Реакцията на близките до Кремъл медии след излъчването на минисериала „Чернобил“ на НВО и британския сайт Sky, е най-тежката диагноза за властта в Русия. Тази реакция показва, че стилът да се изопачава истината е същият от ерата на СССР. Повечето от сегашните ръководители около президента Путин не са били тогава но власт. Но рефлексите за неприятните истини са си същите. Отговорът обаче бе същият – сериалът е провокация. Точно каквато бе реакцията им по случая „Скрипал“. Може би щяха да си замълчат, но явно не можаха да преглътнат, че зрителският рейтинг на филма изненада и самите му създатели – най-големият изобщо в историята.
Руският телевизионен канал НТВ отвърна на удара – щял да снима своя версия „Чернобил“ и да разкаже „истинската история“ за катастрофата, наричана от тях „инцидент“. Сюжетът се завърта около един агент на ЦРУ, изпратен в централата с диверсионни задачи. Сериалът няма да е детски, тъй че можем да съдим за нивото на политическо облъчване в Русия.
В свой коментар за независимия руски сайт „Новая газета“ Анна Наринская казва, че такъв сериал е трябвало да направят те, а не чужденците. Е, ще го направят, но не като закъсняло разкаяние, както някои са се надявали.
Аварията става в събота, 26 април 1986г. В неделя няма никаква информация в медиите. Роман Лейбов, по онова време студент в Киев, си спомня:
„В понеделник съветската власт се изкашля и ни успокои по телевизията, че обстановката е стабилна. Във вторник продължава да си е стабилна. В сряда също нищо не се променя в това отношение. В четвъртък има първомайска манифестация. Улиците на Киев са с празнична украса, колони от трудещи се дефилират пред трибуната, деца размахват знаменца. С кисели усмивки ги приветстват партийни и правителствени ръководители, чиито деца вече са в Москва, по-далече от греховното място.“
Радиацията не се вижда, значи може да се скрие и десетилетия по-късно да се омаловажава позорният факт, че хората умишлено не са били предупредени. Нищо че събитието е станало не толкова отдавна и има море от информация, нищо че светът знае прекалено много. Лъжите обаче не са за пред света, те са предназначени за вътрешна употреба.
Сайтът „Площад Славейков“ пише за реакциите в руските продържавни медии по повод американския сериал:
В „Комсомолская правда” например подозират, че зад създаването на „Чернобил” стоят конкурентите на „Росатом”, които искат да ударят имиджа на Русия като ядрена сила. Друг популярен вестник – „Аргументи и факти“, нарича серията „ядрени таратанци“,„карикатура, а не истина“.
Най-гледаният новинарски тв канал в страната „Россия 24”: „Липсват само мечки и хармоники!”, шегува се водещият Станислав Натанзон. Като пример за лошокачествената работа на създателите на сериала той посочва пластмасовата дограма за прозорци, която не се е срещала в Съветския съюз. Тя може да се види, ако значително увеличите кадъра в един от жилищните блокове в Припят. Но критиците не се занимават само с такива дреболии.
„Академик Легасов наистина участва в ликвидацията на инцидента и след това изказа критики за организацията на ядрената индустрия в Съветския съюз. Но не го направи тайно! Той говори публично. Ето например негова голяма статия във вестник „Правда”, казва водещият и показва самия вестник със статията на Легасов.
Академик Легасов наистина е написал статия за „Правда” през 1987 г, но редакцията не я одобрява и не я публикува.”
По това време Легасов се чувствал преследван: Академията на науките не е приемала идеите му, Михаил Горбачов е отказал да му присъди званието „Герой на социалистическия труд”. А след едно от съвещанията в Академията Легасов се обесил. Въпросната статия на Легасов е отпечатана през 1988 г.
Нашите путинофили сега, 30 години след аварията, излизат с две опорни точки: или не щели били да гледат „холивудски измишльотини“, или гледали, но с отвращение. Освен това то не било баш така, а аварии ставали навсякъде по света.
А като стане дума за престъпното мълчание, имат „железен“ аргумент: в ресторанта в Припят, близо до атомната централа, непосредствено след аварията дошли високи гости от Москва. Ако ръководителите на СССР са знаели за опасността, дали са щели да се изложат на радиацията, а? Това е теза и на Михаил Горбачов, който по това време е пръв държавен ръководител на СССР. Само че самият той не е отишъл там.
Знаем какво става в България след аварията. Криене на истината, първомайска манифестация, децата си ходят на детските градини, властта малко се бе снишила по други причини, но продължава да подаква на съветските другари. Творческата интелигенция също откликна на събитието.
Излиза в отделна книжка поемата „Чернобил“ на Венко Марковски в прослава на съветската наука и техника. В римувани строфи се развива тезата за вражеска империалистическа намеса. Един запомнящ се стих от знаменитата оратория: „Смел реактор под съветски флаг/ за наука е умрел.“
Малко по-късно умре самият социалистически строй, но неговите носители оцеляха и продължават да ни облъчват с нови атомни и други енергийни проекти. И нашият президент лично лобира за тях. Няма да квалифицираме как се нарича това.
На снимката: Кадър от американския сериал „Чернобил“
