Приятел написа във Фейсбук, че наградата за рекламна кампания трябва да се даде на една известна строителна компания. Ясно коя – фирма „Артекс“, вдигнала луксозния небостъргач в Лозенец. Това става след внесена от ГЕРБ поправка на Закона за устройство на територии, която очевидно устройва най-вече властта.
Най-устроена обаче след скандала ще се окаже БСП, която получи неочакван луксозен подарък в оклюмалата си предизборна кампания, за какъвто не бе мечтала. Тя би дала наградата не на строителната компания, а на провокаторите на скандала, но е някак неудобно. Но най-ценното е, че разкритията дойдоха не от Елена Йончева, а от Свободна Европа, което прави сексът на социалистическата партия с народа по-безопасен. Отклонява се демек вниманието от социалистите-олигарси като Баневи, Гергови, самата лидерка Нинова и много други знаменити бесепари.
Това е любимо зрелище за масовата електорална единица – да види зад решетките (ако може след як бой) всеки богаташ, без да прави особена разлика между примерно Цветан Цветанов и Стив Джобс. Според нашенеца и двамата са се ояли, хак им е.
В поредния апартаментен скандал няма нищо необичайно не само у нас, но и навсякъде по света, където политиката е доходоносно занимание. Винаги се намират високопоставени властимащи с непреодолимо желание да демонстрират луксозни играчки като придатък към иначе семплите си персони. У нас, с малки изключения, до властта се добират именно такива. Свестните по различни историческо-географски причини просто са непасващ чарк в машината на властта.
Досадно е да знаеш, че подобни афери ще предопределят избора на евродепутати и съдбата на Европа в един толкова критичен за нея момент. Звучи административно и далечно за българските реалии, но е точно обратното.
Тези бълбукания по повърхността изместват от погледа много по-важни въпроси, от решаването на които зависи дали ще помръднем от угнетяващата ситуация на повторяемост до безкрай на конструкта „скандал – дебати – нищо“. Като в онзи филм, в който главният герой се връща непрекъснато в един ден на една и съща дата и в една и съща година.
Нека се върнем обаче към апартаментите и ЗУТ. От ГЕРБ, то се знае, енергично отрекоха строителната компания да се е възползвала от поправката на закона и сега всичко е в ръцете на прокуратурата и КПКОНПИ.
И точно тук е заровено кучето, тоест онова, което прави невъзможно след обичайната фигура „скандал – дебати – нищо“ да последва нещо. Дори много неща.
КПКОНПИ, или „Държавата на КПКОНПИ“, по сполучливия израз на един юрист, бе сътворено фактически от ГЕРБ, а органът за борба с корупцията от своя страна сътвори абстракцията „престъпно имущество“, присвои си правото да го отнема и да не го връща, дори когато съдът оневини стопанина му. Излиза, че дори притежателят на имуществото да се окаже чист пред закона, имуществото му си остава престъпно, виновно и си остава си в държавата. И каква е същностната разликата между тази „правна“ фигура и национализацията при комунистическия режим освен мащабите?
И така, тази комисия ще проверява създателя си, шефа на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. И дори е възможно да открие, че вторият човек в ГЕРБ е злоупотребил с власт. Може, ама надали. Защото няма данни на този етап Цветанов да се е конфронтирал със Сотир Цацаров.
Виждали сме свързаните акции и злобната отмъстителност на прокуратурата и медиите на Пеевски към враговете на главния прокурор. А председателят на ВКС Лозан Панов е най-емблематичният поради служебното му положение и това обяснява унизителното за ранга му призоваване в „служебното помещение“ и измислената причина за това.Няма европейска държава, в която главният прокурор да се ползва със същите гаранции за независимост, както шефовете на двете върховни съдилища. Там с конституционна защита се ползват само съдиите.
Оказва се, че Държавата на прокуратурата владее огромни институционални територии, включително и съда. Всички огромни скандали, свързани с прокуратурата, отдавна са забравени. Забравено е и осъдителното решение на Съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“. Заключението на съда е, че разследването не е било независимо и обективно и се съгласява с жалбоподателите, че в българското законодателство липсват гаранции за независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени.
И какво? Ами нищо.
Докато се занимаваме с апартаментите на властта, изпускаме последните минути да хванем влака за Европа. Забравяме, че в края на годината изтича мандатът на главния прокурор Сотир Цацаров. Както неусетно изтекоха мандатите на Татарчев, Филчев, Велчев с илюзията, че „нов главен прокурор – нов късмет“.
Вече и на децата им светна, че без промяна на статута на главния обвинител няма да има промяна. И единствените, които знаят как и имат волята да го направят, нямат достъп до парламента. И по всичко личи, нямат особено желание да имат. Да, става дума за „градската десница“, която високомерно и гнусливо гледа отстрани как държавата се разпада от само себе си. Но това е друга тема.
Апартаментните афери имат други цели, различни от борбата с корупцията, далеч от целите на правовата държава, от нормалното функциониране на която зависи всичко – и бизнесът, и инвестициите, и честните избори, и донякъде личният ни живот.
