Иван Гешев притежава моралните и нравствени качества да заеме поста главен прокурор. Етичната комисия към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет стигна до този извод за броени минути. Нямаше как да не стигне. Прокурорите също са хора с всичките им страхове, надежди и мечти за кариерно израстване. Дори при хипотезата, че не стане главен прокурор, Гешев и сега си е зам.-главен.
Е, в доклада на комисията малко са попрекалили с хвалбите за него като „пример за морал и почтеност“, как „създава отлична атмосфера в структурите, които ръководи“, „проявява обективност и безпристрастност“, „демонстрира уважение“, „не допуска прояви на дискриминация“, „етичен, колегиален, толерантен, диалогичен“ и все в тоя дух.
Нито едно от тези словосъчетания обаче не може да се обори, защото се отнасят за служебни отношения между номинирания за главен и настоящ зам.-главен прокурор и подчинените му. Можем да не вярваме и на дума от написаното, можем да се смеем и негодуваме, но не можем да надникнем във вътрешните работи на ведомството и да видим Гешев в цялото му сияние на морален стожер, както го описват и прокурори от цялата страна, някои от които сигурно не са го и виждали на живо.
Ние, извън системата, можем обаче да поспорим около следните две изречения от доклада:
„Иван Гешев има безупречна репутация и с поведението си отговаря на обществените изисквания за длъжността „главен прокурор“.
„Освен това няма съмнения да е накърнил общественото доверие и престижа на съдебната власт, а в работата си винаги се е ръководил от закона и вътрешното си убеждение.“
Можем да го оспорим, разбира се в случай, че ни се признае статутът на някаква общност, на част от обществото. Бившият главен прокурор Никола Филчев наричаше протестиращите и недоволните от методите му на работа „маргинали“, „костовисти“, в най-добрия случай – „малка група граждани“. Това все пак е от периода му на „плод-зеленчук“, но една етична комисия трябва да прави разлика между етиката в отношенията на Иван Гешев и колегите му и оценките за кандидата извън този кръг от зависимости.
Г-н Гешев може да се ползва „с безупречна репутация в прокуратурата“ по разбираеми причини, той може да „демонстрира лоялност към съдебната власт, и по-точно към прокуратурата“ (sic), но не и сред голяма част от обществото. А нали самият той заяви многократно, че негов работодател ще са всички граждани на републиката, обществото демек. Предшественикът на Филчев – Иван Татарчев, бе далеч по-откровен като каза, че няма никакъв работодател и над него е само едно небе.
Комисията явно не е забелязала протестиращите срещу кандидатурата на Гешев, защото според нея „липсват каквито и да било данни, които да поставят под съмнение качествата на кандидата“. Единайсетте адвокати, които неотдавна поискаха в писмо да бъде оттеглена номинацията му заради изявленията му, че не е привърженик на разделението на властите, не са никакви „данни“. Не представляват „данни“ и смелите съдии, които се противопоставиха публично на номинацията му.
Не са „данни“ и обръщението на адвокатите до пленума на ВСС, в което се казва:
„Висшият адвокатски съвет счита, че г-н Иван Гешев не притежава нужните качества, за да може отговорно, справедливо и при спазване на принципа на законност и на върховенството на правото да осъществява функциите на главен прокурор на Република България.“ (цялото обръщение ТУК)
От кумова срама комисията поиска да се чуе и мнението на Гешев за зачестилите сигнали и медийни публикации срещу него. Кандидатът за главен прокурор отново отговори, че не е изненадан, тъй като е очаквал атаки още с обявяването на кандидатурата му. За сведение на кандидата „атаките“ срещу него са просто различни мнения, също част от демокрацията, както и разделението на властите, а не начин да се компрометира самият той, както и цялата процедура, по думите му.
Гешев препоръча на съмняващите се в моралните му качества да прочетат изследване на омразния му Институт „Отворено общество“, според което в България процедурата по избор на главен прокурор е една от най-прозрачните в Европейския съюз.
Което е самата истина. По-прозрачна наглост трудно може да се измисли. И какво общо има процедурата с нравствения облик на кандидата, никой не може да каже.
След представянето на доклада, зам.-главният прокурор, който присъства лично на заседанието, бе помолен да обясни обстоятелствата около цитираната в сигналите срещу него реплика относно разделението на властите.
„Едно мое изречение в интервю в обществената телевизия беше извадено от контекста целенасочено и очаквано. Каквото и да бях казал в това интервю, нещо щеше да бъде извадено. Държавната власт произтича от суверена – народа. Таза власт се осъществява от три независими системи от органи. Като обаче те се намират във взаимна връзка. Това на всеки юрист е ясно. Това съм посочил в това интервю, макар и по-накратко. В редица решения на КС за разделението на властите се говори за сътрудничество, координация. Моето мнение винаги е било, че ние нямаме проблем с разделението, а с другата страна на монетата – взаимодействието и контролът“, отговори Гешев по конкретния казус.
За жалост имаме огромен проблем именно с разделението на властите, а не с „взаимодействието и контрола“. Те си „взаимодействат“ примерно на територията на ЦУМ, но Сотир Цацаров категорично отказа на колегите си на пленум на ВСС да отговори на някои въпроси по темата. А това е проблем точно на контрола на прокуратурата. Щом един шеф на върховен съд не може да накара главния прокурор да отговаря на въпроси, които си задава самият работодател на Гешев, кой може?
Г-н Гешев, уважаеми членове на етичната комисия към ВСС, забележете ни. Има данни, че Иван Гешев не става за поста главен прокурор.
Сотир Цацаров и Иван Гешев с гръб към работодателя. Снимка: Клуб Z
