Граждани и кандидати за депутати в Европарламента след вота се оплакаха, че в протоколите е изчезнала преференцията, която са дали за кандидатите Тома Белев и Емил Георгиев от „Демократична България“. Кандидатът за евродепутат Кристиян Шкварек написа във Фейсбук, че за него няма нито една преференция, въпреки че самият той, майка му и други роднини и приятели са го посочили като предпочитан в листата на ВМРО. В социалните мрежи имаше и други примери и недоволство за странното изчезване на сигурни преференции.
Друг странен феномен са масираните преференциите в полза на други кандидат-депутати. Както „Студия Трансмедия“ първа сигнализира, Делян Пеевски от ДПС се оказа харесван от симпатизантите на затънтеното село Добролево, община Борован, област Враца, без да е стъпвал при тях.
Гласове е спечелил и Цветан Енчев, лидер на ДПС – София, последен в листата. Друг фаворит на избирателите от същото село се оказа зам.-кметът на Смолян Марин Захариев, който бе кандидат от листата на ГЕРБ.
Неговият колега Емил Радев пък направи тотален блокбастър в Любимец, макар да е родом от Варна. От всички 221 гласували, 221 преференции са за Радев, осми в листата на ГЕРБ.
Издигнатият от СДС за кандидат на ГЕРБ Александър Йорданов във Враца, се оказа с цели 1985 преференции в областта, по-малко от софийския му актив.
Достоверността на подобни съмнения е много трудно да се докаже. Проверка може да се направи само ако съответният избирател е гласувал за кандидат, срещу чието име в секционния протокол е отбелязана нулева преференция. Изборната администрация обаче не прави процеса по-прозрачен, напротив – ако човек не знае точния номер на секцията си (в 99% от случаите), можеше да го види чрез портала на ГРАО до изборния ден. Странно защо обаче след вота достъпът до номерата на секциите бе спрян.
36,71% от избирателите са гласували с преференция на евровота тази неделя – данните са на ЦИК и са от първото въвеждане на обработените секционни протоколи. Четирите социологически агенции, които правиха екзит пол в неделя, обаче имат много по-различни данни. Според „Галъп интернешънъл“ и „Тренд“ около 49% от избирателите са гласували с преференция; според „Афис“ – 51%; според „Алфа рисърч“ – 42%.
Ако сравним данните на социологическите агенции и тези на Централната избирателна комисия изчезват около 262 000 преференции. Дори и при най-оптимистичния сценарий около 113 000 преференции са изчезнали от секционните протоколи.
Ако разчитаме на данните на ЦИК, от около 2 135 659 гласували на изборите в неделя 784 000 са отбелязали номер на преференция за кандидат в листата. Но според данните от екзит пола 49% са гласували с преференция, тоест около 1 046 400. Разминаването е с поне 262 400 преференции.
Дори и 42% да са използвали преференция – разминаването между данните на ЦИК и данните от екзит пола е с най-малко 112 900 преференции.
Разбира се, впоследствие трябва да се отчете броят на недействителните бюлетини, както и частта от респодентите, които са давали „социално желателни“ отговори при екзит пола. Но няма как от неделя до вторник да са се изпарили десетки хиляди преференции, твърдят експерти.
