Правосъдният министър Данаил Кирилов заяви, че миналата седмица лично не бил чул критики от представители на Съвета на Европа по проектите му за разследването и отстраняването от длъжност на „тримата големи“ в съдебната власт – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. „Колегите следиха внимателно, разбраха дълбочината на този проблем, конституционната му обвързаност“, допълни Кирилов по БНТ.
Миналата седмица в София бяха представители на Съвета на Европа и се запознаха с идеите за промени на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се въвежда механизъм за разследване на „тримата големи“.
По-късно от институцията пуснаха съобщение със заключението на Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), в което се казва, че проектите не могат да изпълнят целите, за които се предлагат.
„Предлаганите законодателни промени не само не гарантират независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, какъвто е конкретният проблем за България, но биха затруднили още повече започването на разследване срещу първия обвинител“, се казва още в становището.
Още на следващия ден Кирилов направи опит да защити идеите си. „Дебатът дали промените да засегнат „тримата големи“ или само единия е интензивен, с ярка поляризация“, заяви Кирилов. Той отбеляза, че според Конституцията, режимът на тримата големи е „идентичен с оглед основните елементи на дейност“. „При всички положения тримата големи са магистрати, прилагат се общите правила за всички магистрати“, допълни министърът.
Кирилов отбеляза, че според Конституцията прокуратурата има изключителна компетентност да разследва и повдига обвинения. „Това е трудността – да намерим друг, който да разследва и повдига обвинения на главен прокурор“, допълни министърът.
По думите му е грешно да се приема, че прокурорите вътрешно са абсолютно зависими и никой прокурор няма възможност да води разследване. „А как стои този въпрос за съдиите, които завършват наказателния процес, помислете как един редови съдия ще съди председателя си, този, от който зависи кариерното му развитие, работна среда, разпределение на делата“, обясни министърът.
„Представете си, че ако хипотетично утре предложа за кандидат за главен прокурор г-н Лозан Панов. Дали този режим няма да стане най-законосъобразния, най-европейския?“, попита още правосъдният министър. С което отправи реплика към своите опоненти, които изтъкват, че ЕС иска България да създаде механизъм за ефективно разследване срещу главния прокурор, а не срещу „тримата големи“ в пакет.
Правосъдният министър отново влезе в индиректен конфликт с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Миналата седмица във връзка с изразени съмнения, че разпределението на делата във ВКС не е случайно, както би трябвало да е по закон, Панов покани министърът да дойде и да види как това става в действителност и да се увери, че правилата се спазват. Кирилов заяви днес, че веднага е отговорил, че приема поканата. „Не бива да се очаква, че ще отида като пасивен зрител, който ще участва в един театър, ще натиска компютъра и ще казва – да, вижте колко е прозрачно разпределението на делата“, уточни днес той.
Министърът заяви, че ще иска да вземе със себе си експерти, които да търсят „евентуално следи за джуркането – жаргонът е, че не се разпределят делата, а се джуркат“, обясни Кирилов и допълни, че няма доказателства, а всичко се основава на слухове и подозрения.
„В голяма степен сме на кантарно положение, в което имаме пет позитива и пет негатива. Трябва да работим, за да отпаднат негативите“, коментира Данаил Кирилов в студиото на БНТ по повод мониторинговия доклад от страна на Европейската комисия към България. По думите му някои от негативите са по причини, независими от страната ни. Трябва ни възможно най-стриктното изпълнение на препоръките, получени в последния доклад на Европейската комисия, заяви Кирилов.
