Повече искания за СРС, по-склонни съдии, повече следене

Повече искания за СРС, по-склонни съдии, повече следене

Повече искания за използване на Специални разузнавателни средства (СРС), по-склонни да разрешават съдии и като резултат – повече следени лица.

Това са накратко изводите от доклада на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства за 2018 г., приет от Народното събрание в четвъртък. Според данните в него през миналата година СРС са използвани за следене на 3046 лица. Година по-рано методите са били приложени спрямо 2748 лица, а през 2016 г. обект на следене са били 2749 човека.

Данните показват, че през 2018 г. СРС са искани и използвани основно в процедури по разследване на организирани престъпни групи – общо 2741 случая или 53.17%. Година по-рано този дял е 43,52% или 2040 случая.

През миналата година съдиите са дали разрешение по 5328 случая (3909 по първоначални искания и 1419 за продължаване на срока). За сравнение през 2017 г. са постановени решения по 4624 искания (3640 нови и 984 за продължаване на срока).

Най-много решения са преминали през Специализирания наказателен съд – общо 2542 броя, или около 68% от всички случаи.  По искания на главния прокурор са постановени 24 разрешения.

През 2018 г. съдиите са постановили 771 отказа, спрямо 1315 през 2017 г. и 1209 през 2016 г.

Както отбелязват и от Бюрото, разликата е, че през 2018 г. се разшириха компетенциите на Специализирания наказателен съд.

В доклада си от Бюрото предпочитат да се съсредоточат в по-дълъг период и отчитат, че за 2011-2018 г. броят на СРС значително намалява. „Това е следствие на повишените изисквания и контрол на ръководителите на органите по чл. 13 от ЗСРС за целесъобразното използване“, обясняват от Бюрото.

Видимо намалява използването на СРС от Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). За миналата година специалните средства, използвани от ДАНС, формират едва 4.82% от общия обем.

Категории Акцент, Общество

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.