Акцент

Говорене с опорни точки, раздухване на митове, никаква конкретика, поемане на финансови ангажименти само от България и дълбоко навлизане в шантажната война между Русия и Украйна.

Така най-общо може да се окачестви резултатът от посещението в България на руския министър-председател Дмитрий Медведев и срещата му с премиера Бойко Борисов. Трябва да се признае, че в коментарите след срещата Медведев беше подчертано сдържан за разлика от Борисов, който в обичайния си патос наблегна на фалшиви аргументи, емоции, изразна реч, жестове и малко фактология.

Резултатите

Русия няма никакви планове да участва в изграждането на т.нар. газов хъб „Балкан“. Това стана ясно от изказването на шефа на „Газпром“ Алексей Милер пред руските медии, отразяващи посещението на делегацията на Медведев в България. „Газпром“ обаче претендира да има 800 млн. евро щети от неуспешния проект „Южен поток“, който беше спрян през 2014 г. от Европейската комисия. По тази причина Русия иска сега гаранции от ЕК, че същата съдба няма да има и „Турски поток“.

Истината е, че Русия няма никаква възможност да насочва голям ресурс в инвестиция с неясен резултат. Докато делегацията на Медведев беше в София, в Москва се случи нещо невиждано. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин прекъсна и отложи изказването на министъра на икономическото развитие на Руската федерация Максим Орешкин. В сряда Орешкин се изказа в Държавната Дума в рамките на правителствения час, където трябваше да говори за социално-икономическото развитие на страната и националния проект за поддържане на малки и средни предприемачи. Володин прекъсна министъра и поиска той да покаже конкретни стъпки, а не „общи приказки“. Говорителят на Думата заяви, че иска да чуе колко средства са насочени към регионите  при реализацията на националните проекти и държавните програми, а също така кога ще започне изпълнението на поръченията на президента и неговите послания към Федералното събрание.

Защо това събитие е знаково? Защото показва в каква обстановка се налага да управлява в момента Медведев. В обстановката на икономическа криза, под наложени санкции и все по-силната преса за разрешаване на социалните проблеми на Русия.

На фона на задушаващите проблеми вътре в Русия посещението на Медведев в София беше своеобразно напомпване с кислород от българските управляващи.

Речта си на пресконференцията след срещата с руския премиер българският министър-председател Борисов започна с това, че Русия е понесла сериозни загуби от спирането на „Южен поток“ и не е поискала обезщетение от България.

След това Борисов бързо премина през един от любимите на него и на министрите му митове – какво ще стане, когато Русия спре да транспортира газ през Украйна.

„В момента през Украйна и България транзитът към Турция е 14-16 млрд. куб. метра. В момента, в който „Турски поток“ заработи, това количество газ през България ще спре да тече и българските тръби ще се изпразнят и всеки който говори защо България ще става газов разпределител, искам първо да отговори на въпроса 6-те млрд. изнвестиции в газопреносна мрежа и компресори какво ще я правим. Или ще си прекарваме само 3 млрд. кубически метра газ от Варна до София“, каза Борисов.

И продължи: „Не че тука руската страна (настоява – за построяване на удължението на Турски поток“ – бел . ред.), да не ме разберете грешно.“

Шантажната война между Русия и Украйна

С привеждането на аргумента „когато Русия спре транзита през Украйна“ обаче Борисов съзнателно или не включи България именно в групата на играещите за „руската страна“. Защото това, че Русия спира транзита на газ през Украйна нито е сигурно, нито е договорено. Това е впрочем само един мит. И всички аргументи в поддържането на този мит са само част от шантажната война между Русия и Украйна за цената за доставките и транзита на газ. Срокът на действие на сегашния договор между двете страни наистина изтича на 31 декември 2019 г.

Но и двете страни очевидно са повече от склонни да подпишат нов договор. Украйна е подготвила план за действие в случай на провал на преговорите с Русия по транзита на газ за Европа от 1 януари 2020 г. Това заяви зам.-шефът на Министерството на външните работи на републиката Елена Зеркаль пред изданието «Укринформ».

По думите на зам.-министъра Киев се готви да се придържа към „План А“ след края на сегашния договор, който предвижда нова договореност по европейските правила.

„Нашият „План А“ се състои в това, да се ратифицират новите приложения към Договореността за асоцииране с ЕС (относно интеграцията на Украйна в енергетическото пространство на Евросъюза), да ги направи юридически задължаващи и да се изпълняват по всеки сценарий и във всеки случай“, каза Зеркаль, цитирана от руското издание РБК.

Веднага след посещението си в София премиерът на Русия Дмитрий Медведев отлетя за Люксембург. В интервю за изданието Luxemburger Wort, отговаряйки на въпрос за бъдещето на транзита на руски газ той заяви, че Москва е готова да продължава подаването на газ по тръбопровода през Украйна, ако между заинтересованите компании от двете страни бъдат достигнати изгодни икономически и търговски параметри на сделката, а също така ако се стабилизира политическата обстановка. Става дума за договора между «Нафтогаз» и «Газпром».

Почти същата позиция изрази по-рано и президентът на Русия Владимир Путин. През юли миналата година той посочи, че Русия ще бъде готова да запази транзита на газ през Украйна, ако бъде урегулирана ситуацията в Стокхолмския арбитраж.

От 2014 г. в Арбитражния съд в Стокхолм върви спор на „Газпром“ и „Нафтогаз“, свързан с договорите за транзит и доставка на газ за Украйна. През февруари миналата година съдът задължи руската компания да изплати на Киев 4,63 млрд долара за не изцяло доставения газ в рамките на транзитния договор. С приспадане на украинския дълг (около 2,1 млрд. долара) «Газпром» остана да дължи 2,56 млрд. долара. След няколко месеца Москва постигна спиране на решението на арбитража, а «Нафтогаз» не оспори действията на «Газпром». В края на февруари тази година украинската компания започна процес за събиране на дълга от „Газпром“ в Люксембург. Киев подаде искове против Москва едновременно в няколко юрисдикции.

Така разиграването на картата с алтернативни маршрути за транзит на газ към Европа все по-ясно се очертава като елемент за получаване на търговски предимство в споровете между Русия и Украйна.

А какъв е българският интерес

Съвсем логичен въпрос е къде е българския интерес. „И ако има национални предатели, това са тези, които искат инвестициите ни в тази сфера да останат закопани под земята и да ги правиме на скрап най-вероятно след време. Аз съм сигурен, че като увеличим капацитета на тръбите и си направим газопровода газ ще има все повече и повече така че в тази сфера мисля, че правителството много ясни сме заявили тази своя позиция“, обясни българската стратегия Борисов.

С тези думи той се опита да обясни и инвестицията от почти 3 млрд. лв. в строежа на газопровод от турската до сръбската граница. В сряда българската компания „Булгартрансгаз“ обяви кандидатите, които искат да строят тръбопровода.

Това са ДЗЗД „Газово развитие и разширение в България“, в което влизат Консорциум „Варна 1“ (учредено от италианската „Бонатти“ С.П.А и германската „Макс Щрайхер“ С.П.А) и българският клон на люксембургската „Комплишънс дивелъпмънт“ С.А.Р.Л.

Останалите две оферти са на унгарската OT Industries и компанията от Саудитска Арабия Arkad. Унгарската участва с обединение на подразделенията си OT Industries Fovallalkozo Zrt. и OT Industries-KVV Kivitelezo Zrt. В консорциума Arkad влизат „Аркад Ей Би Би“ С.п.А и „Аркад Енджиниъринг енд Констръкшънс Къмпъни“.

Основният въпрос, на който правителството на Борисов дължи отговор, е какво ще стане, ако Русия и Украйна се договорят за продължаване на действието на договора за транзит през украинска територия. Правена ли е оценка на жизнеността на газовия хъб „Балкан“ в такъв сценарии? Кой ще купува транзитирания газ през България в такъв случай? А как ще се изплаща инвестицията в тръбопровода, която ще направи България, ако няма транзитни такси?

Според изчисленията на министъра на енергетиката на България Теменужка Петкова „Булгартрансгаз“ щяла да печели по 397 млн. лв. на година от транзитни такси. И така инвестициите, които страната ни ще направи за изграждането на проекта, ще могат да се възвърнат до 2039 г. Всички тези изчисления обаче са базирани на една карта. Картата, че Русия ще насочи транзита през Украйна към „Турски поток“. А ако това не стане?

Категории Акцент, Анализ, Мнения, Общество, Пари, Финанси