Демокрацията по дефиниция е политическа система, основана на публичността и откритостта. Именно публичността и откритостта на политическия дебат са гаранцията срещу възможността обществените дела и активи да бъдат узурпирани от тирани и олигарси. Така е замислена от архитектите на гръцката демокрация на атинския полис Солон, Клистен, Перикъл и Демостен. Принципите на публичност и откритост са основополагащи принципи и на съвременните представителни демокрации. Въпросите от обществено значение се обсъждат на Агората от хората на Агората[1].
Принципите на откритостта и публичността много повече от принципа на универсалното гласуване гарантират в оптимална степен правата на отделния гражданин спрямо другите и спрямо мощта на държавата. Тези принципи предполагат, че всеки отделен гражданин като изразител на политическо предложение или на оплакване от несправедливост може да заяви и провери в обществен дебат тяхната обществена полезност или допустимост.
Задължително е да се подчертае, че двата принципа са неразделни. Откритостта означава, че всеки политически въпрос може да бъде представен на общественото внимание. А публичността предполага обществена дискусия, която евентуално да легитимира или отхвърли поставения въпрос. Легитимността е печатът, удостоверяващ обществено признание и приемане. Едно истинско демократично общество пише именно по този начин програмните редове на алгоритъма на своето държавно управление.
Само чрез пълна откритост и публичност хората могат да постигнат съвместно съществуване в хармонично и справедливо цивилизовано общество.
Точно обратното се предлага като алтернатива за решаване на обществени дела от различните типове тайни общества. Отсъствието на откритост и публичност на дебата е тяхната отличителна черта. Независимо от бренда, под който търсят признание и последователи. Масони, Тамплиери, революционни съзаклятия, разузнавателни общности, държавна сигурност и подобни, се конструират и функционират като организационни структури, именно да оправдаят решаването на въпроси от обществен характер и интерес без откритост и публичност.
Далеч съм от мисълта да твърдя, че няма необходимост от това някои обществени въпроси да се решават тайно. Човешката история е пълна с превратности. Ситуациите, когато откритостта на обществена дискусия може да струва на волно мислещите тяхната свобода и дори живота, са многобройни. Борбата с тиранията, с мафията и тероризма налага необходимостта от конфиденциалност и ограничен кръг на участниците. Макар че, ако тайни организации имат наистина за цел общественото благо и справедливост, то техните дела рано или късно трябва да стават достояние на широкото общество.
Апостолът на българската свобода Левски е водел прецизен списък на всеки похарчен от него грош, за да може рано или късно да даде публичен отчет на своята дейност. Разузнавателните служби и службите за сигурност в демократични, цивилизовани общества се отчитат регулярно пред своите парламенти. Нито една държава в света не допуска създаването и функционирането на тайни общества и институции извън обществен контрол.
С други думи, за да бъде едно тайно общество признато за легитимно, то трябва да служи за решаването на обществена задача. Тайните общества, които не служат на обществена цел, търсят легитимност чрез словесно фокусничество, сложни ритуали, пищни костюми. Колкото по неразбираеми са тези външни техни прояви, толкова по-вероятна е егоистичната цел на тяхното съществуване. Обикновено става въпрос за най-банална възможност за търговия с политическо влияние, прикриване на нерегламентирани връзки и договорености.
Такива трябва да са принципите на институционално строителство на общества, способни да решават своите проблеми в хармония и справедливост. Което естествено не е даденост, а конституционна цел. Цел, която трябва да се аргументира и за която трябва да се полагат усилия. Основна отговорност за това обществото възлага на своя интелектуален елит.
Когато едно общество престане да отделя средства от държавния бюджет за селекция и образование на качествен интелектуален потенциал, това общество е обречено на дълбока екзистенциална криза. Липсата на качествен интелектуален елит означава липса на компетентни кадри за държавната администрация, липса на способни инженери и строители, на успешни предприемачи, на лекари и учители, на свободомислещи творци на изкуството.
Ако истински компетентен и отговорен интелектуален елит липсва, мястото на интелектуалците са заема от неграмотни и неморални индивиди, водени от безжалостния нагон за собственото си оцеляване и благоденствие. Такива индивиди бягат от откритост и публичност, защото тя веднага ще разкрие тяхната несъстоятелност да водят обществени дела. А следователно, и тяхната нелегитимност. Както и липсата на основание да получават материалните и моралните привилегии, които се асоциират с обществените функции.
Съвсем естествено е тогава, че в общества в криза тайните общества избуяват, а откритостта и публичността на служителите на обществото линее.
[1] Агора е централният площад в античните гръцки полиси, които едновременно са служили като пазар и място за общогражданските събрания.
* От английски “Политика за начинаещи”. Съзнателно е търсена аналогия с популярната книжна серия на издателството John Wiley & Sons. Книгите от тази серия се отличават с достъпен и понятен за широк кръг читатели език на сравнително сложни теми с много илюстрации, хумор и шеги.
