Някакви лоши хора имат тайни сметки в Швейцария и държавата ей сега ще им ги вземе. Това е горе-долу посланието от дългосвирещата плоча, която след възцаряването на ГЕРБ прокуратурата на България и Националната агенция по приходите (НАП) завъртат на период от около три години средно.
В ролята на DJ в последните дни е зам.-главният прокурор и бивш ръководител на Специализираната прокуратура Иван Гешев. Той избра телевизионното студио на Нова тв, от което бомбастичното да съобщи, че прокуратурата е поискала запор на сметки на Николай и Евгения Баневи в Швейцария, по които имало над 1 млрд. лв. Баневи бяха екстрадирани през седмицата от Франция и в момента са в следствения арест. Повдигнати са им пет обвинения, сред които и за пране на пари и за данъчни престъпления.
Обявената от Гешев сума е наистина забележителна. За съжаление, успеваемостта на българските власти в опитите им да осъдят български гражданин за притежаването на укрити в Швейцария пари от престъпна дейност е равна на нула.
Знаковият провал
Най-знаковият провал на българската прокуратура в неравната й борба с швейцарските банки е без съмнение Христо Бисеров.
Историята с Бисеров започна в началото на ноември 2013 г. Тогава с небрежно съобщение ДПС обяви, че „по молба на Христо Бисеров, почетният председател на ДПС Ахмед Доган и председателят на партията Лютви Местан приеха оставката му като заместник-председател и член на ЦС и на ЦОБ на партията“.
В медиите се завърта новината, че чужди служби са предоставили информация на българските си колеги за необичайни трансакции между сметки на Бисеров в Швейцария и Македония.
Три дни по-късно от прокуратурата съобщиха, че главният прокурор Сотир Цацаров е получил от председателя на ДАНС (по онова време близкия до ДПС Владимир Писанчев) писмена справка, „съдържаща информация за евентуално извършени престъпления против финансовата и данъчната система“, засягаща „лицата Христо Бисеров и Ивайло Главинков“. След още един ден в Софийска градска прокуратура (СГП) беше образувано досъдебно производство за данъчни престъпления и пране на пари срещу Бисеров и Главинков (който е доведен син на Бисеров), както и за документно престъпление – срещу бившия депутат, припомня в. „Капитал“.
В крайна сметка СГП раздели разследването на две – едното за пране на пари, което впоследствие беше прекратено тихомълком, и второ – за укриване на данъци, валутно престъпление и недекларирани пред Сметната палата сметки в Швейцария. По него Бисеров и Главинков бяха оправдани. Доведеният син на бившия политик дори осъди прокуратурата.
От мотивите на съда става ясно, че прокуратурата просто не е успяла да събере достатъчно доказателства и най-вече не е получила достъп до сметката на Бисеров в Швейцария.
Защо Швейцария не дава информация
Българската прокуратура е изпратила две писма до Швейцария с искане за правна помощ. Първото е било е било абсурдно общо. „Подозираме лицето в пране на пари, моля да ни изпратите движения по банковите му сметки и справка за произхода на средствата по тях“. На тази молба федерална служба по правосъдието в Швецария отговаря, че фактите и обстоятелствата, представени от прокуратурата, не са достатъчно подробни. Поискано е обяснение защо банковите сметки на Бисеров са свързани с разследваните престъпления и на какво основание банковата информация е необходима за разследването срещу него.
Българската прокуратура изпраща ново писмо, в което посочва, че Бисеров е привлечен като обвиняем за подаване на невярна данъчна декларация и не е декларирал всичките си доходи пред компетентните данъчни органи. Искането този път е да се предостави пълна справка за движението по банковите сметки на Христо Бисеров и плащал ли е за тях той данъци в конфедерацията.
Швейцария е отказва съдействие за разкриването на каквато и да е банкова информация за Бисеров. Министерството на правосъдието на страната отново обръща внимание на българската прокуратура, че молбата за правна помощ трябва да съдържа достатъчно фактически обстоятелства, които да дефинират наказуемото деяние и съгласно тях помоленият за съдействие орган да провери дали е налице двойна наказуемост. А според швейцарското право недекларирането на банкови сметки не е престъпление.
Обобщението на цялато фиаско на държавното обвинение е събрано в едно изречение на главния прокурор Сотир Цацаров: „Каквото можахме – направихме, с максималната информация, която имахме.“
Сега по обвинението срещу Баневи българската прокуратура отново ще трябва да извърви пътя с искането на правна помощ от Швейцария.
Цветан Василев и неговото богатство
През 2015 г. прокуратурата на България се впуска и в най-голямото си приключение за мандата на Сотир Цацаров. Това са серията обвинения към мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Като част от тази кампания с обвинения за пране на пари се сдобиват и съпругата и дъщерята на Василев.
Пряко свързано с швейцарската дългосвиреща плоча е обвинението към Антоанета Василева. Василева притежава имот в Швейцария и прокуратурата я обвинява в пране на пари около придобиването му. С претенции към имота от българската страна се изреждат прокуратурата, НАП и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. (КОНПИ). Въпреки неколкократните заявки през проправителствени медии, че „държавата“, каквото и да значи това, е запорирала имота на Василева, това се оказва обикновена лъжа.
През септември 2017 г. в интервю за телевизия Би Ай Ти Василева показва решение на швейцарския съд, с което са отхвърлени претенциите на българските държавни органи.
Каква е ефективността в опитите на прокуратурата да получи достъп от властите в Швейцария и Лихтенщайн до банковите сметки на Цветан Василев, не е ясно. Това най-вероятно ще се разбере, когато делото срещу него по обвинение в ръководител на организирана престъпна група премине през поне една съдебна инстанция.
Забравеният диск
Ако върнем лентата малко повече назад, то няма как да не достигнем до първото управление на ГЕРБ и друга бомбастична швейцарска история. През 2010 г. тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов пътува до Германия, за да полчи диска с имената на български граждани, разполагащи със сметки в Швейцария. Заглавията от пресата тогава са категорични: „НАП подхваща българите със сметки в Швейцария“. Информацията за сънародниците с банкови сметки в Швейцария е част от диск, придобит от Германия. В Германия моментално започват проверки на данъчните и прокурорски разследвания. Стига се и до осъдителни присъди на лица, укрили плащането на данъци чрез сметки в Швейцария.
В България и до днешен няма данни информацията в диска да е произвела каквото и да е последствие.
Публикация на „Бволъ“ от 2014 г. показва, че в Министерството на финансите и НАП не се съхранява каквато и да е информация от посещението на Красимир Стефанов в НАП.
Забележителното е, че самият Стефанов предпочете политическа кариера и през 2013 г. стана депутат от ГЕРБ. Впоследствие той напусна парламентарната група и Народното събрание и стана съветник на Николай Бареков и появилата се през 2014 г. партия „България без цензура“. След рухването на КТБ и разпада на „България без цензура“ Стефанов слезе от политическата сцена.
Swiss Leaks
През 2015 г. международен консорциум от журналисти разкри в свое разследване, че швейцарският клон на банката HSBC е помагал на клиенти за укриване на данъци. Великобритания, САЩ и редица други държави започнаха разследвания на финансовата институция, както и на притежателите на сметки.
Директорът на консорциума на разследващите журналисти Джералд Райл обяви, че сметки в швейцарския клон на банка HSBC са имали и 74 българи. През периода 1988 – 2007 г. те са държали 380 млн. долара в трезора. Според Райл сред българите има адвокати, инженери, мениджъри на фирми, търговски представители, бизнесмени. За съжаление, в България данните от разследването бяха поверени в ръцете на близкото до управлението издание “24 часа”. Така съвсем малка част от притежателите на сметките станаха известни. Впоследствие дори малкото публикации по темата са били заличени от сайта на “24 часа”.
Няма данни българските данъчни или прокуратурата да са проявили интерес към случая, както и да са повдигнали конкретни обвинения на притежателите на сметки, укрили данъци.
Всичко това показва, че българските власти нямат или компетентност, или желание да се преборят с швейцарската правна защита на банковата тайна. Дори когато разполагат „наготово“ с данни за потенциални данъчни нарушители.
Но нежеланието и липсата на ефективност повдигат и още един въпрос. Дали данните, получавани от Швейцария, се използват с цел правораздаване или са основа за разправа с бизнеси или пък обикновен рекет към притежателите на сметки в Швейцария.
