„Свободен артист“ – в политиката такова животно нема
Партиите може и да са нещо опротивяло на българина, но са единственият начин да участваш в демократичното управление. Надпартиен и независим дори Бойко Борисов не успя да бъде, макар идеята на политинженерите около него първоначално да беше за гражданска формация. Дешифрирам за позабравилите: Граждани за европейско развитие на България – ГЕРБ. Този проект, също като някои други актуални напоследък, тръгна като сдружение. Днес първата му лидерка е възмутена от Борисов. А в софийската следизборна ситуация подобен вариант на безпартийното строителство все повече изглежда като надпартийно спасителство.
Надпартийно до момента, в който се гласува. Защото все ще трябва да гласуваш или с едните, или с другите, колкото и да ти се иска да си свободен артист. В политиката такова животно нема.
Според някои наблюдатели трябва да се даде толеранс на Борисов Бонев от „Спаси София“ – време, в което да направи някакви стъпки към реализацията на мащабния си проект. Да, времето е пред него. Но първите му стъпки са доста различни от очакваното. Преди всичко гласуването за председател на СОС – то показа неяснота около един-единствен глас, допринесъл за избирането на Герджиков.
Ако Бонев беше казал открито за кой от кандидатите за председател на СОС е гласувал, щеше да направи стъпка към ясно политическо бъдеще. Позовавайки се на тайния вот обаче, той не разкри кого е подкрепил. С това потвърди хипотезата, че неговият глас е направил кандидата на ГЕРБ Елен Герджиков председател. Тоест, СОС отново ще се ръководи от същия човек, срещу когото беше цялата кампания на „Спаси София”. Герджиков ще изкара трети мандат. И София ще си остане също толкова спасена, колкото е в момента.
Позоваването на тайното гласуване от страна на Бонев е точно обратното на онова, което той обеща – че първото, което ще направи при старта на новия Столичен съвет, е да има повече прозрачност. Каква прозрачност ще очакваме занапред от човек, който не иска да каже за кой председател на СОС е гласувал?
Неговата кампания по мнението на повечето наблюдатели беше интелигентна, добре фокусирана и модерна. Само силно преднамерен човек би отрекъл това. За Бонев гласуваха хора, настроени против статуквото. И сливането на техния кандидат с това статукво е много голямо разочарование за тях.
Подобни политически колаборации сме виждали неведнъж. И те завършват с осребряване под някаква форма. Някаква част от привържениците може и да продължат да го следват. Но онези, които са наистина разочаровани, се превръщат в мощен противник. На повърхността засега се виждат най-отчетливо реакциите на поддръжници на „Демократична България”. Но на практика малка част от тях са фенове на Бонев. Някои го нарекоха „Троянския кон на ГЕРБ в десницата”, други се застъпиха за неопетненото младо момче, което „може пък нещо да направи”.
Доколкото може да се вярва на процентите, близо половината от гласувалите за Бонев на първия тур са подкрепили Манолова при балотажа. За тях, както и за всички, гласували за промяна в столичното управление, също е разочароваща първата стъпка на Бонев. Дали той ще може да разчита на левите съветници? Или ще заложи на тези от ГЕРБ? Защото в Плана за София, подготвен от екипа на Бонев, се съдържа доста конкретика. Стотици мерки са набелязани. Огромната част от тях звучат като изпълними. И какво от това? Без свои собствени съветници и без подкрепа от партийните групи в СОС Бонев няма да прокара нищо. Идеята, ако има такава, да ползва мнозинството (ГЕРБ), за да ги реализира, е доста наивна. Това мнозинство е там трети мандат – факт, който сам по себе си говори достатъчно. Очевидно то има подкрепа от влиятелни кръгове в обществото, изградило си е базата, на която да се опре, колкото и некадърно да управлява. Всички знаем какво означава това.
А Бонев? Той няма съветници, няма да има и ползи от колаборацията, защото ГЕРБ умеят да „работят” с партньорите си – някои ги трудоустройват, други направо ги разбиват. Справка – патриотите, СДС и всеки, пожелал партньорство с ГЕРБ. И така една уж добре обмислена независима кандидатура заприличва на индивидуално спасяване.
Идеята на „Спаси София” гражданите да се намесят в управлението на София, от което тя все повече заприличва на реализиран кошмар, беше добре посрещната от аудиторията. Сама по себе си е чудесна, много близка до най-добрите европейски практики. Но при реализацията на тази идея бяха направени грешки, които в крайна сметка ще доведат до нова вълна на отвращение у същите тези граждани към който и да било следващ „спасител”.
