Разпределението по брой места в Европарламента означава, че Партията на Брекзит – победител в страна, която би трябвало да напусне Европейския съюз до 31 октомври – ще има 29 евродепутати. Това прави партията на Найджъл Фараж най-голямата заедно с германските християндемократи, допреди месеци ръководени от канцлера Ангела Меркел.
Следват крайнодясната „Лига“ на италианския вицепремиер Матео Салвини с 28 места, управляващата в Полша „Право и справедливост“ – с 23 места, и френският „Национален сбор“ на Марин льо Пен.
Повечето от тези партии не са част от големите политически семейства с решаваща тежест в Европарламента. От друга странаевропейски представители са заявили, че британските евродепутати например могат да създадат голяма бъркотия в първите месеци от работата на новия парламент в ситуации като избора на нов председател на Европейската комисия.
При евроскептичните групи „Европа на свободата и пряката демокрация“ получава 54 места (42), „Европа на народите и свободата“ – 58 (36). Засега 29 мандата попадат в графата „други“.
Активността на вчерашните избори в ЕС е била 50.8 на сто, като най-висока е отчетена в Белгия – 88.47 на сто, а на следващите места застават Люксембург (84.1 на сто), Малта (72.7), Дания (66), Испания (64), Германия (61.41). Най-ниска е било участието на избирателите в Словакия (22.74), Словения (28.29), Чехия (28.72), Хърватия (29.65), България (30.83), Португалия (31.01). На вчерашните избори в ЕС за първи път от 1979 г. се отчита ръст в участието на гласоподавателите за последните две десетилетия.
Крайнодясната Партия на свободата на Австрия ще подкрепи вот на недоверие срещу канцлера Себастиан Курц, обявиха още двама депутати от партията, цитирани от в. „Дер щандард“ и „Ройтерс“. Според Валтер Раух и Давид Лазар решението е било взето единодушно на среща на партията тази сутрин. По-рано новият председател на партията и бивш кандидат-президент Норберт Хофер също обяви такива планове. Причината за решението на партията е в липсата на доверие към Курц като човек, който да ръководи страната до предсрочния вот след няколко месеца.
Това означава, че независимо от добрия резултат на Австрийската народна партия на Курц на евроизборите съдбата му може да бъде предрешена няколко месеца преди извънредни избори, свикани заради скандала „Ибисагейт“ с бившия вицеканцлер и лидер на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе. Съдбата му остава в ръцете на социалдемократите, които според много издания нямат причини да желаят той да остане на власт, след като събори коалицията си с тях преди две години и предизвика извънредните избори, които го направиха канцлер.
„Въпреки всички усилия на италианския вътрешен министър Матео Салвини и приятеля му, бившия стратег на Доналд Тръмп Стив Банън да моделират националистическа вълна в Европа резултатите на движението изглеждат значими само в самата Италия“, отбелязва агенция Блумбърг.
Резултатът на крайната формация на Марин льо Пен във Франция – където тя стана първа сила на евроизборите – също е добър.
Обявилият се за противник на Брюксел унгарски премиер Виктор Орбан също отбеляза добър резултат за партията си „Фидес“. С над 52% от вота тя вероятно ще има един евродепутат повече, отколкото досега – 13 вместо 12.
В Полша управляващите също победиха широката антиавторитарна коалиция, която се надяваше да се приближи до триумф на националните избори, ако спечели на европейските.
Добрият резултат на християндемократите в Бремен е сред малкото добри новини за партията, доскоро ръководена от канцлера Ангела Меркел. „Земетресение за досегашните народни партии и в Берлин,“ пише в. „Берлинер моргенпост“. Според изданието превръщането на Зелените в най-избираната партия в Берлин, при много повишена активност (от 46.7 на 60%).
Германската политология определя „народните партии“ като масови партии, отворени за избиратели и членове от всички обществени съсловия и с различни светогледи. Масовостта на партиите ги поставя далеч от разбиранията за „класи“ и „интереси“. Така дълго време се обозначават и ХДС, и социалдемократите, за да разширят базата си и да придобиват мнозинства.
Крайнодесни и зелени обаче промениха политическия пейзаж, раздробявайки центъра. В резултат подкрепата за социалдемократите например често варира между 15 и 20%, а това ги превръща в по-скоро „средна“ партия.
Изборите за новия състав на Европейския парламент може да се окажат повратна точка за Европа: ще бъдат формирани мнозинства и много нови играчи ще излязат на политическата сцена в Брюксел. Чудесна възможност – ако бъдат извлечени правилните поуки от вота, убедени са в Die Welt.
Европа избра. Малко повече от половината граждани на ЕС, имащи право на глас, участваха в гласуването. Това е най-високата избирателна активност за поне последните 20 г.
Преминаването към дясното в Европа се провали. Трите десни популистки и националистически фракции получават заедно 173 от общо 751 места – това е с 18 места повече спрямо предходния парламент.
В продължение на десетилетия консервативната Европейска народна партия (ЕНП) и социалдемократите доминираха в ЕП. Сега това няма да е възможно. В това отношение тези избори са повратна точка: след 40 години те бележат края на традиционната голяма коалиция в Брюксел. Новите играчи от първия ред са зелени и либерали.
