Съвет за стратегическо развитие или нов задкулисен център?

Съвет за стратегическо развитие или нов задкулисен център?

„Формирам Съвет за стратегическо развитие на България, с участието на интелектуалци и висококвалифицирани специалисти. Той ще трябва да разработи и предложи алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой, в който се намира страната. Съставът на съвета ще бъде обявен с указ в идните дни.“

Това съобщи президентът Румен Радев в края на своето слово по повод 2-годишнината от встъпването си в длъжност. В следващите изречения припомня, че идват избори. Тоест, непосредствено преди тях Радев институционализира своето обкръжение. Така конструирано, съобщението предизвиква сериозни въпроси.

Първо, на какъв принцип се сформира този съвет? Кой, кога и как подбира хората, включени в него? Кой задава посоките на работа? Защо се държи в тайна от обществото всичко това?

Президентът има право на подобни действия, но когато без публично обсъждане създава нова държавна структура, това звучи като формиране на втори еднолично управляван властови център. Който, естествено, не може да бъде алтернатива на установеното единоначалие в изпълнителната власт.

Новият орган не изниква от нищото. Той се появява след спекулациите около пропрезидентския политически проект и след признанието на самия Радев, че би подкрепил нов политически проект ако той „работи за модернизацията на България“. Каквото и да означава това.

Трябва да припомним, че идеята за подобен Съвет за стратегическо развитие към президента беше дадена от Философския клуб и неговия създател Георги Василев (издател на „Студия Трансмедия“) още през 2017 година. На президентската институция, нейната роля и развитие, бяха посветени две от дискусиите във Философския клуб, публикувана беше поредица от статии на тази тема. В дискусиите участваха утвърдени български учени и интелектуалци.

Днес замисълът за създаване на такъв Съвет се представя като идея на президента или на неговото обкръжение. Това дори не би било толкова значим проблем, ако не се компрометира иначе полезната идея.

Компрометира се, защото един такъв независим орган, който ще има задача да гради концепции за развитието на България, би трябвало да включва хора с доказани качества, с ясна визитка, с утвърден авторитет и готови да работят напълно безкористно. И на първо място – да бъде ясен механизмът, по който тези авритети се избират. Така, както предложи преди две години Георги Василев. А защо да не се включат и чуждестранни експерти? Наличието на международна експертиза не е непременно лошо, особено в условията на тотална корупция в българското държавно управление.

Идеята за Съвет за стратегическо развитие би била напълно опорочена,  ако сред имената отново се открият свързани с Държавна сигурност лица. Това вече се е случвало. В най-близкото обкръжение на Румен Радев – още от инициативния комитет по издигането на кандидатурата му, до представения неотдавна неформален кръг от интелектуалци-обединители, има редица имена, свързани с тоталитарното минало. И няма никакви индикации, че президентът Радев вижда в това проблем и е готов да се откаже от институционализиране на свързани с Държавна сигурност лица.

Формирането на подобен орган към президентската институция би имало смисъл след широк обществен дебат за функциите, целите или дори правомощията, които да има.

Отсъствието на този дебат създава реална опасност президентското обкръжение просто да имитира коректив и да налага концепции за политическо, икономическо и социално развитие, които да не са обществено приемливи. Липсата на публичност при създаването на този съвет е предпоставка за развитие на постгерберски авторитарен режим. Подобни формирования са характерни за обкръжението на Путин, например. Ако Радев е решил да институционализира комитета „Единение“, да назначи някакви свои хора на държавна работа, а впоследствие да ги ползва за ядро на партията си, това няма как да е държавническо мислене на обединител на нацията.

Във втората година от мандата на сегашния президент слушаме поредица негови изказвания, излъчващи страх. Той самият говори за страха, владеещ обществото. Но не предприема действия за премахване на този страх. Обратното – в тесен кръг и в конспиративна атмосфера става част от статуквото, вместо да бъде негова алтернатива. Вероятно защото не може да бъде.

Евелина Гечева, Мирослав Иванов

 

Категории Мнения, Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio