Плач по Крим

Плач по Крим

При следващия юбилей по присъединяването въпросът за статута на Крим ще стане неразрешим

 

Президентът на Русия Владимир Путин днес е в Крим за участие в празненствата по повод петата годишнина от присъединяването на полуострова.

Предлагаме ви коментара на Кирил Мартинов, колумнист на независимото издание „Новая газета“.

 

В един от ранните текстове на Виктор Пелевин се обяснява, че времето в Русия се дели на предвоенно и следвоенно. И когато второто приключи, задължително и без всякакви паузи настъпва първото. За мнозина от нас 2014 година бе напълно обичайна, въпреки че през първата половина моите съграждани преживяха бурно национално вълнение, което в края на годината се превърна в колапс на рублата. Част от руснаците обаче оцениха събитията около анексията на Крим като морална катастрофа, като нещо лошо, без да питат съседа.

Въпросът, чий е Крим – ако не юридически, то екзистенциално, стана повод за безкрайна дискусия, в която бяха въвлечени всички, включително и картографският отдел на Google. Но за тези, които преживяха катастрофата, докримска Русия напълно се вписа в принципа на Пелевин и премина в посткримска. Нормалният живот свърши, започна ерата на великите постижения.

Пет години са незначителен срок за историята, но достатъчен, за да погледнем назад. Сега, изглежда, вече никой не знае какво да прави с придобитото богатство. За началниците „кримската пролет“ престана да бъде източник на политически дивиденти и рейтинги. Да се празнува годишнина от „завръщане в родното пристанище“ в доброволно-принудителен режим на масови митинги-концерти, също на никого вече не е по силите. Карнавалът свърши с въпроса – хубаво, присъединихте Крим, и какво следва по-нататък? Но в посткримска Русия конструкцията „по-нататък“ не е предвидена.

За ултрадесните присъединяването на Крим завинаги ще си остане нещо половинчато. Разочарованият военачалник Стрелков продаде за един милион рубли своя златен медал за завземане на полуострова. Депутатът Наталия Поклонская публично мечтае за присъединяването на Киев към Русия, защото в противен случай кому е било нужно изобщо да се започва.

Икономистите изчисляват загуби за руската икономика, която понася за петте посткримски години. Най-дълбоко заорава по темата Дмитрий Бутрин в The New Times, спасен от читателите от пълен банкрут след глобата от 22 млн. рубли на Роскомнадзор. Тезата на Бутрин („Каква е цената на Крим“) се свежда до това, че ние изобщо сме се отказали от икономическо развитие, защото патриотизмът е безценен и превъзхожда всяка рационална мисъл. Такъв бе и знаменитият кримски лозунг „Ако ще и камъни да падат от небето“.

Но докримският курс по модернизация  трябваше да се замени с нещо друго, а ето ги и резултатите, разсъждава Бутрин: през това време ние се научихме да убиваме значително по-добре.

Проучване на Фондация за общественото мнение показва, че мнозинството руснаци, както и преди, поддържат присъединяването на Крим. Но на въпроса, дали това е донесло някакви ползи за страната, в сравнение с 2015г. отговорите са съвсем различни. Тогава ползи от „нашия Крим“ виждат 67% от запитаните, сега процентите са 39. Социолозите от ВЦИОМ на свой ред твърдят, че кримляните, както и преди,  все още са изпълнени с радостно ликуване, и ако референдумът се проведе днес отново, то 90% от жителите на полуострова пак ще гласуват за присъединяването.

Тук икономическите изчисления също работят в полза на патриотизма – обективно парите на полуострова са се увеличили, въпреки че заедно с ръста на пенсиите и заплатите дойдоха и руските цени.

Превод: Рени Нешкова

 

Категории МненияЕтикети ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio