Пламен Георгиев сочи неверни факти в нотариалния си акт като причина за скандала с апартаментите му

Пламен Георгиев сочи неверни факти в нотариалния си акт като причина за скандала с апартаментите му

Седмица, след като медийни разследвания показаха, че председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев също е придобил имоти под данъчна оценка, той даде неубедителни обяснения по казуса.

В прессъобщение на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на противазаконното имущество (КПКОНПИ) се разбира, че постигнатите ниски цени в имотните сделки на Георгиев са резултат от неверни обстоятелства в нотариалните актове на жилищата. Не е ясно дали някоя институция ще провери Георгиев – по закон това следва да бъде направено от подчинените му в комисията, коментира казуса в. „Сега“. Прокуратурата пък тепърва ще се запознава с казуса.

Георгиев и съпругата му са сключили три сделки под данъчната оценка на имотите. През 2012 г. те са закупили апартамент от 99 кв. м и два гаража за 207 318 лв. при данъчна оценка от 264 310 лв., а през 2014 г. са придобили още един гараж за 6845 лв. при данъчна оценка 17 158 лв. Най-крупната покупка е от 2017 г., когато Георгиеви придобиват жилище от 156 кв. м с две тераси – от 48 и 187 кв. м. Жилището е на три нива и се явява нещо като тризонет. Данъчната оценка за него е 452 786 лв., а сделката е сключена за 293 374 лв. После е купен и гараж за 10 000 лв. с оценка 42 134 лв.

Според Георгиев и двата апартамента са купени над данъчни оценки, въпреки че в нотариалните актове пише друго. Жилището, закупено през 2012 г., не било с данъчна оценка 264 310 лв., както по „незнайни причини“ за Георгиев пишело в акта. Истинската данъчна оценка според шефа на антикорупционната комисия била 165 192 лв., както пишело в ново удостоверение, издадено едва на 28 март 2019 г. Не е ясно защо Георгиев счита за меродавен документ, издаван през 2019 г., за сделка, сключена през 2012 г.

От обясненията на Георгиев пък излиза, че нотариалният му акт за тризонета изобщо не е верен. Според шефа на антикорупционната комисия покривът от 187 кв. м съвсем съзнателно не е вписан в публичната декларация за имуществото му, защото не бил негов, а се води общи части. По тази причина терасата не е част от жилището и не може да бъде обект на индивидуални собственически права, твърди Георгиев. Затова от данъчната оценка на имота – 452 786 лв., трябвало да се извади цената на покрива – 197 449.70 лв. Така крайната данъчна оценка на имота по сделката ставала 255 306 лв. – тоест под платената 293 374 лв.

„Въпросната тераса обаче не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата (…), поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици“, обяснява Георгиев.

От обясненията му се разбира, че единствено живеещите в неговия апартамент я ползват, както се вижда и от кадрите, заснети от Би Ти Ви. „Константна е практиката на Върховния касационен съд, че покривът на сградата, вкл. и когато може да се ползва като тераса на едно от жилищата, се включва в общите части на сградата, при което наличието на достъп до него само от един от обектите не променя тази му характеристика“, пише той.

Това обяснение е, меко казано, странно. Ако терасата не може да бъде обект на индивидуални собственически права, както твърди Георгиев, възниква въпросът защо е включена като негова собственост в нотариалния акт, коментира „Сега“. Георгиев не обяснява как са възможни тези разминавания.

Той смята, че е обект на „активно мероприятие“, което обяснява със съществените резултати в противодействието на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество“ на звеното, което ръководи. „Бяха отнети и запорирани имоти с недоказан произход за милиарди левове, което неминуемо засегна интересите на много хора. И ответната реакция на засегнатите не закъсня“, пише Георгиев. Според председателя на КПКОНПИ обвиняеми и подсъдими лица, чието имущество е блокирано от комисията, имат силно влияние и възможности за въздействие в телевизионните медии и да контролират неправителствени организации и водят компроматна кампания срещу него.

Първите си обяснения по случая Георгиев даде пред проправителствените медии „24 часа“ и ПИК. В тях шефът на КПКОНПИ обясняваше ниската цена на тризонета с това, че имал теч от покрива. Същия покрив, за който сега разбираме, че е обща терса, ползвана само от неговото семейство. Платените от семейството суми пък Георгиев обяснява с това, че съпругата му е стоматолог и „изкарва добри пари“.

Категории Акцент, Общество, Пари

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio