“, пише екипът на Bellingcat. Изданието пише, че бизнесът на Гебрев с оръжие не е бил голям фактор в оръжейните продажби за държави или въоръжени групировки, които руското министерство на отбраната смята за противници. Той е изнасял известно количество оръжие за Грузия по време на руско-грузинската война от 2008 г. и попада в черен списък на руското министерство на отбраната. „Но той сподели с нас, че бизнесът му е заемал не повече от 10% от общите български продажби за Грузия по време на войната. Гебрев настоява, че не е изнасял оръжие за Украйна – директно или през посредници – след като Русия анексира Крим през 2014 г.“, добавят от Bellingcat.
Една от възможните хипотези е Гебрев да е станал мишена заради вътрешна борба за власт на олигарси в България, върху които Русия е оказвала силно влияние в периода 2014-2015 г.
Според изданието Русия смята българската оръжейна промишленост да враждебна на интересите ѝ, тъй като от началото на 2015 г. няколко български производители и износители на оръжие се боричкаха за таен американски бюджет за дотавяне на оръжие за сирийските бунтовници. Търсенето на леки и средно тежки оръжия и муниции от Източна Европа растеше бясно и български износители мног оискаха да получат дял от удовлетворяването му. Износът на оръжия, естествено, не беше директно за сирийските бунтовници, а преди това се продаваше на подставени лица като Азербайджан и Саудитска Арабия.
Гебрев коментира, че компанията му „Емко“ не е кандидатствала за каквито и да е оръжейни продажби по тази програма. Той казва, че основните му експортни пазари – Индия и Северна Африка – са изисквали големи количества и той се фокусирал върху изпълнението на тези ангажименти. Но кандидатстване за разрешително за износ на оръжие за Азербайджан – което се предполага, че е било предназначено за Сирия – е подадено в българското външно министерство н 27 април 2015 г. – по съвпадение, същият ден, в който Гебрев усеща първите симптоми от отравянето.
Основната версия на Гебрев е, че това е фалщификат от конкурент, който е искал да елиминира бизнеса му от пазара, като за целта насъска руснаците срещу него.“
От Bellingcat смятат, че въпреки „забележителното съвпадение“ е по-скоро невероятно да има връзка между тази сделка и покушението, тъй като е твърде малко времето между „натопяването“ му пред руснаците и операцията за отравянето.
„В същото време без съмнение през 2015 и 2016 година е имало опити да бъде дискредитирана Emco в чужбина, включително чрез статия на английски език в български вестник, в която се използва фалшивото кандидатстване за експортен лиценз с цел Emco да бъде представена като износител на оръжие за „Ислямска държава“. Продължителната кампания срещу Emco прави правдоподобна версията, че опитите може да са започнали преди фалшивото кандидатстване за експорт от 27 април.“