Защо данните за броя на загиналите в блокадата на Ленинград се различават с 1 млн. души? По време на Нюрнбергския процес СССР заявява за 632 000 загинали. Сега има данни, че те са 1.5 млн. В интервю за „Новая газета“ руският историк Никита Ломагин хвърля малко светлина върху това несъответствие.
Според него официалните данни, представени на процеса в Нюрнберг, са въз основа на поименни списъци. Но проблемът е, че далеч не всички загинали са фиксирани в каквито и да е писмени документи. Особено през януари – февруари 1942г. хората престават да регистрират смъртните случаи на своите близки – нямали сили да седят безкрайни часове наред в студа на огромни опашки.
През 1960г. двама ленинградски историци – Валентин Ковалчук и Генадий Соболев, решават да проведат собствено разследване, като анализират данни за погребаните в този период ленинградчани. До този момент материалите за броя на загиналите са недостъпни. Приема се официално спуснатата цифра.
И двамата стигат до извода, че от ноември 1941 до края на 1942г. официално са погребани 460 000 души. Извън тях само бойци на местната противовъздушна отбрана откарват до гробищата 230 000 безименни трупа. Оказва се, че само за първата година на блокадата жертвите са повече от официалните данни, тоест 690 000. Но далеч не всички са погребвани, много просто били полагани в общи гробове. Сред успелите да се евакуират с воден транспорт – около 1 милион, също има загинали десетки хиляди.
В края на 1943г. в града остават около 600 000 души, тоест загиналите вече са почти 1 млн. души. Но данните от разследването на историците от 60-те години не се публикуват. Какво е пречело да се коригира официалното число на загиналите при блокадата на Ленинград?
Отговорът е в традициите на съветската статистика, която освен фалшифициране на исторически събития, доста често прибягва до натъкмяване на данни, за да не противоречат на митологията или на нечии интереси.
Основен опонент на учените Ковалчук и Соболев през 60-те е високопоставен чиновник, бивш народен комисар по снабдяването на войската в периода на войната Дмитрий Павлов. По тази причина той се явява зантересовано лице за организиране на снабдяването и неговото разпределение, което както се разбира, е било не просто лошо, то може да се опише с термина „мародерство“, обрекло стотици хиляди на смърт. И другарят Павлов взел решение да не се публикуват данните на историците за броя на загиналите. Отгоре се съгласили, че някак не е прилично да се помрачава с излишни подробности подвига на защитниците на града. А той е скрит точно там.
Една друга „статистика“ хвърля светлина върху начините за снабдяване. Някои складове се превръщат в същински Клондайк и черните пазари процъфтяват. Хората разменяли ценни вещи за парче хляб. Тези детайли са известни, за тях обаче не е прието да се говори в официалните източници.
Но причините за лошата организация не са само в местното снабдяване в обсадения Ленинград. Защо все пак обаче запасите от храни са били десетки пъти по-малки, отколкото в складовете на много по-малки райони? Отговорът на Никита Ломагин е, че идеята и съответно подготовката е да се воюва на чужд терен: „Всички мобилизационни планове се свеждали до това да се бие врага на негова територия.“ Така са го мислили.
Плановете обаче претърпяват крах. Заложниците на „грешната тактика“ стават милион и половина граждани на града. „Ние няма да се пазарим за цената“, се пее в една съветска песен за войната. Особено за цената на чуждия живот. Това са просто „бройки“ от една зловеща статистика, при това неверни. Безименни жертви, ако си спомним онази крилатата фраза, която до днес дефилира по Червения площад: „Никой няма да бъде забравен“.
