Лента.ру: Минисериалът „Чернобил“ е сниман в опасна зона

Лента.ру: Минисериалът „Чернобил“ е сниман в опасна зона

Публикувано на Категории ЦивилизацияЕтикети Сподели

 

Изданието посочва повечето разминавания на филма с фактите, но уточнява, че продукцията е въздействащо художествено произведение

 

Днес излиза последният, пети епизод от минисериала на НВО „Чернобил“. Продукцията е с най-висок рейтинг в историята според IMDb.

В тази връзка Лента.ру посочва, че главната снимачна площадка е била закритата през 2009 г. Игналинска АЕЦ в Литва, която е точно копие на Чернобилската. Снимането не е било безопасно, защото дългото пребиваване там е опасно за живота, твърди изданието. Затова снимките са били ограничени по време.

Според изданието създателите на филма старателно са изучили историческите документи, свързани с аварията, базирали са своя разказ върху спомени на очевидци и изследвания на учени. Лента.ру определя минисериала като „до болка реалистичен“. Правдиво е предаден битът в СССР – дрехите, автомобилите и т.н.

Невероятна е приликата на някои персонажи с реални прототипи, твърди руската медия и посочва като пример съветския учен Валерий Легасов, изигран убедително от Джаред Харис, Борис Шчербина – от Стелън Скарсгорд, Анатолий Дятлов – от Пол Ритър, Александър Акимов – от Сам Тротън, Людмила Игнатенко – от Джеси Бъкли. Това, за съжаление, не може да се каже за Давид Денсик, изиграл Михаил Горбачов.

Лента.ру посочва още, че зрителите са поразени от факта, че във филма са примесени и документални материали. Например, реалния запис на разговора след взрива, когато към обекта са изпратени пожарни заради предположението, че гори покривът на трети и четвърти реактор. Ръководителите наистина не са си давали сметка за мащабите на бедствието, отбелязва още Лента.ру. Медията посочва още, че някои от кадрите във филма са напълно идентични с реално заснетите от онова време кадри. А някои от персонажите, като героинята на Емили Уотсън – Уляна Хомюк, не са съществували.

Изданието уточнява, че събитията непосредствено след взрива са предадени правдоподобно, но не достоверно. Вместо десетина изплашени мъже, бродещи из празни коридори, в момента на експлозията в Четвърти блок на АЕЦ-а е имало 176 души, които работили непрекъснато.

Лента.ру цитира последното интервю на зам.-главния инженер по експлоатацията Анатолий Дятлов  от 1994 г., в което той твърди, че никаква паника не е имало. Във филма героят вижда графитени отломки и знае какво означават, но скрива истината.

Екранният Шчербина дълго се колебае за евакуацията на хората от Припят и дори твърди, че радиацията е колкото при рентгенова снимка. Всъщност, реалните действия по евакуацията започват още на 27 април – 36 часа след аварията. Никакви ограничения за придвижването на жителите на Припят не е имало, докато във филма жената на Игнатенко не може да иде при него в болницата в Москва, защото не я пускат. Потушаването на пожара също не е предадено напълно вярно, както и историята на тримата доброволци, успели да предотвратят разрастването на аварията. Във филма те остават завинаги в АЕЦ-а, а реално не само са оживели, но и са се върнали на работа.

66-годишният украинец Пьотр Паливода, очевидец на станалото, казва в интервю, че наистина е имало хора, които са се държали за креслата и за портфейлите си. Но е имало и много доброволци. Той определя като откачено твърдението, че в АЕЦ-а е имало само един работещ дозиметър, който обаче бил заключен в сейф. „Глупости, дозиметри имаше всякакви – и индивидуални, и стационарни! Направиха виновен едва ли не само един човек и хвърлиха всичко върху него“, казва той.

Изданието посочва и други фактологични неточности, но все пак с уточнението, че филмът не е документален. Някои зрители руснаци изразяват съжаление, че филмът не е заснет от Русия. Това не е скучна хронология, а художествено произведение, описващо не само трагедията, но мислите, чувствата и преживяванията на хората, посочва още Лента.ру.

Минисериалът ни връща 33 години назад, към 26 април 1986-а, когато един от реакторите на съветската атомна електроцентрала експлодира и в атмосферата са изхвърлени силно радиоактивни частици. Те се разнасят над цяла Европа, включително България.

Режисьор на продукцията е Йохан Ренк. Сценарист и продуцент е Крейг Мазин, който обяви, че „цената на лъжите“ е и лайтмотивът на „Чернобил“.

Около 1,4 милиона души в Русия живеят в зоните за презаселване, които се считат за най-замърсени с радиация след катастрофата в Чернобил. От тях 200 000 живеят там постоянно. Информацията е РИА Новости, която цитира заместник-началника на Националния радиационно-епидемиологичен регистър Марат Максютов.

Цялото видео, подготвено от Лента.ру, можете да видите тук.

 

Илюстрация: Кадър от видеото на Лента.ру

Категории ЦивилизацияЕтикети