Парламентът окончателно прие днес промените в Закона за защита на личните данни въпреки съпротивата на медиите и неправителствени организации, защитаващи свободата на словото.
Опасенията са, че с поправките се въвежда опасен контрол над медиите. Приетите текстове позволяват на държавната Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) да наблюдава работата на медиите и да им налага глоби, ако реши, че нарушават редица произволни критерии за опазване на личните данни.
Претекст за промените бе посочена необходимостта да се синхронизира българското законодателство с Общия регламент за защита на личните данни. В еврорегламента обаче изрично е вписано, че „обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации (правно понятие, означаващо частична отмяна на определен закон – б.р.) или освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“. И се допълва: „За да се вземе предвид важността на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко“.
Промените в българския вариант са точно в обратната посока. С получените нови правомощия КЗЛД ще може да преценява дали „обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно“.
Критериите, по които комисията ще решава дали медиите са навлезли в частната сфера на дадена личност, са 10 и включват: естеството на личните данни; влиянието, което разкриването им би оказало върху личния живот и доброто име на техния „собственик“; значението на публикуването им „за изясняването на въпрос от обществен интерес“; дали става въпрос за човек, който подлежи на контрол по антикорупционния закон и има „по-занижена защита на личната си неприкосновеност“, и др.
На какви основания са подбрани точно такива изисквания за медийните публикации, така и никой от мнозинството не се осмели да обясни. ГЕРБ все пак склони на лека корекция: критериите за преценка ще се прилагат, „доколкото са относими към конкретния казус“. Тази обтекаема формулировка обаче реално няма да промени нищо и заплахата от цензура остава.
Асоциацията на европейските журналисти в България изрази сериозни си притеснения и критика към решението на парламента да приеме промените, съобщи БНР. Асоциацията призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.
Одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни, се подчертава в писмото. Според Асоциацията не се разбира как ще се спази принципът за запазване на тайната на източника, след като ще се дава информация за естеството на личните данни и как те са придобити.