Станишев има само един полезен ход – да се откаже да цепи БСП
Другарите отново изиграха свой другар. Не че не се е случвало винаги, но този път БСП показа колко вярна е на своята линия да изхвърля лидерите си. Очевидно на тази партия това й е стилът. И не подлежи на промяна.
Можем да върнем лентата назад чак до Жан Виденов, който беше отхвърлен от съпартийците си, обвинен във всички земни грехове и напусна партията омерзен.
После Първанов влезе в ролята на балансьор и вътрешнопартиен помирител, но слава богу, стана държавен глава. Но пък след два мандата като президент не успя да си върне любимата партия – тя вече обичаше Станишев.
Той пък от своя страна низвергна Първанов и го принуди да си направи собствена партия, която не прокопса кой знае колко. Оглавявайки ПЕС, Станишев би трябвало да е доволен, че поне тази позиция си има, защото на „Позитано” има друг шеф и той (тоест, тя) държи юздите здраво.
Нинова би следвало да знае, че по същата тази неумолима логика следващата смачкана ще е тя. Защото е много вероятно ПЕС да не търпи до безкрай една от сестрите-членки да прави сечено по ключови въпроси. Днес е Истанбулската конвенция, утре ще е друго. Докато Нинова командва БСП, могат да се очакват всякакви решения в разрез с тези на ПЕС, само и само Станишев най-сетне да разбере докъде може да влияе и къде вече не. Но и обратните действия също трябва да бъдат калкулирани.
Йончева и Станишев имаха неголяма разлика в подкрепата кой да води евролистата. Което навежда на извода, че БСП е във фактическо раздвоение.А да се цепи точно в навечерието на изборите съвсем не е добре за многострадалната столетница.
Това, че Йончева е победила, означава две неща: че всъщност е победила Нинова и че Станишев ще носи отговорност, ако партията се разцепи в навечерието на изборите.
Ходът на Нинова безспорно е добър и дори се доближава до класически йезуитски похват, именно защото залага на „това, което е добро за партията”. А то в момента е да се привлече подкрепа за БСП, надхвърляща тясната партийност. Нещо, което Йончева със сигурност може да постигне.
Като депутат тя направи доста смели ходове, които видимо я отграничават от сивата маса, пропълзяла към висините на БСП. Заговори с различен глас на управляващите и може да се каже, че ги стресна повече, отколкото целокупната БСП за всичките си тъжни години пребиваване в опозиция.
По всичко личи, че верният на Нинова елит е решил да не допусне Станишев изобщо до включване в листата за евродепутати. И това е може би по-щадящият вариант за самия Станишев. Доста конфузно би било лидерът на ПЕС и доскорошна еврогордост на БСП да заеме трето или четвърто място в тази листа.
И колкото и да е безмилостна към него Нинова, в едно е права – да си евродепутат е едно, а да си председател на европейска партия – друго. Неслучайно тя даде примери и с Джоузеф Дол, Пол Расмусен и Робин Кук. На подобен паралел Станишев няма какво да отговори. Неговият полезен ход оттук нататък би бил да се откаже от евродепутатско място. И, както досегашните лидери на БСП, да продължи войната на друга плоскост. И с други средства.
Всъщност, целият този театър прикрива главния проблем на БСП – не успява да влезе в управлението. Не е ясно и доколко успява да бъде добра опозиция. Ходът с излизането от парламента не нарани ГЕРБ особено много. Нито пък предизвика по-сериозна криза. Дори предсрочните избори, ако ги има, ще бъдат някак извън волята на БСП и няма да се дължат на нейни целенасочени усилия.
И тук вътрешната опозиция в БСП е права. Част от нея дори е била в управлението. Затова, ако Нинова беше склонна на компромис, може би щеше да си осигури по-дълго председателство. Но с изравянето на томахавката нещата изглеждат предрешени – Нинова ще е следващият прокуден от „Позитано” 20 лидер.