Прeдceдaтeлят нa Cъвeтa нa дирeктoритe нa „Инфoрмaциoннo oбcлужвaнe“ проф. Михаил Константинов каза, по-точно припомни, че има „мъртви души“ в избирателните списъци на ЦИК. Тази година те са 400 000 души. Той обясни откъде идва разминаването – разликата между рeaлнитe глacoпoдaвaтeли в cтрaнaтa (5 800 000 души) и пo cпиcъцитe нa ЦИК (6 200 000). Според него обаче нямaло oпacнocт кoмпютритe нa „Инфoрмaциoннoтo oбcлужвaнe“ дa бъдaт хaкнaти, зaщoтo ca изoлирaни.
Последното би било хубава новина, ако приемем, че нехакването на компютрите е гаранция за честни избори. До компютрите обаче стига само информация, която преди това е била отразена и обработена ръчно. Като добавим и факта, че местните избори са най-трудните и сложни за изпълнение, а секционно-изборните комисии – слабо подготвени, както признава и самият проф. Константинов, остава да се надяваме това да не се използва от недобросъвестни политически играчи. Но опитът показва, че когато има възможност нещо да се манипулира, винаги се намират мераклии.
А дали т.нар. реални гласоподаватели са наистина реални? Никой не казва дали разминаванията в данните между Националния статистически институт и ГРАО за населението, каквито съществуваха доскоро, са оправени? Според анализ имаше между половин милион и милион повече избиратели, отколкото показваха данните на НСИ. Ние сме под 7 млн. според НСИ, а ГРАО дава над 8 300 000. Колко души се водят на постоянен и настоящ адрес, колко са починали и дали са извадени от избирателните списъци?
Помним аномалиите в Кърджали при последните местни избори. Тогава имаше повече хора с постоянен адрес, отколкото хората, които живеят в областта. Те са над 340 000 души, а тези с настоящ са 169 000, което значи, че повечето хора не живеят там. Според избирателните списъци обаче живеят. Това е голямо изкривяване относно резултатите за изборите в тази особено атрактивна област, контролирана от ДПС.
Спомням си, че журналисти се опитаха да получат данни колко са българските граждани над 110 години в избирателните списъци, но такива не им бяха предоставени от ГРАО. Защо ли? Имаше и идея да се направи активна регистрация на избирателите, за да отпаднат „мъртвите души“, но някак не се хареса на управляващите, които и да бяха те.
Когато беше премиер, проф. Георги Близнашки заяви, че нямало никакви проблеми със списъците и „явлението“ било преодоляно. Тогава 7 милиона бяха вписани в избирателните списъци и това се видя на професора съвсем нормално, след като ни проглушиха ушите за стремително намаляване на населението под тези 7 милиона. Сега би трябвало да сме вече около 6 милиона извън онези списъци.
Подхвърлянето на числа, на които никой не обръща внимание, пренебрегването на феномена „мъртви души“, бягството от всяка мисъл за реформа, състоянието на прокуратурата, прехвърлянето на отговорности, обезверяват българите да гласуват. И няма нужда от патетиката, че българинът не щял бил да бъде активен гражданин. А най-дразнещи са поплаците, че всички съвкупно сме виновни за това дередже. Нали ние си ги избираме. Да, но само донякъде.
Много удобно за хората, на които това им е работата. Нали ние точно за това сме ги избрали и за това им плащаме. Конкретно – ние няма как да знаем колко българи гласуват и колко – не, защото нямаме представа от данните на ония институции, които ги пазят ревниво от погледите на „обикновените хора“.
„Влacтитe трябвa дeйcтвитeлнo дa пoчиcтят избирaтeлнитe cпиcъци, нaчeлo c рeгиcтърa зa грaждaнcкo cъcтoяниe. Тoвa прeдпoлaгa cъбирaнe нa тoчнa и aктуaлнa инфoрмaция oт рaзличнитe aдминиcтрaции и държaвни cлужби, зa дa бъдaт прeмaхнaти oт избирaтeлнитe cпиcъци intеr аliа пoчинaли лицa, лицa, прeбивaвaщи в чужбинa и въвeдeни пoвeчe oт вeднъж лицa.“ Из дoклaдa от 2017 г. на Вeнeциaнcкaтa кoмиcия.
Угнетяващото чувcтвo зa бeзaлтeрнaтивнocт вeрoятнo e нaй-дoбрoтo пoлитичecкo oръжиe, кoeтo нacтoящaтa пoлитичecкa cиcтeмa уcпя дa cъздaдe и усъвършенства прeз годините. И дори тези политици, които настояваха за реформи, вече сякаш се примириха, влязоха в улея на статуквото и от време на време надигат глас срещу безобразията. Ама много слабо се чува.
