Ако човек прочете концепцията на Иван Гешев за седемгодишния му мандат на поста главен прокурор ще изпита тягостна скука, нещо от ония дежавюта, описани кратко в Законите на Мърфи. Само че тук не става дума за нива на некомпетентност, а за нещо съвсем друго. Навремето Доган много сполучливо ги нарече „обръчи“.
В концепцията също така ще открие и някои прелюбопитни разсъждения на единственият кандидат за главен прокурор. Може също да си зададе някой и друг въпрос. Примерно, дали ако по Божията воля се намери някой орган, институция или каквото и да е, което е в състояние да наруши статуквото на недосегаемост на прокуратурата. И ако този някой или нещо поискат отчет за дейността му в края на мандата според обещаното в концепцията, какво ще открие? Сотир Цацаров не снизходи да се отчете за дейността си, но пък и Висшият съдебен съвет не му се обиди. Пък и след 7 години кой ще помни какво е обещавал?
Но тъй като документът на Иван Гешев е съвсем пресен, редно е да си зададем въпроса – възможно ли е да се направи оценка за това – успешен или неуспешен е бил мандатът му според концепцията?
Още отсега може да се каже, че по някои точки ще е по-добре да не си изпълни обещанията. Като цяло обаче в нея няма нищо, което предполага сравнителен анализ между писано и свършено. Преобладават общи фрази и пожелания.
Но казано е, по делата ще ги познаете. Е, познахме го, имаше опити за дела, но присъди нямаше.
Тук някои юристи биха възразили, че тя тази концепция е предназначена за хората от бранша, нежели за журналисти, при това десни екстремисти. И няма да са прави, защото самият Иван Гешев в представения документ казва, че българските граждани са работодател на магистратите, а последните са длъжни да дадат „продукта, който очаква“ гражданството. Този продукт определеният за главен прокурор нарича „справедливост“. Така че като част от целокупния работодател (главният прокурор друг работодател няма) имам право да разсъждавам върху продукта. Няма да се занимаваме с предложенията за законодателни промени.
В един от акцентите си Гешев е засегнал отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка. Защото в прокуратурата четат годишните доклади като дявол евангелието – всяка критика се прескача, а интерпретациите и обобщенията са пълна художествена самодейност.
Не е вярно, както твърдят от прокуратурата, че Европа била настоявала за въвеждане на механизъм за разследване на тримата големи. Европейските институции продължават да настояват за такъв механизъм, но само за главния прокурор. Защото неговата власт изключва възможността някой редови обвинител да проведе независимо разследване, дори да има данни, че е извършил тежко престъпление. Е, как да го харесаш такъв мониторинг.
Тази препоръка бе възприета и от Европейската комисия в доклада си от ноември 2018г.:
„Липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009г., по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа.“
(Знаковото дело е „Колеви срещу България“. Става дума за процес, иницииран по жалба на прокурор Николай Колев, продължен след убийството му от негови роднини. В контекста на делото се коментира евентуална съпричастност на тогавашния главен прокурор Никола Филчев към тежки престъпления, в това число и към убийство.)
Из концепцията на Гешев по темата:
„Продължителното функциониране на мониторинговия механизъм в настоящата му форма постепенно започва във вътрешен план да се ползва като инструмент за политическо противопоставяне и не мисля, че е пресилено да се каже, че в определени моменти предпоставя разделение и между органите на съдебната власт, което неминуемо пречи да се отговори на обществените очаквания за справедливост.“
Прозира нескопосан опит за замазване на фундаменталния му гаф против разделението на властите с друг гаф. В свое интервю неотдавна Гешев спомена, че не бил привърженик на разделението на властите. Сега пречката „да се отговори на обществените очаквания за справедливост“ се оказва мониторингът.
Явно и на него демокрацията по принцип му пречи.
Пак в документа откриваме и една концептуална причина бъдещият обвинител №1 да е привърженик на хармонични отношения между трите власти. В концепцията е засегнат и въпросът за автомобилния парк на държавното обвинение. По думите му той трябва да се подобрява още, като за целта Гешев обещава да влезе в диалог с изпълнителната власт за по-голямо финансиране.
Имаше един виц от времената на соца, който добре описва разликата между концепциите и делата.
Влиза гражданин в юридическа кантора.
– Искам да попитам дали имам право…
– Да, имате.
– Ами тогава дали ще мога да…
– Не.
