50 години фонд „Константин и Зиновия Кацарови“

50 години фонд „Константин и Зиновия Кацарови“

На 12 ноември 2019 г. в Женева бе отбелязана 50-годишнината от учредяването на фонд „Константин и Зиновия Кацарови“. Фондът е създаден през 1969 г. по инициатива и с лични средства на живеещия в Швейцария виден български учен юрист и историк, преподавател по търговско право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и Женевския университет, филантроп, патриот и демократ професор Константин Кацаров. През изминалия полувековен период фондът е предоставил стипендии и е оказал финансова подкрепа на стотици българи да продължат образованието си или да специализират в Швейцария в областта на науката, изкуството и културата. Фондът извършва също дарения и организира различни културни и научни прояви.

Честването се състоя в престижната швейцарска фондация, носеща името на Мартен Бодмер (1899 – 1971) – изтъкнат швейцарски библиофил и колекционер на ръкописи, документи и книги в областта на културата, историята и международните отношения и които днес са експонати в уникална постоянна изложба.

На събитието присъстваха Н. Пр. Мюриел Берсе Коен, извънреден и пълномощен посланик на Швейцария в България, Н. Пр. Гауденц Руф, извънреден и пълномощен посланик на Швейцария в България през 1995-2000 г., Деяна Костадинова, постоянен представител на Република България към службата на ООН и другите международни организации в Женева, Снежана Филипова, пълномощен министър в посолството на България в Швейцария и други дипломати. Сред участниците бяха проф. Жак Берчтолд, президент на фондация „Мартен Бодмер“, Жан-Клод Никол, председател на Комитета на фонд „Константин и Зиновия Кацарови“, Георги Василев и Ерик Евтимов, членове на комитета, както Камелия-Ана Грабоцка-Шизу, главен секретар на фонда. Присъстваха също професори и преподаватели в Женевския университет, бивши и настоящи стипендианти на фонд „Константин и Зиновия Кацарови“, много българи, които следват или работят в Швейцария.

Проф. Жак Берчтолд представи богатата изложбена колекция на фондация „Мартен Бодмер“. Експонати са ценни ръкописи и документи от историята на човечеството. Сред тях има и такива, които са свързани с България, каквото е факсимиле на писмо на генералния секретар на Обществото на народите относно разрешаването на военния конфликт между България и Гърция през 1925 г. Специално място в музейната експозиция заема оригиналният ръкопис на романа на великия руски писател Лев Толстой „Война и мир“, който се съхранява в Москва и никога преди не е показван в друга страна.

Прочетено бе поздравително писмо от Н. Пр. Ради Найденов, извънреден и пълномощен посланик на България в Швейцария. Веселка Лалова-Мюце, съветник в българското посолство в Берн и бивша стипендиантка, изрази своята признателност за възможността да специализира в Швейцария.  Александър Иванов, настоящ стипендиант на фонда, изпълни музикални произведения на цигулка. Ж.-Кл. Никол описа жизнения и професионалния път на проф. Константин Кацаров. Той разказа за сътрудничеството си с големия български учен и съдействието, което е оказал за публикуването през 1960 г. на фундаменталния труд на проф. Кацаров „Теория на национализацията“, както и за учредяването и дейността на фонда.

По покана на ръководството на фонд „Константин и Зиновия Кацарови“ имах честта да представя книгата на проф. Кацаров „Проиграната победа“. Въпреки че от публикуването й са изминали повече от 50 години, съдържащите се в нея анализ на събитията и прогнози за бъдещото на България, Европа и международните отношения са значими  и актуални и в наши дни. Това е причината, поради която представям оригиналният текст на моето експозе.

 

Дами и господа,

Ваши превъзходителства,

Преди всичко бих искал да изразя моята благодарност за поканата да участвам в честването на 50-годишнината от учредяването на фонд „Константин и Зиновия Кацарови“. Ще припомня, че по инициатива на фонда и съдействието на посолството на Швейцария в България през април тази година в София бе проведена конференция, на която присъстваха бивши стипендианти, преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и други университети и институти, представители на Министерството на външните работи и неправителствени организации, дипломати, студенти. Посланикът на Швейцария в България Н. Пр. госпожа Мюриел Берсе Коен направи изказване за съвременното развитие на българо-швейцарските отношения. Тя отдаде почит на проф. Кацаров и изтъкна ползотворната дейност на създадената от него фондация, която има голям принос за укрепването на двустранното сътрудничество в областта на образованието, науката и културата.

Преди да представя книгата „Проиграната победа“ позволете ми да посоча най-важните моменти от живота и дейността на нейния автор, който е и създаател на фонда. Биографията на проф. Кацаров е впечатляваща. Той е живял по време на важни и драматични събития в историята на България, Европа и света. Свидетел е на обявяването на независимостта на България през 1908 г., двете балкански войни през 1912-1913 г., Първата и Втората световна война, последвалото установяване на тоталитарните комунистически режими в Източна Европа, включително България, разделението на Европа и настъпилия период на „студената война“ в международните отношения.

 

Проф. Кацаров е роден през 1898 в София. Завършва право и защитава докторат в същата област в университета в Берн. През 1920 г. се връща в България и прави успешна професионална кариера. Работи като адвокат, открива кантора за регистриране на патенти и търговски марки и започва да издава първия в Европа годишник по тези проблеми. През 30-те и 40-те години на миналия век е юридически консултант на швейцарската легация и други чуждестранни дипломатически и търговски представителства в София. Публикува редица научни трудове. Избран е за доцент, а след това за професор по търговско право в Софийския университет. След установяването на тоталитарния режим в България през есента на 1944 г. с измисленото обвинение, че е сътрудничел с представители на нацистка Германия, е репресиран, но след застъпничество на негови колеги е оправдан. През 1947 г. проф. Кацаров е сред основателите на просъществувалото няколко години българо-швейцарско дружество за културно сближаване.

В началото на 1953 г. проф. Кацаров отново е арестуван и обвинен, че е шпионин на западните тайни служби. Осъден е на 15 години затвор, но благодарение на дискретното застъпничество на Швейцария е освободен. Поради влошено здраве заминава за лечение в чужбина и се установява в Швейцария. През 1960 г. в Париж е публикуван фундаменталният му научен труд „Теория на национализацията“, който впоследствие е преведен на седем езика и издаден в 11 страни. Проф. Кацаров получава международно признание на учен и експерт в тази област.

По същото време той открива в Женева консултантска агенция в областта на индустриалната собственост. От 1963 до 1970 г. преподава търговско право в Женевския университет. През 1969 г. по инициатива и с лични средства на проф. Кацаров е учреден фонд „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет, чиято цел е да подпомага млади българи да учат и да специализират в Швейцария. Фондът продължава да действа и след смъртта на проф. Кацаров през 1980 г.

Дами и господа,

Книгата „Проиграната победа“ заема важно място сред научните трудове на проф. Кацаров. Той започва да пише книгата преди да напусне България и я завършва, след като се установява в Швейцария. Под заглавие „Analyse des sieges“ е публикувана през 1965 г. на немски език в Дюселдорф, а след това и в Мюнхен. Три години по-късно е отпечатана с ново заглавие на френски език от издателство la Baconnière. В България книгата е публикувана след падането на тоталитарния режим в края на 80-те години на миналия век. Това става през 1994 г. с финансовата подкрепа на сина на проф. Кацаров.

„Тази книга съдържа наблюдения, спомени и съждения за петдесет години от човешката история, пише проф. Кацаров в предговора. Трудове от подобен род обикновено са дело на държавни мъже или на военачалници, които са играли решаваща роля на световната сцена. Те несъмнено са ценен източник за читателя – чрез тях той най-добре разбира събитията, и за историческата наука – която се обогатява с автентични свидетелства.

Не може обаче човек да бъде едновременно актьор и зрител, а актьорът не е непременно най-квалифицираната личност, която да оцени събитията, в които е участвал.

Настоящата книга е творение на зрител, който преживя половин столетие от световната история и я наблюдаваше от Източна Европа – от относително отдалечена от епицентъра на големите събития точка. Въпреки – но също и благодарение на – тази особеност, аз се решавам да публикувам моите записки, след като внимателно ги сверих с междувременно публикуваните документи. Наистина вярвам, че за сегашните и бъдещите поколения наблюденията и мненията на един зрител на събитията са не по-малки значими от свидетелствата на участниците. Впрочем, окончателната присъда както за събитията, така и за личностите, е в компетенцията на друг зрител: великият и безсмъртен учител Историята.“

Книгата на проф. Кацаров е фундаментален труд, в който той описва събитията в Европа и света преди, по време на и след Втората световна война до 60-те години на XX век. Авторът анализира причините за избухването на войната и хода на сраженията, последвалия период на „студената война“, сформирането на двата военно-политически съюза начело със САЩ и СССР, експанзията на комунизма във и извън Европа. Той очертава бъдещето на европейския континент и отношенията между западните и тогавашните социалистически страни.

Книгата се отличава от повечето подобни публикации по онова време, които повече или по-малко отразяват различни идейни и политически възгледи. За разлика от тях, трудът на проф. Кацаров е такъв на свободна и независима личност и учен.  Той си дава сметка, че книгата му няма да бъде пощадена от критика, но се позовава на мисълта на древния гръцки философ Аристотел: „Платон ми е скъп, но истината ми е още по-скъпа“.

Определяща черта на съдържанието на „Проиграната победа“ е разочарованието на проф. Кацаров от провежданата политика на големите западни страни преди, през и след Втората световна война. Той счита, че непоследователното поведение, компромисите и отстъпките на Запада в отношенията с нацистка Германия са улеснили агресивните стремежи на Хитлер. Западът е продължил да прави грешки във външната и военната политика през и особено в заключителната фаза на Втората световна война. Проф. Кацаров счита, че САЩ и Великобритания са били готови да се намесят пряко и активно във военните действия още през 1942 – 1943 г., но са предпочели да оставят на СССР да играе основната роля в разгрома на нацистка Германия. Откриването на втория фронт става едва през лятото на 1944 г., но това позволява на съветската армия да завладее цяла Източна Европа и да достигне до Берлин.

Западните ръководители, пише проф. Кацаров, са допуснали голяма грешка със съгласието си за разделянето на континента на сфери на влияние. Авторът се позовава на проведените на 9 октомври 1944 г. в Москва преговори между британския премиер Уинстън Чърчил и съветския лидер Йосиф Сталин. Тогава Чърчил предлага, а Сталин без колебание приема СССР да има господстващо влияние в Югоизточна Европа, с изключение на Гърция. Предложението открива пътя за установяване на хегемония на СССР в Румъния, България, Унгария и Югославия. Постигнатото споразумение, което дълго време е държано в тайна, е окачествено от проф. Кацаров като „срамно и неморално“. Същата ситуация възниква в цяла Източна Европа, чиито народи са изоставени от Запада на произвола на съдбата.

Констатацията на проф. Кацаров е, че, следствие на погрешната западна политика, Втората световна война завършва с пълна победа на СССР, който успява да установи господство на огромни територии – Източна Европа, балтийските страни (Естония, Литва и Латвия) и една значителна част от Германия. Според проф. Кацаров резултатите от Втората световна война представляват фактически капитулация на Запада пред СССР и улесняват последвалата комунистическа експанзия в Европа и света. Той счита, че погрешната западна политика към СССР е продължила и в периода след Втората световна война. „Студената война“ не е променила нищо в статуквото на европейския континент. Проф. Кацаров оценява идеята за мирно съвместно съществуване между капиталистическите и социалистическите страни като запазване на формираното след Втората световна война разделение  в Европа.

Една от констатациите на автора е, че през следвоенния период е отслабнала ролята на Европа в международните отношения. Той счита, че тази негативна тенденция би могла да бъде преустановена чрез обединението на Европа, което вече е започнало в западната й част, но този процес трябва да бъде ускорен и да включва всички страни. В тогавашните условия това изглеждало неосъществимо, тъй като източноевропейските страни са били напълно зависими и подчинени на СССР.

Въпреки това проф. Кацаров изразява своята убеденост, че тоталитарната комунистическа система на управление в тези държави няма историческа перспектива. Прокламираните цели на комунистическата идеология са непостижими. Мнозинството от населението в тези страни, пише авторът, не възприема и се противопоставя на комунистическата идеология. Ето защо проф. Кацаров не се съмнява, че един ден източноевропейските държави също ще станат част от обединена Европа, но след като там бъдат извършени кардинални политически и икономически реформи.

Изключително важен и актуален е анализът в заключителната глава на книгата, в която авторът разглежда проблемите на разоръжаването и запазването на световния мир. Проф. Кацаров констатира, че, както създаденото след Първата световна война Общество на народите, така и Организацията на обединените нации (ООН) не е способна да предотврати или да се справи с международните конфликти. Според него причината е, че на ООН не са предоставени необходимите правомощия и средства, за да изпълнява успешно такава функция. Проф. Кацаров счита, че е необходимо да се създаде нова световна организация, която ще разполага с възможности, включително във военната област, за да може да поддържа мира и стабилността в света.

Според него стремежът на различни страни или група страни да увеличават собствения си военен потенциал не е гаранция за тяхната сигурност и създава условия за избухването на нов глобален военен конфликт, който, поради съществуването и неизбежното използване на атомно оръжие, ще има катастрофални последици за човечеството. Оценката на проф. Кацаров на съществуващата по онова време взривоопасна ситуация в света е актуална и за съвременното състояние на международните отношения. Ето какво той пише по този въпрос преди повече от половин век:

„Вече в продължение на двайсет години речи и преговори непрекъснато третират въпроса за разоръжаването, но не успяват да променят нищо в обезкуражаващите обстоятелства. Всички правителства си дават вид, че са съгласни с необходимостта от разоръжаване. Но в същото време в дъното на душите си те смятат, че могат да пристъпят към него едва в деня, когато противникът вече ще го е извършил и при условие, че в случай на нападение бързо ще успеят да организират съпротива. Навсякъде цари недоверие в намеренията на другите… И всичко е придружено с недостойна пропаганда, описващо в недостоверни краски поведението на врага. Безкрайно много се говори за разоръжаване, но приказките няма да доведат до унищожаването на оръжията“.

„Днес (т.е. началото на 60-те години на миналия век – б. а.), пише по-нататък проф. Кацаров, светът е в положението, в което беше в междувоенния период, когато в продължение на около петнайсет години (до 1933 година) непрестанно се водеха разговори и преговори за „мир чрез разоръжаване“, докато накрая нещата се обърнаха наопаки и внезапно всички заявиха, че единственият възможен мир е чрез „превъоръжаване“. Втората световна война избухна, след като отново беше взет курс към въоръжаване и когато една от страните реши, че е натрупала достатъчно предимства. Единствената разлика между въпросния период и нашето време е, че след втория световен конфликт ние направихме крачка в обратна посока: отначало предпочитахме формулата „мир чрез превъоръжаване“, дори „чрез сила“, а в последствие се отдадохме на безкрайни и безплодни разисквания за „мир чрез разоръжаване“.

Но както и да преобръщаме проблема от единия или от другия му край, той продължава да тъпче на едно място: неразрешен и неразрешим. Следователно опасно за утрешния ден на западния свят е да се проповядва, че войната била невъзможна и общественото мнение да свиква с мисълта, че заплахата е прехвърлена в необозримото бъдеще, дори, че е премахната. Днес нашето положение е същото, каквото беше в навечерието на Втората световна война, а може би дори и по-тревожно.“

Според проф. Кацаров „хората трябва да осъзнаят жестоката и безпощадна истина: войни ще има, докато институциите (армия, правосъдие, полиция, изпълнителни органи), от които държавите черпят материалните си сили, не бъдат поверени на наднационална организация“. За съжаление той не е оптимист, че това може да бъде осъществено в скоро време. Констатацията му е, че „човечеството още е далеч, твърде далеч от възможността да създаде подобна организация.“

Книгата на Кацаров предизвиква голям интерес в политическите и научните среди на Запад. За нея се появяват ласкави отзиви в авторитетни западни вестници, списания и други издания, в които е изтъкнат точния и аргументиран анализ на събитията и международната политика през и след Втората световна война. Главно внимание е отделено на критичността на проф. Кацаров към нерешителната и непоследователна западна политика, която позволила на нацистка Германия да прояви агресивните си намерения и да разпали Втората световна война, а впоследствие не противодейства ефективно на комунистическата експанзия във и извън Европа.

Ето как оценява книгата на проф. Кацаров издателството в Мюнхен: „В задълбоченото описание на събитията от най-новата история на Европа и света авторът не се ограничава с посочването на политически факти, а разглежда в тяхната взаимозависимост също социалните, икономическите и не на последно място моралните аспекти на процесите. Неговият анализ е убедителен и привлича вниманието на читателите. Тезата на автора е, че истинският победител от Втората световна война не е Западът, а СССР и в подкрепа на нея са използвани солидни аргументи и конкретни факти. Тя би могла да бъде възприета като крайна от много читатели, но без съмнение, това е една стойностна книга, от чието съдържание се вижда дълбокото познаване от автора на историческите събития в Източна Европа.“

„Уникалната фактология, която ни поднася Кацаров, пише френски-ят вестник „Франс соар“, ни показва тъмните страни на западната политика и ни кара да се простим с илюзиите се.“ Оценката на швейцарския вестник „Алгемайне Швейцарише Милитарзейтшрифт“ е, че трудът на проф. Кацаров е „изключително актуален… Със своята яснота, обобщено изложение и безупречно представени доказателства, той може да служи по един перфектен начин за запознаване с проблемите в икономическата и военната област.“ Във вестник „Ханделсблат“ проф.  Кацаров е окачествен като „българския Мадариага“ (Салвадор де Мадариага (1886–1978) – испански дипломат, писател, историк и пацифист, който бил активен поддръжник на идеята за обединена Европа – б. а.). „Той е успял да хвърли светлина върху сенчестите страни на политиката на Запада.“

Дами и господа,

Книгата „Проиграната победа“ е публикувана преди 55 години, когато политическите, икономическите и социалните условия в Европа и света са били напълно различни от тези в наши дни. Днес „студената война и разделението на Европа вече са в миналото. След разпадането на тоталитарните режими в страните от Източна Европа се извършиха демократични реформи. Повечето от тях вече са интегрална част от обединена Европа. В контекста на промените в Европа и света много публикации от времето, когато проф. Кацаров е живял, са загубили повече или по-малко от своята актуалност.

Тази констатация не се отнася за „Проиграната победа“, в която проф. Кацаров е направил удивително точно предвиждане на историческата съдба на тоталитарните режими в Източна Европа и е очертал перспективата за преодоляване разделението на Европа. От друга страна, еволюцията на международните отношения през последните десетилетия потвърди изцяло оценката на проф. Кацаров, че създаденият след Втората световна война механизъм на многостранно сътрудничество не е способен да избегне въоръжените конфликти, да ликвидира атомните оръжия и да създаде условия за траен мир. Идеята на проф. Кацаров за необходимостта от дълбока трансформация на международната система на сигурност, която ще позволи да бъде изграден мирен и стабилен свят, е по-актуално от всякога.

„Проиграната победа“, както и публикуваната по-късно книга „60 години живяна история“ разкриват изключителните качества на проф. Кацаров като историк и политолог. Личната ми оценка е, че високото научно равнище на многобройните му трудове в областта на правото, историята и политологията го нареждат сред видните европейски учени.

Накрая позволете ми да споделя нещо лично. Преди три години написах биографична книга за проф. Кацаров, която с подкрепата на фонд „Константин и Зиновия Кацарови“ бе публикувана на български и френски език. По време на работата ми върху ръкописа съпреживях жизнения път на една изключителна личност.

В своя жизнен път проф. Кацаров е бил изправен пред големи изпитания. Сериозно заболяване от юношеските години го съпътства през целия му живот. Поради репресиите от тоталитарния режим е принуден да  емигрира и не е могъл никога да се завърне в своята родина. Труден е бил животът и на неговото семейство, особено съпругата му Зиновия. Проф. Кацаров е преодолял всички житейски трудности с воля, целеустременост, всеотдаен труд, увереност в способностите си и с убеденост в своите демократични убеждения. Той е бил рядко интелигентна, почтена и скромна личност, със свободолюбив дух и благороден характер, с вяра в доброто, изпълнен с оптимизъм и човечност. Бил е човек на духа и действието, реалист и прагматик, далновидно е предвидил перспективите в развитието на България, Европа и света.

Проф. Кацаров е бил убеден, че международното право трябва да служи на идеала да бъде постигнато хармонично съжителство между страните и народите в името на един мирен и обединен свят. Любовта към Родината е била над всичко през целия му живот. Малцина са онези, които на негово място са щели да проявят удивителния му патриотизъм. Той бил против обвързването на България с нацисткия режим в Германия през Втората световна война и не споделял идеологията на установения в България след 9 септември 1944 г. тоталитарен режим, но това ни най-малко не повлияло на чувството му на гордост, че е българин, не го разколебало да работи всеотдайно и безкористно за демократичното бъдеще на „вечна България“.

Честването на 50-годишнината от учредяването на фонд „Константин и Зиновия Кацарови“ е прекрасен повод да отдадем почит на този забележителен български учен, патриот и демократ.

Категории Обектив, ЦивилизацияЕтикети