Горещият политически сезон, който завърши с пръскачки

Горещият политически сезон, който завърши с пръскачки

 

Хакнатите пръскачки, за които се изказа представителка на Спецпрокуратурата, освежиха финала на горещия политически сезон. Разбира се, ако откровената глупост изобщо би могла да се нарече свежест.

„Апартаментгейт”, отстраняването на видни управленски фигури, рокадите по ключови места, течът от НАП, както и силната обществена реакция на издигането на Гешев за главен прокурор – всичко това показа за пореден път колко далеч сме от желаната нормалност.

В ГЕРБ главното бяха оставките. Само допреди година никой не би си помислил, че Цветанов може да бъде махнат. Нито пък Цачева. Но се случи. В пренареждането на своето обкръжение Борисов не направи нищо по-различно от досегашните ходове – „гущерът си къса опашката, за да се спаси”. Продължава да оцелява и продължава да се представя за безалтернативен. По-странното е, че част от хората продължават и да му вярват.

„Малката коалиция” – тази на патриотите, също преживя трусове. ВМРО и НФСБ избутаха Атака в ъгъла и едва ли този формат ще просъществува занапред. Разправиите между трите партии вече дори не са забавни. Резултатът от тях е най-вече в това, че понятието патриотизъм доби комичен и дори обиден оттенък.

В БСП видяхме ожесточени разправии между Нинова и Станишев, както и окопна война между техните лагери. В същото време БСП оглушително мълчи по тревожещи обществото въпроси като пробитата НАП, безалтернативната кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор и отпитите на прокуратурата да бъде политическа сила.

Гешев пък от своя страна недвусмислено показа как ще работи – предупреди критиците си „да внимават”, неглижира разделението на властите и влезе в образа на здравата ръка, която може да смачка, когото реши. Появиха се предположения, че той е мюре, което обществото ще отстреля, за да се сложи истинският кандидат с по-неизвестно име, с всички ползи от това.

Тези сюжетни линии бяха осветени и от едно дългоочаквано появяване в парламента – това на Делян Пеевски. Медийните му изяви, които бяха съвместно с лидера на ДПС Карадайъ, показаха главно едно – че вторият вече добре говори български. А за законодателните инициативи на Пеевски се видя, че не са съвсем успоредни на правите линии – както на ДПС, така и на ГЕРБ. Всъщност, струва си да отбележим и това, че  финансирането на партиите беше май единственото финансиране, към което Пеевски не беше проявявал активен и открит интерес досега.

Протестите, съпътствали целия сезон, го финализираха с нещо наистина мощно – хиляди граждани излязоха по улиците. В София и в други големи градове те протестираха срещу начина, по който ВСС издигна Гешев за главен прокурор. И това не е случайно, защото именно в този пост е концентрирана възможността държавата да бъде или справедлива, или бухалка.

Есента ще бъде не по-малко гореща. Идат кметски избори, а ние още не знаем кандидатите – Фандъкова с половин уста, Мая Манолова – също, а само неколцина герберски кметове получиха карт бланш от Борисов. Обществото реално ще има само един месец, за да направи избора си. Това, както и да го погледнем, работи за статуквото. За него вероятно ще работи и новият политически проект на Слави Трифонов. Съдейки по досегашните му изказвания, едва ли целта му е някаква радикална промяна.

Всичко това за пореден път показа, че у нас назряват условия за сериозна обществена промяна. И ако спрем да се плъзгаме по повърхността, просто забавлявайки се с глупостта на управниците, ако се вгледаме в картината по-задълбочено, ще видим колко е неотложна промяната. Тя би била възможна само след като разберем кой и какво ни кара да се въртим в омагьосан кръг вече 30 години: защо политиката се превърна в докопване на кокала, защо институциите станаха бухалки и защо обществото е обезверено. Промяната на последното трябва да стане първа задача, ако искаме да си върнем държавността.

 

Категории Акцент, Общество