Знам какво направихте през 2015-а

Знам какво направихте през 2015-а

За покушението срещу Емилиян Гебрев най-вероятно е отговорен агент на Главното разузнавателно управление на руската армия (ГРУ), който е свързан с използването на отровата „Новичок“ срещу Сергей Скрипал във Великобритания. Това разкритие на разследващите издания Bellingcat и The Insider за собственика на оръжейните компании „Емко“ и „Дунарит“ е толкова стряскащо, че звучи невероятно.

И все пак. Възможно ли е агент на чуждо разузнаване да шества из България и незабелязано и необезпокоявано да атакува набелязани жертви? За отговора е достатъчно да си спомним какво се случва в България по времето, когато Гебрев е атакуван.

Фактите са ясни.

„Сергей Вячеславович Федотов“, както сега излиза агентурното му име, е третият предполагаем участник в опита за убийство от 4 март 2018 г. в Солсбъри на бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.

„Федотов“ е посещавал България точно в дните, когато е отровен Емелиян Гебрев. На 24 април 2015 г. той пристига в Бургас с полет от Москва и има билет за обратен полет на 30 април от София. Обратен полет обаче не е засечен. На 28 април той се оказва в Истанбул, където в последния момент си купува билет за руската столица.

Това е същият ден, в който с тежко отравяне са настанени в болница Гебрев, синът му Христо и производственият директор в „Дунарит“ Валентин Тахчиев.

Лабораторията Verifin на Университета на Хелзинки, специализирана в анализи на химическо оръжие, по-късно установява в техни проби наличие на два вида органофосфати, свидетелстващи, че е използвано нервнопаралитично вещество от групата „Новичок“.

През май 2015 г. състоянието на Гебрев отново рязко се влошава и той пак попада в болница. „Федотов“ отново е за 3 дни в България. Завръщането му в Москва повтаря известната схема – билет за обратен полет, който не се използва, и извършване на отклонение, този път през Сърбия.

Пред двете Bellingcat и The Insider Гебрев казва, че възможните мотиви за покушението може да са само два – че е доставял оръжие в Украйна, или че Русия може да е искала завода в Русе.

Обратно в 2015 г.

Какво се случва в България през 2015 г.? На власт е второто правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Той е в коалиция с проевропейската формация Реформаторски блок, проруската АБВ и Патриотичния фронт.

Правителството на Борисов се възцарява през есента на 2014 г. в условията на тежка банкова криза и една банка под особен надзор – Корпоративна търговска банка. В нея миноритарен акционер е руската ВТБ.

Още преди съставянето на правителството Борисов прави заявки, че е необходима смяна на директора на ДАНС Владимир Писанчев и главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Веднъж поел управлението обаче Борисов забравя за заявките си. Двамата са отстранени от постовете си едва през март 2015 г., и то след като министърът на вътрешните работи Веселин Вучков подаде оставка в знак на несъгласие с политиката на Борисов по време на посещение в България на шефа на ФБР.

След като сдадоха постовете, които са най-висшите нива на сектор „Сигурност“ в страната и трябва да са пряко отговорни за сигурността, Писанчев беше скрит в Солун като консул, а Лазаров се отдаде на политическа кариера в проруската и пропутинска партия „Атака“.

Настъплението на Москва в България през периода не се изчерпва само с това. След обявяването на КТБ във фалит, осигурено след медийна атака на изданията на определяния от Bellingcat и The Insider като проруски политик Делян Пеевски и на действията на българската прокуратура, много активи останаха „безстопанствени“.

През 2015 г. руската ВТБ предприема масирана акция по превземането на собствеността на най-големия български телеком – Българската телекомуникационна компания. В приключило преди три години преструктуриране на БТК 76% от телекома бяха преминали под контрола на кредитирани от КТБ компании. Инвестиционното поделение на ВТБ – VTB Capital обаче беше заложен кредитор по договор за 150 млн. евро.

През ноември 2015 г., след като българската държава се отказа от възможността да получи контрол над 76% от БТК, инвестиционното поделение на ВТБ разигра мним търг. На него телекомът премина в ръцете на консорциум, воден номинално от проруския бизнесмен Спас Русев, братята Милен и Георги Велчеви и самата ВТБ. По-късно щеше да стане ясно, че никой от участниците в търга не е имал ресурс да плати цената от 330 млн. евро. В крайна сметка ВТБ осигури 240 млн. евро и получи в залог компанията собственик на БТК.

Според информация на „Студия Трансмедия“ в осигуряването на ресурса е участвала и втора руска банка. Това е спасената от фалит от руското правителство банка „Откритие“.

Всички тези събития и поредицата, в която се случват те, дават отговор на въпроса как е възможно руски агенти да влязат на територията на България и да се опитват да убиват хора. Съвкупността от всички факти буди съмнението, че правителството на Борисов е дало България на концесия на Русия или поне на руските тайни служби.

А опитът за убийство на Гебрев все повече изглежда не само като наказателна акция спрямо него. Но и като предупреждение. Предупреждение какво може да се случи на тези, които не са кооперативни към Москва.

Всичко това става по-малко от година, след като България реши да спре строителството на „Южен поток“, на който Москва много държеше. А както впоследствие стана ясно  – държеше и да получи финансови компенсации от направените „инвестиции“ за реализацията на проекта. Инвестиции главно в политически ангажименти, че проектът ще мине.

 

Категории Акцент, Общество

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.