Единствената оставка, която може да „оправи положението”, е тази на Борисов
Скандалът с луксозните апартаменти, които видни управленци са придобили на символични цени, си е истинска политическа криза. Без значение дали политолозите ще я нарекат така. Властта все по-явно показва истинското си лице. Все по-отчетливо набуталите се в управлението субекти артикулират причините да са там – апартаменти, тераси, гаражи и прочие недвижимости.
Това изобщо не е новина, а диагностицирана епидемия. Почти не остана личност от така наречения елит, която да е с безукорно поведение – както в законово, така и в морално отношение. Няма и ответна реакция от страна на обществото. Очевидно преобладаващата част от българите или приемат ставащото за нормално, или не вярват в смисъла от протести.
Ако действието се развиваше в която и да е от съседните нам страни, щеше да има почернели от народ площади, яростни сблъсъци с властта и прогонване на алчната паплач, управляваща държавата. У нас – лайкове във Фейсбук, стигащи най-много до жлъчни коментари и споделяния.
Според един таксиметров шофьор, на когото попаднах случайно, хората не виждат личност или личности, които да поведат битката с мафията. Тези, които стават за лидери и са честни, смели и безкористни, биват смазвани още в началото с компромати и всякакви репресии. Ето така мисли един произволно избран избирател. И нямам причина да не съм съгласна с него. Но несъмнено има и много други причини за пасивното наблюдаване на безобразията. Алчността, култът към парите и ламтежът за имоти отдавна са се настанили в челото на ценностната ни класация и всеки си мисли – защо пък аз да променям нещата? Пък и могат ли изобщо да се променят?
Скандалният сериал с имотите е реална криза не само защото някакви хора нещо са придобили покрай властта си. Това се случва и в европейски, и в световен мащаб, но не е правило, а изключение. И обикновено се санкционира. В България политик с неопетнена репутация е рядкост и вече се приема като норма това богатата прослойка да си купува обслужваща я политическа класа, която да има едничката задача да брани натрупаното и да подпомага неговото нарастване.
Замесените в имотния скандал заслужават не просто проверки, конфискации и наказания, а тотално изчистване. Защото оставката изобщо не решава проблема, както твърди премиерът Борисов. Оставката на един или друг управленец е прах в очите на обществото. Нещо като откъсване на опашката на гущера. Поредното.
Забележителен е цинизмът, с който тези персони коментират своите придобивки – „нищо лошо не съм направил“. Това се превърна в химн на лакомия управник. Нито един не допусна да е поне малко неморално рязкото му имотно замогване. Има грешка, има и прошка, отсече Техният лидер. Така решава проблемите с хората той – праща ги по-назад, в тиловата кухня. Там също си трябват хора, че избори идват. Съвсем спокойно Борисов заключи, че с оставките „работата е оправена“. Не, не е оправена! Единствената оставка, която може да ни доближи до европейските стандарти на политическо поведение, е тази на Борисов.
И така стигаме до въпроса къде е опозицията. Има ли изобщо такава. В парламента няма, защото БСП си има важната задача да спре Станишев за Европарламента. Извън парламента има, но е толкова немощна, че освен слаби предизборни напъни нищо друго не прави.
Ако разкритията за апартаментите са подпомогнати от група по интереси, тя отлично свърши работата на опозицията – показа на Борисов, че няма какво повече да реже. Лидер без дясна ръка, без куп отстранени заради скандали министри, с лицемерна коалиционна подкрепа – това лидер ли е?
Колкото и да му е сладка на Борисов властта, ако има здрав разум, ще е най-добре да се оттегли. На въпроса кой идва след него отговор все още няма, но политиката е като природата – не търпи празни пространства.
