Дунарит vs. БТК: Прилики и разлики

Дунарит vs. БТК: Прилики и разлики

Публикувано на Категории Мнения, Пари Сподели

През не толкова далечния август 2017 г. държавата, в лицето на министъра на икономиката тогава и сега Емил Караниколов, обяви мащабна операция по национализация на русенския военен завод „Дунарит“. Въпреки вложените над 40 млн. лв. през Държавната консолидационна компания (ДКК) операцията се провали.

В последните три седмици държавата видимо е форсирала нова операция по изтръгването на русенския военен завод от законните му собственици. Този път изпълнителната власт е отстъпила лидерството в акцията. В кампанията сега участват официозните медии на ДПС депутата Делян Пеевски, офшорната компания „Виафот“, която вече доказано е собственост на адвоката на Пеевски Александър Ангелов, както и специализираната прокуратура.

И ако преди една година в не много приятната роля на лице и говорител на тази кампания стоеше Емил Караниколов сега функцията се налага да поеме заместник-главният прокурор Иван Гешев. Но перспективата да оглави прокуратурата най-вероятно има някаква цена, която Гешев е готов да плаща.

В медийните си изяви, които в последните седмици ескалират, Гешев упорито се опитва да наложи една теза, която беше използвана и от Караниколов в предишния абордаж на ‚Дунарит“.

Тезата най-общо гласи:

  1. „Дунарит“ има неясна собственост.
  2. За „Дунарит“ има много съдебни спорове.
  3. „Дунарит“ е придобит с пари на вложителите на КТБ.
  4. „Дунарит“ е сред най-големите активи, придобити с кредити от КТБ.
  5. Над „Дунарит“ има запори от КОНПИ.
  6. „Дунарит“ трябва да се продаде и с парите да се удовлетворят кредиторите на КТБ.

В опорните точки на Гешев има наистина много логика. И в значителна степен те са фактологически верни.

Има обаче една тема, която прокурорът Иван Гешев пропуска. Точно както и министърът на икономиката Емил Караниколов пропускаше при предишния опит за национализация на русенския военен завод.

Ако в шестте точки по-горе замените „Дунарит“ с БТК, ще получите абсолютно вярна фактология по казуса с най-големия национален телеком.

БТК е най-големият актив, който по безспорен начин е придобит с кредити от КТБ. В нито един момент обаче нито държавата чрез изпълнителната си власт, нито прокуратурата поискаха и започнаха операция по национализацията на телекома. Или към връщането му в масата на несъстоятелност на КТБ.

През октомври-ноември 2015 г. държавата можеше да стане собственик на 76% от БТК. По абсолютно същата схема, по която се опита през 2017 г. да придобие контрол над „Дунарит“.

Какво направи държавата през 2015 г.? Нищо. Отказа да изплати чрез синдиците на КТБ кредит от 150 млн. евро, който първото по веригата на собственост в БТК дружество в Люксембург InterV Investment дължеше на поделение на руската банка ВТБ.

Срещу изплащането на този кредит синдиците на КТБ щяха да станат собственици на дълга и впоследствие можеха да го препродават, включително и на държавна фирма.

Ако Гешев наистина се ръководи от желанието специализираната прокуратура да подпомогне максималното събиране на отклонени от масата на несъстоятелност на КТБ активи, то няма причина да страни сега от казуса с БТК. Телекомът беше буквално отнесен под носа на държавата. Над него също тегне запор от КОНПИ. Неговата собственост също е неясна. В неговата видима собственост има компании, които попадат в санкционния списък на САЩ. А това беше един от аргументите, развети от Гешев около проверката и претърсванията в адвокатска кантора.

БТК и „Дунарит“ са двете страни на една монета. БТК и „Дунарит“ показват защо България е безпринципна и безправна територия, която в управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов е все по-често избягвана и напускана от чуждите инвеститори. Защото собствеността не само не е защитена, но и поведението на институциите е непредвидимо.

 

 

Категории Мнения, Пари

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.