Какво е общото между репортера Силвия Великова от БНР и осъдения за убийство австралиец Джок Полфрийман? Случаят със Силвия Великова бе опит да бъде отстранена като съдебен репортер и пратена в трета глуха. Полфрийман попадна в истерична кампания по повод становището на трима апелативни съдии за предсрочното му освобождаване от затвора.
Общото е източникът на скандалите. Кой е той е ясно, ако отговорим на простичкия въпрос – кой има интерес. Иван Гешев обеща прозрачност в работата на прокуратурата, и в скандала с БНР той я демонстрира по блестящ начин. Никой не се чуди откъде идва натискът. И за да няма никакви съмнения, прокуратурата се зае да търси главния виновник за спирането на радиото, а не кой е заплашвал с репресии шефовете, ако не отстранят Великова от ефир поне до избора на нов главен прокурор.
Случаят с Полфрийман е по-сложен и далеч по-удобен за манипулации. Разумни хора бяха подведени, че става дума за огромна несправедливост, за едва ли не безотговорни, а може би и корумпирани съдии. Становището за предсрочното освобождаване е подписано от трима апелативни съдии, но основната мишена е несъмнено Калин Калпакчиев.
Той си позволява не само да критикува Сотир Цацаров. Като член на Висшия съдебен съвет през 2017г. Калпакчиев поиска отстраняването на главния прокурор с мотивирано писмо до ВСС, до министъра на правосъдието, до Инспектората към ВСС, както и до Европейската комисия във връзка с ЦУМ гейт.
Някой може да възрази, че тези вътрешни напрежения нямат нищо общо с постановлението, подписано от Калпакчиев по делото с Полфрийман. Припомняме го само, за да изведем „мотивите“ на главния прокурор срещу Калпакчиев. Същите „мотиви“ той прилага за тормоз и към другия свой опонент – председателя на ВКС Лозан Панов. Сред „враговете“ на кръга Цацаров – Пеевски – Гешев освен определени медии и неправителствени организации, попаднаха и съсловните сдружения на магистратите – съдийски и адвокатски, които излязоха с остри становища срещу кандидата за главен прокурор Гешев покрай скандалите в БНР и безпрецедентната реакция срещу съдийско решение, нaмeca в пpaвopaздaвaтeлнaтa влacт нa мaгиcтpaтитe.
Вчера в Youtube се появи видео от охранителните камери около мястото на трагедията през 2007г., което задава много въпроси как се е водело следствието за убийството на Андрей Монов. Казано с две думи, то се е водело тенденциозно, не са взети предвид факти и обстоятелства, не са разпитани свидетели, не са идентифицирани герои от случая. Така твърдят авторите на видеото, които са анонимни по разбираеми причини. Но това не пречи да се отговори на зададените въпроси. По тези причини днес адвокатът на Джок Полфрийман поиска възобновяване на делото.
Един друг герой от скандалните хроники – Волен Сидеров, чрез „Атака“поиска да се забранят съсловните организации на магистратите. Да сте чули някога Сидеров, който има мнение по всички въпроси, да е коментирал по някакъв начин номинирането на Иван Гешев? Случаят с освобождаването на Полфрийман предсрочно бе подето от приближени до Сидеров медии точно в желаната от прокуратурата посока. В кампанията се включиха и национални телевизии, които напоително интервюираха бащата на убитото момче и хората естествено му съчувстваха.
По стил и емоционален заряд атаката срещу съдийския акт по казуса „Полфрийман“, по-точно срещу „враговете“ на Цацаров и Гешев, по нищо не отстъпва пред изказването на върховния съдия Вероника Имова за пролятата българска кръв, което шашнало колегите й от ВСС, та се наложило един от тях да смекчи речта й, като казал, че се изказва като майка.
B пyблиĸaция днес „Cвoбoднa Eвpoпa“ cъoбщи, чe Bepoниĸa Имoвa e бившa cъпpyгa нa aдвoĸaт Πeню Гpoзeв, c ĸoйтo oтнoвo cъжитeлcтвa, a тoй e пpeдcтaвлявaл ceмeйcтвo Moнoви ĸaтo чacтни oбвинитeли и гpaждaнcĸи ищци пo дeлoтo, пo ĸoeтo Джoĸ Πoлфpиймaн бe ocъдeн нa 20 г. Hacтoящият ĸaдpoвиĸ Имoвa, зaĸлeймилa „oбвъpзaнocтитe“ нa cъcтaвa нa Coфийcĸия aпeлaтивeн cъд, пocтaнoвил пpeдcpoчнoто ocвoбoждaвaнe нa чyждeнeцa, не съобщава обаче за обвързаностите си с aдвoĸaт, ĸoйтo e бил cтpaнa пo шyмнoтo дeлo.
Та какво има да се случи още до избора на новия главен прокурор, не смеем да мислим. Краят на истериите обаче със сигурност няма да се види скоро. В тези игри на лъжи, инсинуации, задкулисни фигури и обвързаности, това е единственият начин да се въздейства на общественото мнение. Но каквито и мероприятия да се предприемат, за да се постигат целите на определен кръг от политици и магистрати, ролята на главния прокурор при така структурираната власт е наистина най-главна.
