Кандидат да оглави спецпрокуратурата с радикален подход срещу корупцията

Кандидат да оглави спецпрокуратурата с радикален подход срещу корупцията

Шефът на АСП лично да разследва тримата големи в системата – председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор

 

Шефът на Апелативната специализирана прокуратура (АСП) да може лично да разследва тримата големи в съдебната система. Предложението е на съдията Пламен Евгениев, който е третият кандидат за ръководител на АСП.

Този път претендентът за шеф е съдията от Специализирания наказателен съд Пламен Евгениев. Преди него документи за участие в процедурата подадоха обвинителите Росен Радев и Николай Найденов, който е временен началник на АСП, съобщава правният сайт „Лекс“.

Евгениев е съдия от 2014 г., а преди това е бил прокурор в спецпрокуратурата. В съдебната система е от 2000 година. От концепцията му става ясно, че основният аргумент да участва в процедурата е, за да се бори с корупцията в съдебната система.

„През целия т.нар. „преход“ до промените в НПК, в сила от 05.11.2017 г., е липсвало реално желание за противодействие, разкриване, разследване и наказване на проявите на корупция в съдебната система. През този период са водени немалко разследвания, по които са привличани към наказателна отговорност министър-председатели, заместник министър-председатели, министри, депутати, висши държавни служители. Същевременно разследванията на корупционни прояви в съдебната система са доста по-ограничени… В повечето случаи престъпната дейност не се идентифицира в начален период, а разследванията стартират след приключването и публичното й оповестяване, което създава съществени трудности за доказването й. Тези негативни резултати се дължат според мен от една страна на липсата на ясна концепция и създадена организация за разследване и доказване на този тип престъпления, а, от друга, на криворазбрана колегиалност, при която не се действа активно, своевременно и целенасочено при получаване на данни за корупционни практики на колегите“, казва Евгениев.

Нататък той се концентрира основно върху компетенциите на шефа на Апелативната специализирана прокуратура във връзка с искане за прилагане на специални разузнавателни средства, като по думите му, ефективното им използване ще доведе и до по-добри резултати в борбата с корупцията в съдебната система.

Според Евгениев правомощията на шефа на АСП са такива, че той може да е единственият  независим прокурор, който да провежда разследвания срещу тримата големи в съдебната система – председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен и на главния прокурор.

Ето какво предлага Пламен Евгениев: „Осъществяване лично от административния ръководител на функцията на наблюдаващ прокурор по производствата водени за престъпления, подсъдни на СпНС, извършени от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС, Главния прокурор, Директора на НСлС и магистратите от ВКС, ВАС, ВКП и ВАП.

Тази мярка цели ясно поемане на отговорност в контекста на инициативата за регламентиране статут на независим прокурор, който да отговаря за разследванията срещу висшите представители на съдебната власт. При настоящото законодателство единствено административният ръководител на  АСП разполага с правомощия, позволяващи му провеждане на такова независимо разследване при гаранции за запазване поверителността на информацията до момента на вземане на решение дали да се повдигне обвинение. Поради това считам за необходимо допускането на изключение от разпределението на случаен принцип единствено в този случай“.

Според него разследванията за корупция срещу магистрати са малко, защото дълго време Апелативната специализирана прокуратура стои без ръководител.

„Към настоящия момент, една година и два месеца след влизане в сила на законодателната промяна, за съжаление, не се констатират такива действия срещу корупционни прояви на магистрати. Това обстоятелство се дължи на редица обективни фактори, като основният според мен е именно овакантяването на длъжността на административен ръководител на АСП наскоро след влизане в сила на законодателните промени, които му възложиха съществени отговорности относно разследването на корупцията в съдебната система. Оставянето на АСП без административен ръководител за един продължителен период от време, като същевременно е налице само един назначен заместник, който към момента изпълнява временно длъжността, пречи да се постави реално начало на работата по новообразувани дела за корупция на магистрати, доколкото разкриването и доказването на този тип престъпления е изключително трудно без използване на СРС. Считам, че е крайно време да се предприемат реални, активни и безкомпромисни действия за справяне с корупцията, която е най-уродливото явление в съдебната система и в най-голяма степен вреди на имиджа на съдебната власт, накърнява сериозно обществения интерес и генерира отрицателни последици във всички други социални сфери. Това ме мотивира, след две неуспешно проведени процедури, да поема предизвикателството и да се кандидатирам за административен ръководител на АСП с основен мотив не да извършвам предимно ръководна и административна дейност, а да насоча основните си усилия в борбата с корупцията в съдебната власт, съобразно специфичните компетенции на длъжността“, казва Евгениев.

Той посочва и целите си в тази връзка като една от тях е активно лично участие на административния ръководител във всички разследвания за корупционни престъпления, извършени от магистрати, в хода на които се използват СРС, защото доказването по несъмнен начин на корупционни престъпления без използване на СРС, е изключително трудно, а в повечето случаи и невъзможно. „Поради това при настоящата законодателна уредба е невъзможно постигне на реални резултати в борбата с корупцията в съдебната система, без извеждането на тази дейност като един от основните приоритети на административния ръководител на АСП“, пише Евгениев.

Според него липсата на ефективни действия срещу корупцията в съдебната власт води до ниско доверие на обществото и до усещане за много по-високи нива на корупция от реалните. Евгениев смята, че на обществото трябва да бъде доказано, че прокуратурата е непримирима към всяка една проява на корупция в съдебната система. Затова е на мнение, че административният ръководител на АСП трябва да играе водеща роля, да проявява активност, като при определени обстоятелства лично да осъществява функцията на наблюдаващ прокурор по делото, а в останалите случаи участва като деен и активен участник в разследващия екип.

Той предлага и провеждането на регулярни лични срещи, както с ръководството на МВР, ДАНС и КПКОНПИ, така и със служителите там, които разследват корумпирани магистрати; създаване на организация за незабавно докладване лично на административния ръководител или негов заместник при придобиване на данни за подготвяни престъпления; съгласуване с министъра на вътрешните работи и председателите на ДАНС и КПКОНПИ на максимален срок за прилагане на СРС по оперативни разработки, с цел да не се допуска изчерпване на максималния срок по чл.21 от ЗСРС преди образуване на досъдебното производство, водещо до невъзможност за използване на СРС спрямо същите лица в хода на разследването.

Пламен Евгениев смята, че трябва да бъдат извършени и някои промени в законодателството. Първата се отнася до Наказателния кодекс, където наред с наказанията лишаване от свобода за всички престъпления, подсъдни на спецсъда, да се предвидят и адекватни по размер глоби.

„Институциите, ангажирани с противодействието и наказателното преследване на организираната престъпност и корупцията, разходват значителен финансов ресурс, който към момента се поема почти изцяло от данъкоплатците. Налагането на съобразени с тежестта на престъпленията глоби, освен че ще постигне допълнителен възпитателен ефект у осъдените лица, ще доведе и до реални финансови резултати от дейността по противодействие на тежката престъпност“, твърди той.

Наред с това предлага и създаването на механизъм за имуществена отговорност на юридическите лица, използвани при извършването на престъпления, свързани с организирана престъпност и корупция.

„Съществуващата към момента процедура по ЗАНН почти не се прилага практически и не дава никакви реални резултати. Считам, че ще бъде по-удачно отговорността на юридическите лица да се реализира в хода на наказателния процес, заедно с тази на физическите лица, като се създадат възможности за своевременно прилагане на ефективни обезпечителни мерки. Следва да се регламентира и процедура по сключване на споразумения с прокуратурата за налагане на финансови санкции на юридически лица по подобие на тази по глава 29 от НПК… Освен положителен финансов ефект за бюджета, тези мерки водят и до мотивация за предприемане на реални действия по превенция на корупцията в рамките на частния сектор, като големите търговски дружества създават вътрешни парила за поведение и вземат собствени мерки за предотвратяване на корупционни прояви на служителите си“, казва Пламен Евгениев.

 

 

Категории ОбществоЕтикети , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio