Пет години след фалита на КТБ фондът за влоговете продължава да е на червено

Пет години след фалита на КТБ фондът за влоговете продължава да е на червено

Публикувано на Категории Акцент-2, Пари Сподели

Гарантирани от държавата по закон, влоговете в банки до 100 000 евро са практически необезпечени, а фондът за гарантирането им е на червено. Това е състоянието с депозитите в българската банкова система близо 5 години след фалита на Корпоративна търговска банка.

Задължението да гарантира влоговете до 100 000 евро в българската банкова система има Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Справка за инвестиционната дейност на Фонда към края на декември 2018 г. показва, че в него има активи за около 670 млн. лв. Те са инвестирани приоритетно в депозит в Българската народна банка (БНБ) и една малка част в Държавни ценни книжа (ДЦК).

Срещу тези активи в баланса на Фонда стоят дългове за 1.68 млрд. лв. При тази съществена декапитализация, ако беше нормално търговско дружество, Фондът нямаше да е много далеч от обявяване в несъстоятелност.

Най-големи са задълженията към Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) – 586 млн. лв. Към Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Фондът дължи 584 млн. лв. ФГВБ продължава да дължи и над 510 млн. лв. на централния бюджет.

До тази кризисна ситуация и дебалансиране на Фонда се стигна след като през 2014 г. второто правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов отказа държавата да участва в спасителен план за поставената под специален надзор КТБ и БНБ отне лиценза на банката. Това направи изплащането на гарантираните от държавата депозити в банката за около 3.7 млрд. лв. отговорност на ФГВБ. Фондът обаче не разполагаше с такава сума и я зае от Министерството на финансите, което издаде специална емисия за целта.

През декември 2014 г. министърът на финансите Владислав Горанов подписа договор за отпускане на до 2 млрд. на ФГВБ за срок до 5 години и 6 месеца.

В края на декември 2016 г. третото правителство на ГЕРБ и Борисов направи счетоводна операция, която да минимизира усещането, че държавата има да получава огромна сума от фонда. Тогава ФГВБ направи частично предсрочно погасяване по заема си към МФ в размер 1.145 млрд. лв. от общо дължимата към края ноември 2016 г. 1.705 млрд. лв. Но всичко това стана възможно, след като ФГВБ беше кредитиран от ЕБВР и МБВР с 299 млн. евро и съответно 250 млн. евро.

И двата заема обаче са държавно гарантирани и практически са тежест на държавния бюджет при негативен сценарий.

Така ФГВБ остана да дължи към държавния бюджет сумата от 530 млн. лв., а обявените планове бяха за погасяване на тази сума предсрочно. Фондът разчиташе да получи значителна част от тази сума в първото раздаване от масата на несъстоятелност на КТБ, където стои като най-голям кредитор.

Изготвената от синдиците на КТБ сметка за разпределение обаче се забави заради многото оспорвания в съда на подредбата на кредиторите по ред.  Дело, по което най-големият кредитор остава изненадващо пасивен в поредица от случаи, които директно го ощетяват.

По този начин очакваните от Фонда за гарантиране на влоговете средства от КТБ така и не влизат. А до края на срока по заема към МФ остава около година. Фондът и сега може да преведе задължението си, но тогава активите му ще се стопят с близо една четвърт.

От премийни вноски на банките ФГВБ е събрал през 2018 г. малко над 158 млн. лв. Това е съвсем малко повече от постъпилите през 2017 г. и 2016 г. средства.

Всичко това показва, че и в момента при възникване на нужда от намеса при фалит на банка Фондът за гарантиране на влоговете не би могъл да изпълни функцията си без държавна подкрепа.

Категории Акцент-2, Пари

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.