След 30 години демократично развитие България все още е далеч от желаните обществени и икономически резултати. Страната непрекъснато пропада в много от показателите, които измерват свободата и демокрацията. Затова „Студия Трансмедия“ откри дискусия, в която искаме да очертаем основните направления за промени в държавното устройство, с които България да се превърне в цивилизована европейска държава.
В своята статия „Институционална промяна. Каква и как“ Георги Василев, основател на „Студия Трансмедия“, постави много важен въпрос: Кои са основните причини, за да се въртим в омагьосан кръг вече 30 години след последната смяна на системата? И още по-важният: Какво да се прави оттук насетне?
„Ще попитате, защо ли е нужно такова теоретизиране, за да се разбере какви са проблемите на българското общество днес при положение, че е налице едно видимо подобрение на материалните условия на значителна част от българското население?
Необходимо е, защото това знание дава възможност да се погледне един вид от птичи поглед, да се види как е изградена и как функционира цялата система на българското общество и да се сравни с това, което би могло да бъде по-добре и по-хармонично, а не е“, казва Георги Василев.
Той търси отговора в няколко ключови събития след преврата на 10 ноември 1989г. Едно от първите е Кръглата маса, която трябваше да създаде институционалната база за демократичното развитие на България.
Няма да проследяваме пренията около Кръглата маса, те са известни и който се интересува, може да намери много документи в интернет. Там обаче няма да се види какво се е криело под масата на този възлов форум, от който произтичат много събития и до ден днешен.
Ще се опитаме да хвърлим едно око на скритите пружини, които ни тласнаха по пътя на т.нар. преход и вече след 30 години бродене из пустинята без водач като че ли отново сме се върнали назад – като функциониране на институциите, като заличаване на границите между властите, като обособяването на една нова властова каста, която държи лостовете за контрол и репресии.
„Кръгла маса в България е кръгла маса за политически консултации, проведена в България от 3 януари до 14 май 1990, по подобие на други страни от вече бившия Източен блок при падането на комунистическите режими в Източна Европа.“ Уикипедия.
Датите и изразът „по подобие на другите страни“ са точни. Българската Кръгла маса е наистина подобие, нещо като примерно „тип персийски килим“. Тип, ама не е дип персийски.
Има едно шеговито определение за яхтинга – това е най-опасното, най-трудното, най-бавното и най-скъпото придвижване от едно място на друго. Такъв беше и българският преход, само че без яхта, а често и без капитан на борда.
Трябва да отбележа, че още тогава, макар и за една тъничка обществена прослойка, бяха ясни целите на мероприятието. А те бяха видими и за невъоръжено око – да се легитимира властта на комунистите и елегантно да се модифицира държавната собственост в частна, но тяхна частна, тоест да се реализира грандиозна кражба, казано неелегантно.
Възможно ли бе да стане другояче? Отговорът е по-скоро отрицателен. И една от основните причини бе, че комунистите САМИ свалиха своя водач Тодор Живков, САМИ поискаха „промяна“, сами организираха Кръглата маса. Те бяха подготвени предварително и знаеха какво точно да се направи, че да не носят отговорност. Вината я поеха с мезета, преименуваха се и заеха всички капии чрез собствени кадри или подставени лица, създадоха медии, в които основни мишени бяха Филип Димитров и Иван Костов. В България по това време, с изключение на единици дисиденти, чиито имена станаха известни по-късно, нямаше организирана опозиция.
Още помним вдъхновението на митингите и приказките, че, видите ли, тя била много лесна работата със свалянето на властта, трябвало било само да го поискаме и всички да излезем на улицата. Ние го искахме през цялото време, но излязохме на улицата, когато те позволиха това да се случи.
Фактът, че комунистическите режими в соц лагера рухнаха едновременно, говори, че договорка е имало. Между СССР и Запада? Между СССР и САЩ? Между вождовете на съветския блок? Между всички изброени? На каква цена? Кога е започнала подготовката за промяната?
Хиляди страници са изписани, много са отговорите, но ние не знаем как точно се е случило. Но това е друга тема, макар и ключова. Знаем обаче, че нашите комунисти единствени успяха да се промушат без щети в новата ситуация пак с огромните си претенции да представляват „народа“. Изпитваха боязън от думата „демокрация“ и я словосъчетаха като „демократичен социализъм“. И така нагиздени седнаха на Кръглата маса, по-точно на „кръглата трапеза“ веднага след новогодишните празници на 1990 година.
Другата причина за резултатите от Кръглата маса е, за която говори Георги Василев, е, че тя събра системни и несистемни играчи. Нека си припомним, че вземането на решение за елиминирането на чл. 1 от тогавашната Конституция за ръководната роля на БКП мина през протести и гладната стачка на Васил Станилов, който по-късно направи „несистемния“ вестник „Про и Анти“.
Сега звучи невероятно да се говори за демокрация при конституционно призната една единствена партия, годна за властта, но така беше. А значи все пак доста път сме извървели. Чл. 1 е в историята, но системните играчи „само облякоха в необходимата юридическа форма взетото на Кръглата маса решение“. Най-тежкото последствие е днешният статут на прокуратурата – безконтролна и силова структура за репресия срещу „враговете“ на държавното обвинение.
Какви точно преговори са текли извън Кръглата маса, можем само да се догаждаме. Но ясна е постановката. Около тази маса сядат две неравностойни сили – БКП и СДС, уж просто като две равноправни партии. Но БКП бе самата власт, неразривното съчетание, закрепено с чл. 1 от Конституцията, докато СДС се представляваше от индивиди с демократичен профил – истински или маскировъчен, без ясна обща цел и често влизащи в тежки дебати помежду си.
Огнян Минчев, както и участници в Кръглата маса отбелязват, че именно тя легитимира БКП като нормална партия. Вместо СДС да преговаря с правителството, както стана със Солидарност в Полша, седна с БКП. „А в онзи момент ръководството на БКП беше в изключително трудно положение и имаше голяма нужда от този театър“, припомня той.
Още тогава СДС загуби битката за бъдещето като партия на демократичните промени, като позволи на БКП да имитира участие в процеса на демократизация.
СДС нямаше нищо – нито пари, нито достатъчно ресурс, хората с „брадите и пуловерите“, както подигравателно титулуваха в „Дума“ сините, организираха митинги и бдения, докато подмолно се осъществяваше най-големият грабеж в българската история. В едно интервю за „Трансмедия“ Петко Симеонов сподели как са ходели да търсят пари от новопоявилите се „бизнесмени“, генетически свързани с БКП. Вестник „Демокрация“ беше създаден с благоволението на същата червена номенклатура и във всеки момент можеше да бъде унищожен, което и стана в по-късен етап.
„По Закона за непредвидимите последствия резултатът е политически и икономически хаос и институционална деградация. Този резултат е естествено неизбежен, макар и неосъзнат от участниците в промените“, отбелязва Георги Василев.
Освен премахването на член 1 от старата конституция, трябваше да се разпусне политическата полиция (част от бившата Държавна сигурност), да се деполитизира армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Да се премахне Държавният съвет и на негово място да се учреди президентска институция. Взето е и решение за свикване на 7 Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.
И нещо много важно. Често се чуват призиви да се върви към Велико народно събрание, за да се поправи Конституцията особено в частта, която урежда статута на съдебната власт, а не да се кърпи според волята на едно или друго парламентарно мнозинство. Това е справедливо искане, но ще бъде поредната грешка, ако не се постигне обществен консенсус накъде искаме да вървим. В този смисъл трябва да има нова Кръгла маса, около която да седнат хората, които знаят как и защо. Звучи прекалено трудно за ситуацията, в която се намираме. Но трябва да се почне отнякъде и този път политическите играчи по-добре да стоят настрана.
Как бе конструирана Кръглата маса и постигна ли наистина целите, които афишира?
Следва втора част
