Парите за партии са едно, парите за политици – друго

Парите за партии са едно, парите за политици – друго

 

 

Българите не само не искат държавата да издържа партиите, те не искат и самите партии

 

В широките обществени кръгове парите за партиите се свързват с излишен лукс за една паразитираща прослойка. Това виждане има своите основания, защото която и партия да дойде на власт, България не мърда от последните места в класациите за качество на живот – заплати, пенсии, здравеопазване, образование.

В последно време все по-отчетливо се вижда разликата между „простите хора” – тоест, стоящите извън политическата или административната софра, и облажващите се от нея години наред.

По тази причина и позабравеният вече референдум, и дискусиите в обществото показаха пълното нежелание на българския данъкоплатец да издържа партиите. Причината не е само финансова, тя е свързана и с политическия модел, доказал се във времето като зле функциониращ. На първо място заради това, че бедни и никому неизвестни хора влизат в политиката като в бизнес и излизат значително по-богати и напълно недосегаеми.

Ако те бяха солови играчи, вероятно нямаше да остават безнаказани. Истината е, че партиите функционират и като корпорации, чиито съставни части може и да се посдърпват понякога, но в повечето случаи заедно бранят общи интереси. Които, за жалост, никога не са свързани с обществения.

Българинът може и да изглежда наивен, вероятно защото е търпелив, но схваща тази картина. Взаимното крепене на крадливата върхушка му е дошло до гуша и затова би захвърлил завинаги не само субсидиите, но и самите партии. Друг модел обаче не е предложен, нито пък е измислен на този етап. България е парламентарна република и очевидно политиката ще се прави от партии. И проблемът не е само и единствено в тяхното финансиране, а в обществения контрол върху дейността им. Нещо, за което нашето общество тепърва ще трябва да се образова, да се научи да контролира, да изисква повече от избраниците си и да ги сменя, когато не вършат работа. Засега това са само пожелания.

Ако за средния нашенец е ясно по какви причини е срещу субсидията, защо представители на добре хранени в последното десетилетие партии почти единодушно сринаха нейния размер? Дали само от популизъм? Да, донякъде. Защото парите за партиите, давани от държавния бюджет, далеч не са единствените.

Партиите си имат и други източници – имоти, дарения, всевъзможни напълно законни парични потоци. Субсидията просто гарантира, че част от разходите ще бъдат покрити. Но тя е и примамка за мнозина да си направят партия, да участват в избори, да вземат субсидия и да си гарантират прилично битие. Затова в българските условия тази субсидия е вредна.

От друга страна, европейската практика е точно субсидиране на партиите през бюджета. Разбира се, в някакви нормални обеми, фиксирани от години. У нас играем от никак през 90-те години, през едни от най-високите стойности след 2004-а, за да стигнем днес до лев за глас. Дали последното ще е достатъчно като финансиране – колкото експерти, толкова мнения.

Ако проследим сагата от последните дни, ще видим, че малко преди Борисов еднолично да свали субсидията до левче, ръководеният от него Министерски съвет неприсъствено, часове слез евровота, фиксира (каквото и да означава това) субсидията на 11 лв. и излезе с прессъобщение. Това се случи на 27 май. Преди това, на 20 май Слави Трифонов изнесе данните за надвзетите субсидии, а на 22 май Цацаров разпореди проверка по случая. Така в обществото се насложи впечатление, че тази троица е подгонила лошите партии, ще им вземе хлебеца и ще ги вкара в пътя.

Истината обаче е друга.

На по-едрокалибрените политици изобщо не им пука каква ще е субсидията. Някакви си там партийни структури – ако искат, да съществуват. Включените в тях лица са устроени по места я с бизнес, я със служба покрай нашия кмет, я с къща за гости в краен случай. Та пари за структури не им трябват – поне на партиите, които в момента управляват. Тоест, защо пък да не уважат идеята на Нашия лидер и да стане субсидията левче? Хората ще аплодират и ще гласуват за четвърти мандат.

Хората обаче не са глупави и добре знаят, че парите за политиците текат по съвсем други канали – през обществените поръчки, през усвояването на големите европроекти, през шуробаджанашкия бизнес с височайшето им участие. И ако това все пак може да се провери и да се извадят преки или косвени доказателства за обогатяване, никой не е в състояние да проследи нерегламентираното кеширане, довело до споменатия по-горе ярък контраст. Контраст между слугите на народа с външните асансьори и самия народ с външните тоалетни.

Това е нашата система. Вероятно в другите държави не е много по-различна, но едва ли се краде в чак такива размери. И като гръмне скандал, оставките не са театро, а са гарнирани с присъди.

А у нас – кога?

 

 

Категории МненияЕтикети