Девизът на рок епохата „Живей бързо, умри млад“ се подмени в наше време с мотото „Живей бързо, пазарувай още по-бързо“ и насърчаващото „Shopping therapy“. На всяка крачка ни дебнат примамливи оферти за разпродажби с голямо намаление на „ограничени количества“ маркови продукти.
И изведнъж всичко това срещна неочаквана съпротива. На неудържимото потребление се противопостави идеята за тоталното опростяване в покупките на храна, облекло и дори целите в живота.
Модата стремително проникна във всички сфери на икономиката и набра скорост, известни брандове пускат по няколко колекции годишно, производителите на смартфони определяха новите си продукти като „убийци“, а следващите вече са „убийци на убийците“ и т.н. Това завихряне на нови и все по-нови модели във всеки ценови сегмент стигна дотам, че хората престанаха да ги различават. До неотдавна с нетърпение се чакаше „новият революционен модел“, редяха се опашки за първите бройки.
Но те станаха прекалено много.
Някак започна да се осъзнава, че потреблението е основано на краткосрочно удоволствие от покупката. „Не мисли, купувай, хвърляй и пак купувай.“ Но хората се измориха от новини, реклами, светкавично сменяне на моди. Общественото внимание започна да изостава, то просто не успява да догони скоростта на промените.
2018г. и първата половина на 2019г. станаха твърде показателни за промяната: за първи път продажбите на телефони не растат, а падат. Пазарът за смартфони не можа да се съвземе след рекордния срив през 2018г. и през новата 2019г. продължи да търси своето дъно. Динамичният преди пазар за автомобили също се провали, дори за първи път от 20 години насам китайските производители са претърпели рязък спад.
На марките им се налага да търсят нови начини и схеми за продажба, за да се задържат на повърхността. Много от тях предлагат стоки под наем, други инвестират в производството на по-скъпи висококачествени стоки за по-дългосрочна употреба, някои гледат към стоки чрез абонамент. Старите реклами престават да работят.
Хората се измориха не само да купуват, но и да слушат, че са длъжни да купят нещо. Всеки ден средностатистическият човек може да види по 4 хиляди реклами и обяви. Не е чудно, че пресищането от подобна информация „засяда на гърлото“.
Милениум поколението рязко смени движението нагоре, като демонстрира рекордни нива на съпротива.
Сега най-добре работи честната реклама. Брандовете подхванаха тази тенденция – все по-малко се преправят снимки с фотошоп, дава се предимство на лица, които формират положителен образ на компаниите, опитват се да представят своите продукти или услуги „по-човешки“. Хората все по-често се доверяват на реални отзиви на потребители в интернет, отколкото на маркетингови кампании.
Модата не е просто дреха, но и настроение на обществото. Тенденцията към опростяване се изяви в стила нормкор (normcore, съчетание от „нормален“ и „хардкор“), чиято същност е да се обличаш като всеки, да не се притесняваш от избора си на гардероб, да си позволиш лека небрежност като стил. Преди да излезеш от къщи, облечи първото, което ти попадне под ръка.
Нормкор е изграден около удобството, позволява да не се губи време в избора на дрехи. Старателното кипрене вече не е на мода. Стилът се заражда като антитренд, но вече е в мейнстрийма. Още преди философията да се наложи като модна, така са се обличали известни хора – Стив Джобс, Марк Зукърбърг, Ник Удмън, Киану Рийвс, Леонардо Ди Каприо.
Брандове от всякакъв калибър подхванаха идеята на нормкор и започнаха производството на еднотипни дрехи с проста кройка. Все повече брандове включват в колекциите си модели извън времето и модните тенденции. Ако преди модата изискваше от нас да се обличаме с последния писък на стандартните колекции, днес акцентът е върху нещата извън времето, създаването на максимален брой комплекти от минимален брой неща.
Принципът „по-добре по-малко, но по-хубаво“ уверено навлиза в гардеробната тема. Все още модните новини вървят по няколко пъти в годината, но всеки производител е отделил една линия за универсални качествени вещи, които се купуват не на сезон, а на няколко години.
Осъзнатото потребление държи сметка за изтощаване на ресурсите за производство. То не предлага отказ от пазаруване, а да се замислим преди покупка – наистина ли имаме нужда от тази вещ.
Разбира се, както всяко нещо, осъзнатото потребление има и своята крайна форма – фриганизъм, която изобщо отрича философията на потребление. Фриганите се стараят колкото се може по-малко да участват в икономиката и предпочитат вторичното използване на вещи, като не пренебрегват и контейнерите за смет.
Шеринг (съвместно използване на стоки и услуги) е другата сфера на осъзнатото потребление. Не обраствай с вещи, не се привързвай към едно място и постоянна недвижима собственост, бъди мобилен, вече може да се работи от всяка точка на света.
Какъв е смисълът да купиш за милиони огромна къща или скъпа кола, след като можеш същите неща да ги вземеш под наем не за милиони, а за доста по-малко. Отстрани не се вижда кой е собственикът и кой е наел стоката или услугата – и двамата се ползват от едно и също.
Опростяването и осъзнаването проникват във всички сфери на живота. Вече не е толкова лесно да ни спечелят за бързо удоволствие, все по-често се замисляме наистина ли ни трябва поредната тениска или чифт обувки.
Тенденцията към опростяване ни кара да се замисляме за своите действия и решения. Все повече хора предпочитат да инвестират не в материални неща, а в образование, пътешествия и трупане на впечатления. Уникалният опит се цени повече от смартфона последен модел.
