Приеха оставката на Методи Лалов месец и половина след депозирането й

Приеха оставката на Методи Лалов месец и половина след депозирането й

Съдийската колегия му наложи и две наказания „забележка“

 

Две наказания „забележка“ и приемане на оставката на Методи Лалов. Това е резултатът от решенията на Съдийската колегия по казуса със съдията.

Оставката на Лалов беше приета месец и половина след депозирането ѝ. Четирима членове на колегията – Боян Магдалинчев, Севдалин Мавров, Стефан Гроздев и Вероника Имова, гласуваха „против“, съобщава „Лекс“.

Магдалинчев обясни какво мотивира вота му – Лалов е отказал да се произнесе по две искания за промяна на мярка за неотклонение по дела, които му били разпределени. Цитирайки Закона за съдебната власт, той заяви, че магистрат може да напусне системата само ако изпише всичките обявени на решаване дела. В случая с Лалов представляващият ВСС не приема, че това законово условие е налице. „Няма да го освободим, докато не ги изпише. Иначе ние стимулираме недобросъвестните колеги, които продължават с години да не изписват делата си, получават накрая обезщетение и делата им се преразпределят на техни колеги“, заяви Магдалинчев.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков обаче каза, че ще подкрепи предложението на Комисията за атестирането и конкурсите за приемане на оставката на Лалов, въпреки тези два ненаписани акта. „Колегата Лалов знае последиците и задълженията си. Не знам защо не го е направил. Той си поема отговорността, но не може да го държим вечно. Той никога няма да напише тези две определения“, заяви Чолаков.

Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов призова колегите си да гласуват оставката, която беше подадена на 1 август. „Ако не го направим, тези дела ще станат 4-5, може и повече. Нека сложим край“, каза Панов.

Така с 8 на 4 гласа СК на ВСС гласува оставката на Лалов.

Това стана, след като по-рано днес колегията му наложи две наказания „забележка“. Дисциплинарното производство срещу Лалов беше образувано през 2017 г. в резултат на две предложения – едното е на Инспектората към Висшия съдебен съвет и е за неизпълнение на служебни задължения, включително и като председател на СРС, какъвто той беше от 2012 г. до 2016 г., а второто беше на и.ф. шефа на СРС Стефан Милев, който поиска уволнението му заради обидно и унизително отношение към служителка на съда.

Неотдавна стана ясно, че дисциплинарният състав предлага той да бъде наказан с „намаляване в ранг за една година“ и „забележка“. В предложението на състава се казва, че Лалов не е организирал и контролирал ефективно работата на съдиите, не е предприемал мерки за приключването на делата на определени състави в СРС, нито за спазване на сроковете по изписването на делата, нарушавал е принципа за случайно разпределение на делата и др., като по този начин е допринесъл за влошаване на работата на отделни състави. Бездействието му, според дисциплинарния състав, е довело до забавяне по хиляди дела.

С 5 на 4 гласа мнозинството реши да не му налага наказание „понижаване в ранг“. Същият резултат в гласовете се получи и при предложението да бъде санкциониран с намаляване на заплатата с 10% за 6 месеца. В крайна сметка с 8 на 1 гласа (на два пъти) му бяха наложени две наказания „забележка“.

Трима членове на СК на ВСС са си направили отвод при обсъждане на дисциплинарното производство – Цветинка Пашкунова, Олга Керелска и Боряна Димитрова.

В началото на заседанието Съдийската колегия отхвърли желанието на Методи Лалов да бъде публично изслушан по дисциплинарното производство срещу него. Решението беше взето с 11 гласа „за“, само председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов подкрепи заявлението на Лалов.

Мнозинството в СК на ВСС днес беше категорично, че Законът за съдебната власт не позволява открито изслушване на дисциплинарно засегнати магистрати.

„Аз съм против. Няма такава възможност, по нито едно дело не сме излъчвали пряко изслушването на съдии. Не виждам защо точно по това производство трябва да бъде публично. Не може да допуснем това да се случи“, заяви председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков.

Даниела Марчева, Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова изразиха същата позиция. Според Марчева нормите в закона са императивни и те определят решението на СК на ВСС. Тя добави, че е задължение не само на колегията, но и на засегнатия магистрат, да не се разгласяват факти и обстоятелства около дисциплинарното производство. Нямаме основание да нарушаваме закона, каза Марчева.

Цветинка Пашкунова добави, че законът е категоричен и не се допуска публично изслушване.

Тя обаче предложи друго – Съдийската колегия най-напред да разгледа оставката на Методи Лалов, защото решението по нея предопределя другите предложения в дневния ред, отнасящи се до този съдия. Става дума именно за дисциплинарното производство и за сигнала на ВМРО, че Лалов е в несъвместимост.

Според Пашкунова правото на магистрата да бъде освободен от длъжност не може да бъде поставено под условие на това, че може да бъде дисциплинарно наказан, както и не може да има оставка, а същевременно да бъде инициирана процедура за несъвместимост.

Даниела Марчева обаче заяви, че със заповед на главния секретар на ВСС са определени правила за съставяне на дневния ред и като първи точки се разглеждат дисциплинарните производства. „Не бива да се създават привилегии за определени магистрати. В практиката на ВСС липсва прецедент допълнителна точка, каквато е оставката, да се разглежда преди редовните“, каза Марчева.

Кое има по-голяма сила – тази заповед или решението на Конституционния съд от 2017 г., свързано именно с подаването на оставка на магистрат, срещу когото има дисциплинарка, беше въпросът който своеобразно постави в изказването си Цветинка Пашкунова.

„Запозната съм с правилата и с разпоредбите на Конституцията, и с решенията на Конституционния съд. Лишено от правна логика е, при положение че има оставка, да се произнасяме по дисциплинарно производство. След гласуване на оставката, той няма да има статут на магистрат. Целите на дисциплинарното производство е да се подобри функционирането на работата на съдията и да му се въздейства превантивно, какъвто той не желае повече да бъде. В решението Конституционният съд казва, че хипотетичната възможност да бъде евентуално дисциплинарно наказан един магистрат, не може да бъде пречка за гласуване на оставката му. Моите съображения са изцяло правни. А не че искам да се нарушават правилата и да се създават привилегии за определени магистрати“, категорична беше Пашкунова.

Боян Магдалинчев обаче не се съгласи с нея. Но изложи други причини – срещу Лалов имало още един сигнал за това, че отказва да разгледа мярка за неотклонение по друго дело с друг задържан, което му е разпределено. Той отново цитира текста от ЗСВ, според който има едно условие при подаването на оставка – магистратът да изготви актовете, обявени за решаване.

И призова първо да се разгледа дисциплинарното производство, а после „с две ръце бих гласувал за неговата оставка“.

С 9 на 3 гласа Съдийската колегия реши да следва точките в дневния ред.

А сигналът на ВМРО срещу Лалов така и не беше разгледан, защото първо гласуваха оставката му. Предложението за това бе на Даниела Марчева, която поиска първо да се разгледа оставката. След като в залата се чуха похвали за преосмисляне на становището си, Марчева обясни следното: „Решение №1 на Конституционния съд от 2017 г. не предопределя дневния ред на заседанията на Съдийската колегия, не налага нашия дневен ред. Да оставим тази тенденциозност по отношение на този казус.“ Така сигналът на ВМРО бе приет само за сведение.

Категории Акцент-2Етикети , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio