Акцент

Преди три години журналисти от германското издание Süddeutsche Zeitung и множество техни международни партньори публикуваха информация за безброй офшорни компании тип пощенски кутии в Панама, чрез които са укривани данъци. При по-внимателно разглеждане скандалът до голяма степен се провали. Това пише в свой коментар три години след скандала Panama Papers швейцарското икономическо издание Die Weltwoche. „Трансмедия“ публикува текста със съкращения.

През април 2016 г. разследващ екип от 400 журналисти започна публикуването на откъси от Панамските досиета. В Германия тогава беше казано, че е засегнато „трицифрено число много известни и много богати фамилии“. Данъчният резултат след три години: германските данъчни власти са успели да получат 4.2 милиона евро от укрити данъци от всичките разкрити случаи и след общо 3.2 терабайта незаконно придобити данни с 49 милиона документи, електронни пощи, формуляри, електронни таблици, копия на лична карта. В продължение на години екипът от осем следователи на данъчната служба Касел II, която е специализирана в данъчните престъпления, работи по случая заедно с около двадесет специалисти от германската федерална криминална полицейска служба. В около 150 случая са започнали данъчни наказателни производства или е добавена допълнителна информация към съществуващите процедури. Като цяло германските данъчни власти досега са върнали около 4.2 милиона евро избегнати данъци. Един оскъден резултат.

Ако всеки от 28-те души, които са работили по случая през последните три години, получава средна годишна заплата от 50 000 евро, това е сумата на възстановените данъци.

Въпреки това Panama Papers „си струва“, защото например има наказания за банки, които са помогнали за укриване на данъци.

Но много по-голямо е несъответствието между времето, прекарано в историята за чисто журналистическите разкази и оскъдния резултат. Първоначалното впечатление беше, че скандалът е толкова гигантски, че всички средства са оправдани. По-специално съхранението на милиони незаконно придобити данни на граждани, които често дори не са имали подозрение, че може да са част от престъпление.

Süddeutsche Zeitung, на който бяха предложени откраднатите данни, говори за „най-голямото изтичане на данни някога“. Действително Data Leak е евфемистична формулировка за хакерска атака срещу адвокатска кантора, базирана в Панама, Mossack Fonseca.

Авторите

Журналистите от Süddeutsche Zeitung Бастиан Обермайер и Фредерик Обермайер разказват историята на „най-големия разследващ проект в света“ в своята книга от 350 страници „Панамски документи: Историята за това как богатите и силните скриват парите си“. От анонимен информатор, чиито мотиви не знаят, те са получили повече от 11 милиона вътрешни документа, изтекли от адвокатската кантора, които очевидно са били откраднати в хакерска атака. В книгата те подробно описват как те, заедно с 400 колеги от повече от 100 медийни организации в 80 страни, са преминали през тези данни. За Германия конкретно това се случва така: „Ние правим списък на публичните служители на Федерална република Германия. Изброяваме всички важни политици, мениджъри, банкери, спортисти, обществени личности, търсим свръхбогатите, престъпниците и измамниците, и след това търсим съвпадение в данните. Нашите данни датират от 70-те години на миналия век“. За да оценят данните, те са закупили все по-мощни и скъпи компютри и специален софтуер (Nuix), който се използва и от Американската комисия за ценни книжа и борси.

Кампанията

Кампанията по разкриването е професионално подготвена, подобно на международните рекламни или PR кампании на големите марки. Авторите искат да намерят партньорски вестници по целия свят. Резултатите от изследването са публикувани на двадесет езика. В Süddeutsche Zeitung един илюстратор работи изключително за проекта и дори прави филм. Според журналистите кампанията е финансирана, наред с други неща, по проект на Center for Public Integrity, организация, спонсорирана от левия милиардер Джордж Сорос.

Според журналистите от разследването преди това те интензивно са обмисляли как биха могли да получат необходимото внимание с кампанията. Очевидно само фактите не са били достатъчни за това. Бяха направени и допълнителни изследвания, за да се направи историята по-интересна. Беше извършено например обширно проучване на бащата на основателя на адвокатската кантора Мосак Фонсека, макар че нямаше нищо общо с темата. Оказа се, че бащата е бил в Waffen-SS и вероятно е работил за ЦРУ след края на Втората световна война. Когато журналистите разказват това на своите колеги, те са очаровани, защото: „Нацистите винаги „продават“. Освен това ЦРУ винаги „работи“. Но комбинацията от двете е фантастична – пишат те в книгата си.

Както сами признават, те се чувствали като в хакерски филм. „Всички капаци на прозорците бяха спуснати, имаше лаптопи на две маси, кабелите бяха разхвърляни навсякъде, външни хард дискове мигаха, мониторите присветваха. Ние включвахме нашите лаптопи и се гмуркахме в този странен Космос. ”Като истински филм, те си измислиха някои буйни заглавия. Като в истински филм те си измислят и хващащо заглавие. Например идеята да нарекат ​​адвокатската кантора „Адвокатската фирма на Злото“.

А какъв е резултатът?

Какъв обаче в международен план е резултатът от това най-голямо международно журналистическо разследване в историята? Има компании и документи за пощенски кутии, включително арабски държавни глави, латиноамерикански владетели, членове на международни мафиотски групи, хора около руския президент Владимир Путин, наркобарони, финансови измамници, мафиоти, контрабандисти на оръжия и измамници от почти всякакъв вид.

Това, че всички тези хора поддържат компании тип пощенски кутии, не трябва да бъде особено изненадващо. Списъкът обаче беше значително по-слаб откъм съдържание за западните политици и бизнес лидери. Разследването имаше най-голямо влияние върху исландски премиер, който трябваше да подаде оставка.

Сред всичките 11 милиона документа има данни само за 3 500 собственици на офшорни компании с адреси в САЩ. „Фактът, че в Panama Papers намираме преди всичко препратки към чужденци, които правят съмнителни инвестиции, не означава, че богатите американци не го практикуват“, коментират източници от бранша.

Ами свръхбогатите, които изиграха такава важна роля в журналистическата кампания? В книгата на авторите се казва: „При такива големи количества тайни данни статистически има добър шанс да има добри истории.“ Говори се за „трицифрено число на много известни и много богати семейства“, които са попаднали в цялата база данни. Въпреки това „добрите истории“ за свръхбогатите са доста редки. Само няколко изречения пък маркират въпрос, който е основен за цялата тема: „Разбира се, има много причини да се използват офшорни компании – и разбира се, тяхната собственост не е сама по себе си наказуема.“ Фактът, че името на някого се появява в базата данни, нито е доказателство за незаконен акт, нито е нещо, което би било морално достойно за критики.

Само няколко страници в книгата са посветени на свръхбогатите в бизнеса – на изпълнителните директори на големи компании. За Германия се казва: „Ние виждаме, например, някои мъже от заседателните зали на най-големите германски компании, които купуват офшорни компании в Британските Вирджински острови, защото искат да запазят вилата си на Майорка или на Карибите, или защото предишният собственик на тази вила просто иска да продава така. Един от тях дори ни изпрати откъси от данъчната си декларация, за да докаже, че всичко е наред. Друг човек веднага каза по телефона, че няма какво да крие и се кани да уреди среща с данъчния си съветник. Дали журналистите са приели тази покана и дали са получил и проверили откъси от данъчната декларация, читателят на книгата не научава.

Категории Акцент, Икономика, Коментар, Мнения, Пари, Финанси