Българката Наталия Траянова е почти непозната у нас като световен учен. По-известна е като майката на Бояна Траянова, барабанистка и един от идейните генератори на американската група „Блато-Злато“. Гостували са на джаз фестивала в Банско, в София, имали са турнета по морето и на много други места и е била гост на много телевизии. Но не и Наталия Траянова.
С Наталия бяхме в една компания в далечните времена на соца. Повечето бяха физици ентусиасти с по една Нобелова статуетка в раницата и работеха в БАН. Малко преди промените режимът вече бе достатъчно хлабав, та някои отскачаха и в чужбина. Тя замина за няколко месеца в САЩ, Университета „Дюк“ в Северна Каролина. Но броените месеци свършиха и трябваше да се върне. Спомням си, че много плачеше. Бе видяла гигантската разлика във възможностите за кариера и за живеене. След 1989г. я извикаха отново, което значеше „зелена карта“ и така успя да остане там легално.
Днес Наталия е доктор, кандидат на науките по биофизика на БАН, професор по медицинско инженерство и медицина в Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор, САЩ. Това е предимството на физиката като универсална природна наука, което кой знае защо малцина от днешните млади българи разбират. Някога в специалността „Физика“ на Софийския университет влизаха с много висок бал, предимно ученици, спечелили олимпиади по математика и физика, а днес и с тройка мястото им е сигурно. Но това е встрани от темата, макар и не много. Защото ще стане дума за успеха.
Статуетката е от бял метал и кристална топка, символизираща света
Наталия е отличавана с много награди за изследователска дейност и научни постижения, има 41 патента в САЩ и други страни. Всяка година на пет жени от целия свят се връчва специална статуетка като признание за изключителни постижения в науката и технологиите. Една от тях е Наталия Траянова. Преди месец тя стъпи в залата на славата.
В залата на славата по време на церемонията по връчването
– Още една от петте жени е университетски професор от Маями като мен. Другите три са с невероятни постижения в големи компании.
След това разказва накратко за тях.
Едната от тях е от Мексико и е главен изпълнителен директор и президент на компанията Софтек, създадена от нея. Компанията е с 1200 души персонал и оперира в 20 страни. Тя е първата жена в Мексико, която става член на Бюрото на бизнесмените. Когато се случва за пръв път жена да членува в този клуб, името на Бюрото на бизнесмените се преименува на Бизнес съвет. Специално заради нея.
Това е бизнес обществото, което съветва президента в областта на икономиката. Наскоро е била част от мексиканската делегация по време на преговорите между Канада, Мексико и правителството на Тръмп за новия договор между Америките.
Другата от наградените пет жени е американка, е директор за работа с клиенти и вицепрезидент на „Майкрософт“.
Третата е вицепрезидент на „Ай Би Ем“, master inventor със 150 патента. Един от големите й патенти е възможността да се логнеш в интернет чрез Facebook. Тя го е измислила и внедрила. Американка от китайски произход.
Наталия е удостоена с наградата за внедряване на инженерни методи за лечение на пациенти в областта на сърдечните заболявания. Ето как съвсем простичко тя обяснява за какво става дума, като уточнява, че то всъщност е много, много по-сложно технологично:
– Един доктор например взема решение как да лекува даден пациент според това какво той смята, че ще е най-успешно. Решението му, естествено, е въз основа на неговия предишен опит и съответните изследвания на пациента. Опитът на лекаря е синтез на информация от прочетеното, видяното и осмисленото. Казано просто, нашата идея е следната – решението как да се лекува пациентът да не се прави от доктора, а от компютър. Ние се занимаваме конкретно с виртуални модели на диагностика на сърдечни аритмии и т.нар. внезапна смърт.
Първата реакция на неизкушените в науката като мен е известен скептицизъм. Нали пак учените и докторите подават данните, та компютърът после да решава наготово. Подобни модели се правят за какви ли не неща и извън медицината. А после пак хората решават.
Има обаче една тънкост и Наталия я обяснява:
– Тези модели не са за диагностика на заболяването изобщо и по принцип, а се прави такова виртуално сърце за всеки отделен човек с неговите уникални специфики. Моделира се виртуално сърце-близнак на истинския орган, абсолютно същото сърце като на пациента с цялата информация, получена за него. Моделът е уникален, само за конкретния пациент. След като се постигне, върху него, а не върху пациента, започват да се прилагат различни методи на лечение, а после резултатът се отчита според това как реагира компютърното сърце-близнак на различните терапии. Можеш да го ръчкаш, да му даваш каквито си искаш медикаменти и да прилагаш каквито искаш лечения. Което, естествено, не можеш да си позволиш с истинското сърце на пациента. И по този начин докторът вижда как реагира изкуственото и сърце и коя ще е най-добрата терапия за този конкретен пациент.
Засега компютърното устройство за сърцето-близнак се произвежда само от компанията на Наталия. Според нея то ще се внедри, но трябва да се извърви пътят, а в САЩ той не е лесен.
– За да се внедри примерно едно лекарство, трябва да се приложи на пациенти и след време се разбира дали то работи или не. По същия начин е и при нас. Ние няма да кажем на пациентите дали ще бъдат лекувани от доктор или от моята технология.
Това се прави, за да е чист експериментът. А дали тази технология може да лекува други болести, например онкологични?
– Това, което правя аз, не може да се приложи пряко при онкологичните заболявания. За да го направи някой за други болести, трябва да знае много за съответната болест.
Новите неща, върху които работи екипът на Наталия са свързани с изкуствения интелект. Да се демократизира медицината, тоест да не се разчита само на някой много голям специалист, който знае всичко и всеки иска да стигне до кабинета му и да има най-голям шанс. Но това е невъзможно. А и никой човек не може да знае всичко. Този метод със сърцето-близнак например е шанс за всеки да получи най-доброто възможно лечение, без да се реди на опашка пред светилото.
Наталия Траянова е и пътуващ лектор, обиколила е света много пъти. Изглежда примамливо, но понякога е доста уморително, казва тя. Затова приемам предложения само с билет за бизнес класа, не за друго, просто да спя. Сега заминава за Индонезия през Вашингтон.
– В Азиатско-тихоокеанския регион канят основно лектори от Америка. Там почти няма лекари, които лекуват сърдечни аритмии, само им дават лекарства.
Как лекарите възприемат новите идеи, когато там ги конкурират машини?
– Гледам да обяснявам идеите си без много технически подробности, съвсем опростено, лектор съм от типа ted talk, а колко е сложно да се постигне, е друг въпрос. Мога да го обясня така, че да ме разбере и малко дете.
Ако не можеш да обясниш една идея на 5-годишно дете, значи и ти самият не я разбираш. Май го беше го казал Айнщайн.
– Точно така. А като разберат самата идея, става им интересно. Преди две години в България на морето изнесох една лекция, но тя беше математическа и всички заспаха. Но те все пак са лекари, нищо не разбират от математика, обаче добре разбират какво искам да направя като идея в медицината. Но всичко зависи и от лекаря. Има такива, за които най-важното нещо е колко добре е пациентът. И ако едно изобретение може да му помогне , за такъв лекар това е важно.
А как би описала кариерата си като примерно производствена графика?
– Като една права линия в БАН, после заминавам в САЩ и линията едва-едва се вдига нагоре, но си остава права, докато в един момент рязко тръгва нагоре. Това става, когато започнах работа в „Джон Хопкинс“ през 2006г. Защото имаш средата и хора, които се интересуват какво правиш, докторите също.
За това кое е било най-големият й мотив за успех, тя казва:
– Най-големият ми мотив винаги е бил, когато не успея да постигна нещо, всеки провал за мен е невероятен подтик. Никога не се отчайвам, напротив, удвоявам усилията си и това се е оказвало решаващо. Направиха за мен едно видео и момичето, което ме представя, казва: „От нея се научих да не приемам „не“ за отговор. Щом го искам, ще стане. И наистина става.
