Предложението за започване на наказателно преследване се разглежда не по-късно от седем дни от постъпването му от Пленума на ВСС, като се изслушва и засегнатото лице.
При даване на разрешение за започване на дело, ВСС постановява и временно отстраняване от длъжност на тримата големи. Срокът за това не може да надвишава година и половина при тежки престъпления и 8 месеца в останалите случаи.
Решението на Пленума може да бъде обжалвано в тридневен срок пред Върховния административен съд. Делото обаче ще се гледа от петчленен състав на съда, като съдиите в него ще се избират на случаен принцип от целия състав на ВАС. Решението се постановява в 7-дневен срок от постъпване на жалбата и е окончателно.
Тези промени в Закона за съдебната власт чрез преходни и заключителни разпоредби в НПК представи днес правосъдният министър Данаил Кирилов на заседание на междуведомствена работна група по изготвянето на механизъм за контрол над тримата големи в съдебната система. На срещата бяха поканени и членовете на работната група, които вече няколко месеца подготвят промени в ЗСВ, свързани с правомощията на Инспектората към ВСС, атестирането, конкурсите и т.н.
Според новия текст досъдебното производство срещу тримата големи започва след разрешение от пленума на ВСС. Специализираната прокуратура ще разследва онези престъпления, които са подсъдни на спецсъда, а СГП – делата, подсъдни на Софийския градски съд.
Ако за съответното престъпление се предвижда наказание до 15 години затвор, делата срещу тримата големи се разглеждат от тричленен състав, като всички магистрати в него се избират на случаен принцип. Ако предвиденото наказание е над 15 години лишаване от свобода, тогава заседават петчленни състави, като отново се спазва случайният подбор.
Последна инстанция е Върховният касационен съд.
Създава се и нов чл. 384д от НПК, според който след образуване на делото председателят на съда определя членовете на състава и съдията – докладчик, който насрочва за разглеждане разпоредително заседание в 15-дневен срок от постъпването му. Във всички случаи на отлагане делото се насрочва за разглеждане в съдебно заседание не по-късно от тридесет дни.
Определението на съда, с което се потвърждава прокурорското постановление за спиране или прекратяване на делото, както и окончателните актове на ВКС, не подлежат на проверка за възобновяване.
Разясненията на министъра
След като представи предложенията Кирилов направи кратък коментар по тях: „Досъдебното производство срещу един от тримата големи ще започва след разрешение на Пленума на ВСС. Много коментирахме как да формулираме това решение – дали да е съгласие, дали разрешение, дали да дадем друго наименование на волеизявлението на Пленума на ВСС, което се приема с квалифицираното мнозинство от 17 гласа. На този етап избрахме да бъде разрешение“. Той посочи, че е направена аналогията с разрешението за задържане и образуване на досъдебно производство срещу народен представител.
След това министърът специално обърна внимание на друг момент от предложенията си – тримата големи в съдебната система ще може да бъдат разследвани само за умишлени престъпления. „Така даваме отговор на въпроса дали ако председател на върховен съд или главеният прокурор участва в пътно-транспортно произшествие, нещата ще бъдат по този ред – не, няма да бъдат“, каза той. И обясни: „От тук нататък умишлените деяния сме ги разделили на такива за корупция и организирана престъпност, които ще са подсъдни на специализираната прокуратура, а всички останали умишлени – на Софийската градска прокуратура“.
Предложения след пръв прочит
След изричното уточнение, че едва днес за първи път вижда проекта, членът на ВСС Атанаска Дишева даде някои идеи за редакции.
Първото ѝ предложение беше актът на Пленума на ВСС, с който се дава разрешение за започване на наказателно производство срещу тримата големи, да подлежи на обжалване на две инстанции, а не както е в проекта – на една. Защото в момента, ако един магистрат бъде наказан със забележка, то делото във ВАС се гледа на две инстанции.
Николай Гунчев от ВАС се присъедини към нейната позиция: „Не може тези производства да са едноинстанционни, след като ще има такъв резонанс и такива последици. За всеки един друг магистрат забележката отива на касация“.
Според Дишева би било добре да се предвиди съдебен контрол не само на постановленията за прекратяване и спиране на делата срещу председателите на върховните съдилища и главния прокурор, но и за образуване на досъдебни производства и отказите за това.
Третата ѝ идея беше от съдебните състави, които ще разглеждат по същество делата срещу тримата големи, да „отпаднат“ не само младшите съдии, както е заложено в проекта, но и командированите. И тук тя бе подкрепена от Николай Гунчев.
Съдия Галина Тонева от ВКС постави друг въпрос. Предвижда се последната инстанция по тези особени дела да бъде Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Дали не е редно по-конкретно да се определи съставът, който ще разглежда тези производства.
„И на мен не ми е ясно как цялата Наказателна колегия ще се произнесе по казус с председателя на ВКС“, каза Данаил Кирилов.
Даниела Мавродиева от ВАС постави друг въпрос. Тя каза, че някой трябва да направи предварителна проверка, да събере достатъчно данни за извършено престъпление и да ги предложи или на министъра на правосъдието, или на трима от съответната колегия. Но предложената процедура, продължи Мавродиева, няма как да сработи по отношение на главния прокурор, защото предварителната проверка се извършва от прокурор. „Не виждам кой прокурор ще събере данни, преди главният прокурор да бъде отстранен“, каза Мавродиева.
„Ако аз съм член на ВСС и имам разпечатка от едни платени пари, мислите ли, че няма да ги използвам и без предварителна проверка и да поискам стартиране на тази процедура“, отговори ѝ Данаил Кирилов.
В крайна сметка директорката на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева и Галина Тонева от ВКС призоваха министърът да даде време, за да може работната група да се запознае с проекта и да изготви становища и предложения, които да бъдат обсъдени на следващо заседание.
Всички присъстващи се съгласиха то да се проведе на 24 юни, за когато са поканени и всички членове на Висшия съдебен съвет.
