Кой остава в КФН

Кой остава в КФН

От общо 5 човека по закон Комисията за финансов надзор (КФН) ще остане в началото на март в състав от 3 члена. Днес председателят на КФН Карина Караиванова ще депозира оставката си като председател пред парламента, обяви самата тя на заключителната пресконференция. От 1 март 2019 г. Караиванова ще бъде представител на България в Борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие. „Бях номинирана за позицията в ЕБВР и за мен това е добра възможност за кариерно развитие“, призна Караиванова.

Че председателката на КФН заминава за ЕБВР е известно от началото на декември миналата година. Тогава с изненадващо решение Министерският съвет избра именно Караиванова да замине за Лондон, където да представлява България в международната банка.

Номинацията на Караиванова дойде на фона на скандала с фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ през лятото, който остави хиляди български собственици на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“.  За основен виновник за кризата с „Олимпик“ тогава беше номинирана заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Ралица Агайн. Тя беше принудена да подаде оставка.

Карина Караиванова пое поста председател на КФН през лятото на 2016 г., когато замени Стоян Мавродиев, който в момента е шеф на държавната ББР. Преди това Караиванова бе заместник-министър на финансите.

Три месеца след като стана ясно, че Караиванова вече няма да е шеф на КФН, не е ясно кой ще я замени на председателския пост.

Основното спрягано име е на Бойко Атанасов, зам.-председател на КФН в момента и бивш изпълнителен директор на НАП. Той също влезе в управлението на регулатора като заместник финансов министър. Атанасов е приеман за изключително близък до ДПС депутата Делян Пеевски.

С партията ДПС е свързван и друг от зам.-председателите на КФН, който е възприеман като възможен бъдещ председател на надзора. Това е Владимир Савов. Той е изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ след оставката на Ралица Агайн. Савов беше избран за член на КФН през 2014 г. по време на правителството на Пламен Орешарски, което разполагаше с подкрепата на БСП и ДПС.

Трябва да се отбележи, че промените в КФН тогава бяха одобрени и от депутатите от ГЕРБ. Преди да се появи в КФН, Спасов прави кариера като директор на аналитичния отдел на руската финансова корпорация “Откритие”. Публикация на „Биволъ“, базирана на информации в руски медии, свързва „Откритие“ с руската банка ВТБ, както и с рейдърски скандали. През 2017 г. „Откритие“ беше спасена от руската централна банка, след като изпита ликвидни затруднения.

Според информация на „Студия Трансмедия“ именно банка „Откритие“ е кредитор по част от заема по придобиването на Българската телекомуникационна компания (БТК).

В ръководството на КФН е и Диана Йорданова, която е заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Тя ще остане в историята на Народното събрание като депутатът, прочел римската цифра VII (седем) като „Ви Ай Ай“.

Категории Акцент, Пари

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.