Нашата голяма балотажна сватба или защо ухажването на десните е фарс

Нашата голяма балотажна сватба или защо ухажването на десните е фарс

 

 

Ухажване с всички сили и средства се вихри в седмицата преди балотажа за столичен кмет. Това изглежда съвсем нормално на фона на цялата ненормална политическа картина у нас. Ако човек гледа отвън нещата, би се смял от сърце. Но ако е вътре в тях, няма как да ги оцени като друго освен като фарс.

Фарс, защото същите тези ухажори нанесоха смазващи удари на арх. Борислав Игнатов с долнопробни компромати. Същите тези „демократично настроени” пазители на статуквото насочваха общественото внимание към тапетите му, а не към постиженията му. И пак те направиха всичко възможно да откъснат това, което могат, от нехомогенната демократична маса.

Нехомогенна, защото демократите не могат да бъдат винаги единодушни. Не са стадо, което да следва плътно партийната линия. И точно там е проблемът – различните позиции прерастват в разногласия, а разногласията – в разцепление. И това се случва не само заради грешки на ръководството, каквито всеки може да посочи от своята камбанария. Това се случва заради изродената българска политическа среда, която толерира подмазването пред властимащите с напълно користни цели. И защото самото влизане във властта почти никога няма други подбуди освен захлебването. Само с един мандат ако върнем историята назад, ще видим достатъчно фурнаджийски лопати. А пък ако върнем нещата още назад, ще видим смайващи политически кариери, базирани на споменатите лопати.

„Всички срещу ГЕРБ” и „Всички срещу комунистите” са призиви, които явно намират подкрепа, колкото и да са елементарни. За съжаление, еднопластовото мислене е епидемия. Епидемия е и късата памет. И частичните умствени затъмнения, които не позволяват да видиш какво стои зад подхвърленото парче от трапезата.

И ако за професионалните усвоители на проекти (общински и държавни) тези парчета са смисълът на съществуването им, то за другите, накацали край Манолова, няма никакво обяснение. Разделянето от десните лидери – „вие не ставате, затова – чао” не носи добавена стойност нито за Манолова, нито за друг. Защото тези личности, изживяващи се като лидери на мнение, трудно могат да убедят мислещите хора, че статуквото ще бъде преборено чрез негов представител. С цялото ми уважение към Манолова тя е част от това статукво вече повече от 10 години. Човек на висок държавен пост, колаборирал се с ГЕРБ, за да стигне до него. Чест й прави признаването на грешни минали позиции, но то пък я оттласква от бившите й другари. Впрочем, дали са бивши? Димитър Иванов я нарече „феномен“ във фундаментална, но вече изтрита статия. Другарите правилно прецениха, че това е кофти подкрепа. Защото отляво каквото може е събрано, трябва и отдясно.

Получава се парадокс – част от правоверните червени не харесват Манолова и открито я атакуват, а някакви уж десни люде отиват при нея да правят калабалък, наричан за удобство „разностранна политическа подкрепа за надпартийна фигура”. Ами не, не е политическа. Всяка от личностите, подкрепила Манолова, си го прави като гражданин, не като политическа фигура.  Но живот и здраве, може и да станат такива – в общината длъжности бол, защо пък да не се сложи някоя „влиятелна” фигура. Да, вероятно е тяхна заслугата да чуем от Манолова нещо за Гешев, макар и в последния момент. Именно това обаче го прави да звучи фалшиво и конюнктурно. А за Пеевски след „онова” изказване няма друго.

Подкрепата за Фандъкова пък, за която призовават някои от привържениците на „Демократична България”, изглежда още по-безумна. Формацията е в дълбоко противоречие с ГЕРБ, освен това има решаващи балотажи именно с кандидати на ГЕРБ в столицата.

„Демократична България“ може да спечели половин София! Въпреки всички кампанийни недомислия, въпреки разнобоя между съмишлениците, въпреки денонощното тролене. Може, да. И това би сложило началото на една по-значителна промяна.

И на фона на това някакви хора, обявили се за нейни привърженици, агитират за Фандъкова. Защото за разлика от Манолова тя нямало да работи за излизането ни от НАТО и ЕС. Да се смееш ли, да плачеш ли. Да не говорим, че от Фандъкова не се чу нито дума за нещата, от които държавата се тресе, например протестите срещу избора на Гешев. Или пък нещо за Пеевски, пази боже.

Грешките от тези избори в София тепърва ще се анализират както от десните, така и от левите. Защото която от двете дами да победи, столицата няма да се промени към по-добро с магическа пръчка. Затова цялото балотажно ухажване в крайна сметка, искаме или не, ще завърши със сватба. Столична община помни много такива.

Категории Акцент