На 3 март българите честват националния си празник – Деня на Освобождението. На тази дата преди 141 г. Русия и Турция подписват Сан-Стефанския мирен договор. 3 март е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на парламента от 5 март същата година.
Официалните тържества започват в 11 ч. в София с тържествената церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин. Ще бъде изпълнен националният химн, съпроводен от артилерийски салют от 20 залпа. В 12 часа пред сградата на президентската администрация Националната гвардейска част ще извърши смяна на почетния гвардейски караул.
В цялата страна 3 март ще бъде отбелязани с празнични ритуали, шествия и концерти.
Както всяка година хиляди българи ще почетат героите на Шипка с масово изкачване на връх Свени Никола в Стара планина. Там честването ще започне в 11.00 часа със заупокойна панихида, която ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий. Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще произнесе слово, ще приеме строя на почетния караул и ще поднесе цветя на паметника на историческия връх.
Също на 3 март преди 101 години е сключен Брест-Литовският мирен договор, определян от историците като триумф на българското оръжие и българския национален дух. Той е резултат от победите ни в края на Първата световна война, с които към родината ни са присъединени население от 3 203 500 души и 77 293 квадратни километра стари български земи, които са били раздадени на съседните ни държави в предходните десетилетия. Част от този грабеж е и даването на Северна Добруджа на Румъния като компенсация, че Русия взема Бесарабия, която е била румънска територия. На 3 март 1918 г. в град Брест-Литовск (днес Брест, Беларус) Москва подписва капитулацията си и това слага край на руското участие във войната. С този договор получават независимост Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Беларус, Украйна, Грузия и Армения.
