Както се очакваше, Висшият съдебен съвет днес не предложи номинации за нов главен прокурор. Съвсем логично, защото колкото по-малко време дели този акт от лятната ваканция на прокурори и граждани, толкова по-малко критика ще отнесе номинираните и номиниращите.
По-важният въпрос обаче е има ли значение личността на главния прокурор в една нереформирана съдебна система. И логичният отговор е, че, да, има значение.
Личността винаги има значение, а съществува и теоретичната възможност поне в началото на 7-годишния си мандат първият обвинител да е амбициран да се хареса не само на управляващите, а и на обикновените граждани без осъдителни присъди или висящи дела. Може да се опита дори без подсказване от други места да снабдява обвиненията с по-солидни доказателства, та и съдът да си свърши работата. Ако новият обвинител наистина притежава необходимите качества и желязна воля, за да устои на натиска, който неминуемо ще се упражнява от заинтересувани среди по силата на инстинкта за самосъхранение.
Личността на главния прокурор е единственото, на което може да се надяваме на този етап. Във всеки се спотайва по един вътрешен глас, буден или заспал, но който може да различава добро от зло. Вътрешният човек у някои индивиди се припокрива с външния, но такива рядко се озовават по високите етажи на властта. А ако случайно се озоват, изглеждат като черни овце край добродетелните си бели посестрими. Престоят им в такова стадо е труден, а понякога се случва и да ги отстрелват.
В тази връзка прогнозите за избор на главен прокурор, мотивиран да държи буден вътрешния си човек, не са много оптимистични според спряганите имена за поста на Сотир Цацаров. Те всички са вътрешни хора – на системата, не по други критерии.
„Фаворитът на Сотир Цацаров за главен прокурор е неговият заместник Иван Гешев. Той изглежда готов да ескалира линията на брутална репресия и безочливо обслужване на интересите на управляващите и заедно с това, в личен план, проявява примитивизъм и безогледност. На този фон може да започнем да съжаляваме за Цацаров.“ Това казва в интервю за „Медиапул“ лидерът на „Да, България“ и бивш министър на правосъдието Христо Иванов.
Изкарването на Гешев като евентуален обвинител №1 трябва да ни подскаже, че Цацаров, както повечето му колеги преди него, след по-продължителен престой във властта, загубват всякаква представа как изглеждат отстрани, доколкото някога са я имали. Никой, дори Цацаров, не би предложил скандална кандидатура като Иван Гешев, ако за кандидатите за главен прокурор се гласуваше примерно като на евроизбори. Но прокурорското мнозинство във Висшия съдебен съвет прави всяка компрометирана кандидатура възможна. Самият Гешев наскоро декларира, че с 99% сигурност няма да се кандидатира за главен прокурор, а 1% оставя за господ, без да уточни кого точно има предвид.
Кариерата на Иван Гешев се развива бурно като заместник и острие на Цацаров тъкмо след провалите му като шеф на Специализираната прокуратура. Той бе водещ прокурор по знаковото дело „КТБ“, затлачено и обрасло с основателни съмнения за гигантска манипулация.
Иван Гешев е и един от прокурорите, които отказват да подпишат обвинения срещу собственика на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев за присвояване на 18 млн. лв. в полза на „Уорли Парсънс“ – фирма, изпълнител по договора с НЕК за АЕЦ „Белене“. Впоследствие Гешев е преместен за малко в прокуратурата в Перник и върнат пак в София.
Един уж страничен детайл буди особена тревога – тайната връзка на българската прокуратура с руската. Освен срещите на главния прокурор с генералния прокурор на Русия Юрий Чайка, справка на „Дневник“ показва и тягата на съветско-руската прокуратура да „обучава“ българската вероятно на прийоми от времето на Вишински. Зад факта, че Чайка се оказа вътрешен човек на прокуратурата, вероятно се крие и една от причините за непомерното самочувствие на кръга около депутата от ДПС Делян Пеевски.
Според изпратена информация от прокуратурата по запитване на „Дневник“ за периода 2013 г. – 2019 г. прокурори и следователи са били обучавани по различни програми в страни от Европейския съюз, САЩ и… Русия. Последната – истински гигант в правораздаването.
Иван Гешев е водил делегация от прокурори в Русия през май 2018 година като шеф на Специализираната прокуратура и е участвал в кръгла маса на тема „Противодействие на тероризма“. Официално.
Друг претендент за позицията на главен прокурор е и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който нашумя в „Апартаментгейт“ с незаконната си тераса, както и с цялостната дейност на мегаоргана, който оглавява.
Има и една кандидатура, която изглежда по-скоро екзотична, за да е вярна. Става дума за гласа на Сотир Цацаров – Румяна Арнаудова, чието име може би пробно бе пуснато в обращение. Тя е не само вътрешен човек на кръга около Цацаров и Делян Пеевски, но и поради служебното си положение, не е влизала преки битки и в скандали, а само ги е съобщавала след редакция на шефа си. Впечатленията от нейното публично присъствие могат да се оприличат на говореща холограма, четяща с равен и безпристрастен глас позицията на Сотир Цацаров.
Наскоро стана ясно, че Румяна Арнаудова е присъствала на спешна среща между Сотир Цацаров, Иван Гешев и още неколцина. Поканени са били и главните радактори и издатели на вестникарската империя на Делян Пеевски покрай сюжета около в. „Телеграф“.
Това даде повод на Сотир Цацаров пламенно да се изкаже в защита на свободата на словото. Звучи като виц.
Ако Румяна Арнаудова стане главен прокурор, ще е първата жена в историята на институцията. Ще е важен опитът й хем нищо да не съобщава, хем да го казва гладко. Ще има добри съветници.
