Калин Калпакчиев: Атаката срещу Лозан Панов е непознат феномен в отричане на правото

Калин Калпакчиев: Атаката срещу Лозан Панов е непознат феномен в отричане на правото

В директната атака срещу председателя на ВКС се включват и институциите на държавата

 

„Стигнали сме до положение, в което всичко е позволено, няма граница между редно и нередно и това не прави впечатление на никого. Така пред злото няма никакви съпротивителни сили или те са немощни.“

Това заявява  Калин Калпакчиев, съдия в Апелативния съд в София и председател на Съюза на съдиите в България, по повод опитите да се отстрани Лозан Панов от поста председател на ВКС, в които се включиха и институциите на държавата.

 

– Едва ли някой вече се съмнява, че срещу председателя на ВКС Лозан Панов се води война от прокуратурата. Бяха опитани всякакви „техники“ той да бъде отстранен от поста. Откъде тръгна атаката и как може да се случи това чисто технологично, по каква законова процедура?

– Председателят на ВКС е обект на непознато в  последните години остракиране, като не се подбират средствата.  Освен дирижираната медийна кампания в директната атака срещу него се включват и институциите на държавата. Това вече е непознат феномен – нов етап в отричането на правото и демократичните устои на държавата. И преди председатели на върховния съд са били атакувани в опитите си да защитят независимостта на съда – помним атаките срещу Румен Янков и Иван Григоров. Но тогава това изглеждаше в голяма степен като персонална разправа, водена от тогавашния главен прокурор. Но от дистанцията на времето можем да оценим, че това са били опити за отстраняване на председателите на върховния съд, като изразители на борбата за съдебна независимост. Помните, че в резултат на острото противопоставяне на тогавашния главен прокурор, включително с образуване на прокурорски проверки, свободомислещият Румен Янков се оттегли от поста.

Но това е само едната страна на въпроса. По-важното е, че в последните години се атакува самият върховен съд, отрича се неговото основно конституционно правомощие да тълкува законите и да уеднаквява противоречивата съдебна практика. Срещу работата на отделни върховни съдии и тълкувателната дейност като цяло се води негативна кампания, която освен в определени медии се поддържа и от представители на изпълнителната и законодателната власт. При една от последните промени в Закона за отнемане на незаконно придобито имущество в правната комисия на Народното събрание се демонстрира неуважение и грубо незачитане върховната съдебна инстанция и нейната основна тълкувателна функция. Във всяка демократична държава Върховният съд е изразител и символ на върховенството на правото, поради което демонстриране на неуважение и диктат спрямо него е немислимо.

Атаката срещу председателя на Върховния съд тръгна от тези, които първоначално го избраха, защото, по техните думи, той не проявил очакваната от тях лоялност. Обществена система, която не е основана на независимост, почтеност и компетентност, а на лоялност към йерархията, не е по същността си демократична. Мисля, че демонизирането на председателя на ВКС има две цели – от една страна да се атакува самият върховен съд, а от друга, да се даде сигнал към всички съдии, че който е посмял да изразява независими и самостоятелни позиции, ще бъде омаскаран и смачкан.

Стигнали сме до положение, в което всичко е позволено, няма граница между редно и нередно и това не прави впечатление на никого. Така пред злото няма никакви съпротивителни сили или те са немощни. Или, както пише Хана Арент, „ставайки възможно, невъзможното се превръща в абсолютно зло, ненаказуемо, както и неизвинимо“.  На това разчитат и предводителите на атаките срещу независимия съд, и като че ли успяват. Тук не става дума за това, че трябва да сме съгласни с поведението или позициите на председателя на ВКС винаги и безусловно. Не, той също подлежи на критика, но в случая не става въпрос за това. Оспорва се правото на висш представител на съдебната власт да има различно мнение по въпросите за функционирането на правовата държава и да критикува властите, когато смята, че върховенството на правото е под атака. Атакува се плурализмът и възможността за провеждане на обществени дебати по съществени за гражданите конфликтни теми, като корупцията, облечена във власт и всеобщата поквара на държавните институции.

В момента се води психологическа война срещу председателя на ВКС и не мисля, че мнозинството има нагласа да стартира процедура по отстраняването му. Иначе самата процедура е уредена в Закона за съдебната власт и може да се започне по предложение на трима членове на съдийската колегия, след което се развива производство пред пленума на ВСС, в който се доказва, че председателят на ВКС е извършил тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Предложението за освобождаване се взима с мнозинство от 17 от членовете на ВСС, като в гласуването участват и представителите на прокурорската колегия.

Мнозинството на ВСС сезира Инспектората да провери дали Лозан Панов е извършил нарушение, като е изпратил комисия да провери организацията на делото в Апелативния спец съд по мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова. Има ли нарушение според вас?

– Самата конструкция на „нарушението” е невъзможна. Председателят на ВКС има правомощие (което означава и задължение, а не само право) да извършва лично или чрез оправомощени върховни съдии проверки в апелативните съдилища за организацията и движението на делата.

Това свое правомощие е упражнил председателят и в случая на конкретния казус в апелативния специализиран наказателен съд. Той не е превишил или нарушил това свое правомощие, поради което по дефиниция той не може да е извършил нарушение, изразяващо се в засягане на независимостта на съда. Противното е логически и правно несъстоятелно.

– Пак същото мнозинство на ВСС не сезира Инспектората да провери дали онези четирима прокурори, които посъветваха Апелативния спецсъд да не дава материалите за проверка, са извършили нарушение, застрашавайки независимостта на съда. Вашият коментар?

– За външния разумен наблюдател се създаде впечатлението за преднамереност в дейността на пленума на ВСС по този въпрос. Иначе в принципен план, не мисля, че който и да е в този казус – прокурорите или председателят на ВКС, са нарушили съдебната независимост. Този случай се използва с друга цел – конюнктурно по конкретното дело и за атака срещу председателя на ВКС. Иначе проверката на съдии от ВКС за администриране на частните наказателни дела в апелативния специализиран съд показа, че има проблеми, които обаче изискват професионално обсъждане и дебати. Това беше необходимо да направи и съдийската колегия на ВСС, но не го стори. Съюзът на съдиите в България организира на 29 януари професионална дискусия по темата, която мисля, че беше полезна.

– Ако Инспекторатът излезе със заключение, че Панов е извършил нарушение, възможно ли е ВСС да тръгне към отстраняването му от поста председател на Върховния касационен съд и смятате ли, че ще се стигне дотам?

– ВСС не е длъжен да образува производство за остраняване дори и Инспекторатът да излезе със заключение, че председателят на ВКС е накърнил независимостта на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд. Мисля, че все пак членовете на съдийската колегия на ВСС ще проявят здрав разум и професионален инстинкт и няма да нарушат закона по такъв флагрантен начин.

– При хипотезата, че все пак се стигне до отстраняването му от поста, какви са възможностите да се оспори едно такова решение?

– Предложението на пленума на ВСС за отсраняване на председателя на ВКС се взима с мнозинство от 2/3 от членовете му, т.е необходими са 17 гласа. Взетото решение, имащо характер на предложение, се изпраща на президента, който следва да издаде указ за освобождаване. Президентът може да откаже само веднъж, като второто предложение на ВСС е обвързващо за него. Указът на президента за освобождаване може да се атакува пред Конституционния съд. Европейският съд по правата на човака също е възможност за сезиране в такива ситуации – познато е делото на унгарския председател на върховния съд Андраш Бака (решение на ЕСПЧ от 2014 г.),  а наскоро и Съдът на Европейския съюз постанови решение, което не позволи на съдии от полския ВС и на председателката да бъдат принудително пенсионирани. Т.е. възможна е и международноправна защита в случай на нарушение на основните принципи на правовата държава.

Остава да видим дали ще се стигне до това развитие, както и дали ще има обществена и професионална реакция, както това се случи при аналогични казуси в Полша, Унгария и Румъния.

 

 

Категории МненияЕтикети , ,

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова