Със серия арести прокуратурата прочиства неудобни свидетели по делото КТБ

Със серия арести прокуратурата прочиства неудобни свидетели по делото КТБ

Няколко ключови свидетели по делото КТБ са били арестувани в последните две денонощия. Според неофициална информация обвиненията към тях са за участие в няколко организирани престъпни групи за пране на пари. Общото между всички арестувани е, че са сред неудобните за прокуратурата свидетели.

Колко точно са арестуваните в среднощния прокурорски рейд не е ясно, защото Специализираната прокуратура до момента не е огласила официално никакви данни по случая. Според различни данни арестуваните са между 5 и 10.

В разпространен до медиите коментар Константин Симеонов, адвокат на подсъдимия за ръководене на организираната престъпна група банкер Цветан Василев, казва:

„Бях уведомен, че днес, 11 януари 2019 г., на свидетели, които предстои да бъдат разпитани в съдебно заседание по делото КТБ, са повдигнати обвинения, като впоследствие са задържани в Следствения арест на „Г. М. Димитров.“

Той окачествява действията на специализираната прокуратура като „репресивен начин за незаконно влияние върху свидетелите чрез сплашване и лишаване от свобода.“

„Чрез действията на прокуратурата сериозно се застрашават правата на българските граждани и е необходим широк обществен дебат за случващото се в Специализираната прокуратура и Специализирания съд“, се посочва още в изявлението на Симеонов.

Противно на обичайната си практика при знакови акции Специализираната прокуратура остана безмълвна за операцията.

Акцията на спец прокурорите идва по-малко от седмица преди заседанията по делото за „източването“ на КТБ да бъдат възобновени. Първото заседание за 2019 г. трябва да се състои на 17. януари. Очакванията са на това заседание да се излезе от режима на четене на обвинителния акт, след като в Народното събрание бяха гласувани специални поправки в Наказателния кодекс. Така по делото ще започна изслушването на свидетели.  Затова и среднощната акция на специализираната прокуратура, изпълнена в такъв момент, изглежда като мракобесие.

„Медиапул“ цитира свои източници, според които разследването, по което са обвинени арестуваните, е на пет години. Образувано е първоначално за укриване на данъци и е отделено от голямото дело за източване на КТБ. Причината е, че при обиските в банката и останалите фирми още през 2014 г. са открити документи за изплатени коледни бонуси в края на 2013 г. за около 2.5 млн. лв. „Според запознати с делото парите са били раздадени от бившия приближен на Василев и настоящ основен свидетел на обвинението Бисер Лазов“, пише онлайн изданието.

Първоначално прокуратурата образува дело за укриване на данъци, тъй като смята, че хората, които са ги получили, не са платили данъци. В следващите близо 5 години по делото няма движение. В края на миналата година обвиненията са трансформирани в такива за пране на пари. В обвинението е записано още, че арестуваните са действали по поръчка на организираната престъпна група, отговорна за източването на КТБ. По делото за източване обаче обвинения за пране на пари няма.

Според „Фрогнюз“ обвинението е базирано на разходни касови ордери от края на 2013 г., предоставени на прокуратурата от касиерката на основния свидетел на обвинението Бисер Лазов. Общата сума е около 2 милиона лева. „Ордерите обаче са от миналия век, от 1999 г., а после върху тях е поставено друго датиране – 2013 г, което е недопустимо и ги прави недействителни“, коментира пред изданието адвокат Симеонов.

Според информация на „Студия Трансмедия“ поне два от арестите са извършени в ранните тъмни часове в петък, 11 януари. Това действие на прокуратурата буди недоумение. Подобно поведение би било приемливо при опит за пресичане на сериозно криминално деяние или престъпление. Но за повдигане на обвинения по 5-годишно разследване е озадачаващо.

Кои са арестуваните?

Все още няма яснота за всички арестувани от прокуратурата лица. „Студия Трансмедия“ успя да получи потвърждение за две имена. Едното е цитирано и от други медии – Иван Стойков. Това е бившият управител на „Бромак“. Дружеството е еднолична собственост на Цветан Василев и през него той контролираше мажоритарния пакет в КТБ.

Стойков е изключително ключов свидетел, защото именно неговият подпис е подправен под документа за осчетоводяване на установените липси в главната каса на КТБ. Казано по-просто – това е операцията за „изнесените в чували“ според бившия управител на Българската народна банка Иван Искров над 206 млн. лв. от касата на КТБ.

Стойков първоначално е сред директорите на кредитирани от КТБ дружества, подписали кървавото писмо от юли 2014 г., с което се обявиха за жертви и изпълнители на нареждания на Цветан Василев как да управляват компаниите. Впоследствие обаче Стойков се оттегля от тази група от 8 човека, ръководена от основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов.

Второто потвърдено от „Студия Трансмедия“ име е на Никола Киров. Киров е бивш член на борда на русенския военен завод „Дунарит“. Преди рухването на КТБ участва в множество кредитирани от банката компании. Сред тях са „КИА Моторс България“, „Афлик-България“, „Б.Л. Лизинг“, „Хедж Инвестмънт България“ и др.

В разразилата се битка за „Дунарит“ след падането на КТБ Киров очевидно зае позиция в разрез с интересите на ДПС депутата Делян Пеевски към завода. С това си навлече гнева на издателя и върху него се изля цялата ярост на кафявата медийна група на Пеевски.

Защо казусът е важен?

Историята със среднощните арести е важна, защото показва стил на работа на българската прокуратура, все по-ясно очертаващ се като мутренски. Ноторно известно е, че сплашването на свидетели е един от механизмите, по които мафиотите работят, за да печелят дела. Със заплахи или директни посегателства и нападения свидетелите са подтиквани „да размислят“ дали да не променят показанията си. Историята на знаковите дела в България е пълна с такива случаи.

Но когато подобен натиск за сплашване идва от прокуратурата, то основни принципи на свободата и демокрацията са катастрофално потъпкани.

Категории Акцент, Общество

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.