България отново ще се размине с привличането на голям автомобилостроител. Това е накратко резултатът от прожектирания доста агресивно в последната една година филм „Фолксваген строи завод в България“. Макар и очакваната инвестиция да е в порядъка на около 1 млрд. евро, това, че „Фолксваген“ няма да строи в България, не би било чак такава болка за умиране. Икономическата теория гласи, че пазарната ниша не стои празна и ако нещо има икономически и финансов смисъл, то веднага ще се намери друг инвеститор. В случая с VW обаче има едно условие.
„Фетишът Фолксваген“
А условието е, че този завод беше голяма цел пред третото правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ. Тенденцията на отлив на западни инвеститори и многократните коментари от чуждестранните търговски камари, че България се нуждае от реформи, които да гарантират върховенство на закона, ако иска да привлича инвеститори, създадоха нуждата от „Фетиша Фолксваген“. Борисов и управлението му се нуждаеха болезнено от смокиновото листо „Завод на Фолксваген“ за да могат да прикриват поне медийно тенденцията на заобикаляне на България от инвестиционната карта на Европа главно заради липсата на върховенство на закона. Или казано с други думи – чуждите инвеститори просто не се доверяват на институциите в България, че могат да защитят бизнеса им в случай на посегателство. А посегателства дал Бог.
В този съвсем ясно очертал се провал Борисов, министрите му и присъдружните на управлението медии рязко пуснаха нова дългосвиреща плоча. Този път тя е корейска и базирана основно на „Хюндай“.
Като не дойде „Фолксваген“, ще дойде „Хюндай“
Първото навиване на тази плоча се случи преди около месец и половина, когато от Германия дойдоха първите категорични сигнали, че „Фолксваген“ ще строи в Турция, а не в България. Посещението на българската правителствена делегация в Южна Корея миналата седмица обаче буквално наду нов балон. Този път за огромните корейски инвестиции, които предстои да дойдат. Като най-разпознаваемо име за знаме на тази акция беше развято „Хюндай“.
„Южна Корея инвестира поне 1.5 млрд. евро в България“. В такъв стил бяха заявките на премиера Борисов, предавани от Сеул от командированите там репортери на проправителствени медии. Забележителната заявка беше последвана от програмно интервю на икономическия министър Емил Караниколов пред близкия до управлението вестник „24 часа“. В него, раздувайки балона за корейските инвестиции, Караниколов на няколко пъти дълбоко се разминава с фактите.
Проверка на фактите
„Нека все пак да уточня, че в България има около 250 фирми производители в автомобилния сектор. Почти 80% от влаганите в автомобилните модели на европейските производители части са произведени в България. Тоест, ние имаме изключителен потенциал. В този бранш имаме около 65 000 заети и амбицията ни е да станат около 120 000 души”.
Елементарна проверка на фактите показва колко далеч остават думите на министър Караниколов от реалността.
Един от големите митове, които правителството на Борисов се опитва да създава за българската икономика е, че в нея има сектор автомобилопроизводство. Причината за това болезнено желание за създаване на такъв мит е прозаична и тя е, че такова производство няма. И България е единствената страна в региона, където то отсъства.
В страната има много цехове, които произвеждат различни детайли за автомобили. Това е евтино производство. Без развойна дейност. С ниска заетост, ниска стойност на произвежданата продукция и като краен ефект – ниска добавена стойност за икономиката. А това, че 80% от частите за европейски автомобили се произвеждат в България, е обикновена лъжа.
„За последната календарна година се разкриха и разшириха заводи на стойност 1 млрд. и бяха разкрити 8000 нови работни места в тях. Но наистина, и това е работа на Министерството на икономиката, трябва да направим кампания, в която да презентираме тези нови заводи. Наскоро попитах един журналист и не получих отговор дали има предприятие, което да е затворило. Отговорът е не!“.
Само в т.нар. автомобилна индустрия в България в последната година има цял куп затворени заводи. Достатъчно е да се спомене само веригата от цехове на “АЛС България”, която е собственост на канадската компания Exco Technologies. И трите завода на дружеството в Благоевград, Ихтиман и Мусачево бяха затворени. Отново поради прозаична причина – невъзможност да се постигне достатъчно ниска цена за произвежданите тапицерии за автомобили BMW.
От интервюто на Караниколов пред „24 часа“ все пак се разбира едно нещо и това е, че държавата иска да инвестира неясно каква сума в построяването на център за изпитание на автономни автомобили. Не е ясно как държавата е стигнала до извода, че тази инвестиция си струва. Както и защо е необходимо тя да се прави от държавата, щом в България има толкова силно развита автомобилна индустрия. Това ставало по искане на частната структура, наречена Български автомобилен клъстър, която се ръководи от бившия президент Росен Плевнелиев.
„Това беше едно от нашите предложения към “Хюндай”. Заради това и те ни заведоха в техния център. Ние имаме терена, считам, че имаме и финансирането, но не знаем как се прави такъв проект и се надявам да си партнираме в тази част с “Хюндай”, признава Караниколов.
Така в рамките на месец прожектираният филм за гордата българска икономика, която приютява цвета на автомобилната индустрия, рязко стана корейски. Най-вероятно докато мината поредните избори заради които на Борисов ще му се налага да влиза в ролята на откривател на заводи, поникнали край магистралите.