България – с щанд на „джазахед!” в Бремен

България – с щанд на „джазахед!” в Бремен

Публикувано на Категории Цивилизация Сподели

Интервю на Антония Дуенде, специален кореспондент на „Студия Трансмедия“, с известния джазмен Христо Йоцов

От 25.04. до 28.04.2019 г. световната джаз-сцена се стече за 14-ти път на „джазахед!” в Бремен – водещ европейски джаз-фестивал и музикална борса. Продуценти, менажери, музиканти и много други представители на бранша от 60 държави оживиха панаирните халета, а към наситената концертна (т.н. шоукейс) програма на 3 сцени се присъедини една много ентусиазирана публика от жители и гости на Бремен. Страната-партньор тази година бе Норвегия, която разгърна една широка палитра от прояви. Но за мен най-вълнуващо бе дългоочакваното присъствие на България със собствен щанд на изложението. Разговарях с един от представителите на българския щанд – с известния джазмен Христо Йоцов.

– Здравейте г-н Йоцов, добре дошли на поредното издание на „джазахед!” в Бремен – как се чувствате тук, какво очаквате от вашето представяне?
– Много се радваме, че България вече е на такова изложение, което освен фестивал си е и една артистична борса, специализирана за джаз-музика. А и аз като джаз-музикант, а напоследък и като председател на борда на Българска музикална асоциация съм много горд и щастлив да заявя, че ние за втори път организираме такова участие. Първото беше на другата голяма борса за етно-уърлд музика и за електронна музика – WOMEX, която миналата година беше в Гран Канария. И тук сме с цел да направим така, че колкото може повече хора да научат, какво правим в музикално отношение в България, да създадем контакти с всички видове участници в този бизнес – с фестивали, с промоутери, с агенции – с хората, които са дошли тук за да подредят нещата, които ще се случват в Европа, а и не само в Европа през следващата година.

– Виждам, че сте се подготвили с материали, държите в ръка един много естетски каталог – разкажете нещо за това издание.
– Да, нашата асоциация издаде един, мисля, хубав каталог специално за това участие – има го и онлайн със съответните линкове към всички проекти, включени в него – представяме 27 музикални проекта, включително и AtoJazZ като фестивал и FOUR FOR MUSIC като компания, която се занимава с музикален бизнес. Това са 25 реални джазови продукта, произведени за една година – за страна като България смятам, че никак не е зле! И това не е всичко – говорим за проектите, които ни изпратиха музикантите, за да бъдат включени. Убеден съм, че в България има достатъчно натрупано качество и опит, има много музиканти, които могат да докажат едно европейско, а защо не и световно ниво. Има какво да се научи от нас, важното е да направим първата стъпка и дай-боже да се развие една мрежа от регулярни, а не спорадични контакти най-вече на лична основа, както беше до сега.

– А на какво според Вас се дължи това досегашно състояние?
– Ами просто нямаше организация, която да застане зад музикантите или по-скоро пред тях. Ние дейците на изкуството сме много силни докато създадем даден продукт, а после сме безсилни да продължим живота му, образно казано – да го продадем. Така че и аз на не малко години в този занаят се опитвам да прекрача границите и да надникна отвъд и до колкото мога – да бъда полезен с името си и с кариерата си. Важно е да навлезем и в бизнес-страната, защото очевидно е, че трябва да се научим да го правим – иначе ще си останем бяло петно на картата на Европа.

– А какви са Вашите впечатления от този фестивал, кое за вас е най-ценното до този момент?
– Аз съм обиколил много фестивали по света, но за първи път съм на такъв фестивал – борса. Първо за самия мен е интересно, вълнуващо! Аз тук съм в една нетипична за мен роля – не като музикант, а като представител на нашата асоциация и плод на нашите общи усилия е тази колекция от музика, която ние се опитваме да популяризираме. За този един ден в който сме тук успяхме да проведем не малко срещи и разговори – естествено на този етап те са по-скоро опознавателни, но ако натрупаме много контакти, някъде нещо ще се отвори.

– А как направихте подборката на тези музиканти – целият спектър на актуалната джаз-сцена ли е представен, или това са по-скоро вече утвърдени имена?
– Е, бих казал че са утвърдени – всички, които представяме тук са малко или много утвърдени имена. Но идеята, че България ще представя щанд на „джазахед!” беше анонсирана достатъчно рано, за да могат нашите членове – а това са професионалните български музиканти-изпълнители (т.е.хора от занаята) – всеки да представи свой проект, като условието беше проектите да са с давност една година. И това автоматично стесни подбора.

– Това действително е един много демократичен принцип!
– О да, не съм представил само моя проект – все-пак 25 участника е едно много внушително присъствие – ето може да видите Михаил Йосифов, Митко Бодуров, Хилда Казасян, Анатолий Вапиров, Ибряма, Лили Илиева, Васил Петров, Антони Дончев с Биг-бенда на БНР – един широк спектър от музикални стилове.

– А поставили ли сте си за цел да информирате музикалната гилдия за джаз-фестивалите в България – лично мен са ме питали тук като българка, какви джаз-фестивали има в България?
– За съжаление нямаме сред нас представител на Асоциацията на българските джаз-фестивали, което за мен е много странно, защото именно тук е мястото, където те могат да комуникират съвсем профилирано, съвсем конкретно с различни партньори. Тук има много „свободни атоми“ – музиканти, които кръжат и търсят контакти с фестивалите – ето аз вече говорих с двама бразилци, с един французин – те са дошли за контактите. За един музикант какво е важно – да има сцена, да свири! Естествено във всеки разговор аз давам максимално конкретна информация, но това вече надхвърля сферата, за която отговарям – опитвам се да ги насоча до колкото мога към това, което търсят. На базата на личните си контакти аз мога да свържа тези хора с който фестивал си поискат, а те не са никак малко – вече са 15-20 на година и поне 3-4 от тях са на световно ниво!
Нещата с две думи се свеждат до следното – ние трябва да влезем в европейските мрежи – и като музиканти, и като фестивали, за да излезем от тази добре позната домашна, клаустрофобична действителност – да видим какво правят хората по света и те нас да видят. Трябва да влезем не само във фейсбук-мрежата, а и в реалната мрежа на живота!

– Благодаря Ви за споделените наблюдения и Ви желая успех!

Категории Цивилизация