Как БСП може да има столичен кмет

Как БСП може да има столичен кмет

 

 

Вариантите са два – или тотална война със статуквото, или завладяването му отвътре

 

Два варианта има БСП, ако наистина иска да има свой кмет на София от догодина. Първият е тотална война със статуквото, а вторият – завладяването му отвътре с помощта на апаратни и управленски ходове, включително неофициални договорки с Борисов.

Интригата с предстоящите догодина местни избори се очертава по-интересна от досегашните. Особено що се отнася до София. Столицата е натрупала толкова недоволство, колкото дори правителството на Орешарски не успя. Причините за него са твърде много и следващият кмет ще трябва наистина да работи, а не да разчита само на покровителство свише.

Винаги при избор на кмет и партиите, и избирателите се питат дали кандидатът Х би работил добре с премиера Y. И печели този, който събере най-много „да“ на този въпрос. С пълна сила важи това за кмета на София, който е влиятелна политическа фигура. Или поне би трябвало да бъде.

Уравнението би било доста по-различно, ако премиерът е друг. Но това едва ли би се случило преди местните избори.

Краят на януари е времето, в което БСП открито ще обсъжда кандидатите си за кметове, включително за София. Този пост си остава недостъпен за левицата от десетилетия по куп причини, но днес постигането му изглежда по-вероятно. Разбира се, с уговорката, че евентуалният успех би бил резултат преди всичко от компромис с ГЕРБ. Тоест, от договорка с Борисов.

Към момента, колкото и да се помпа от знайни и незнайни социолози, влиянието на БСП не е толкова голямо, та да отвее ГЕРБ от властта. Борисов държи администрацията, а чрез нея – тройно повече гласоподаватели. Та битката не само е неравна, но е и немислима без споменатата договорка. А Нинова не е склонна на подобна стъпка. Както неотдавна стана ясно, тя е предпочела да си остане опозиционен водач, отколкото да й бъде подарен постът шеф на парламента с цел уж да има мир.

Точно за да има мир, Борисов вече е наумил следващия си ход. И той включва жертване на напълно компрометираната като кмет Фандъкова и „даване“ (той обича да „дава“!) на този пост на друг.

И кой би бил по-подходящ от фигура с влияние, но отляво? Ако се намери такава фигура, тя би запълнила липсващото звено в доста скърцащата управленска машина. И би подсигурила още няколко години власт  на същите тези, от които обществото (70% според Маркет Линкс) е недоволно.

Дали комфортът на Борисов и обкръжението му, дали други, по-далечни цели за запазване на статуквото ще бъдат постигнати, до голяма степен зависи от БСП. На „Позитано“ добре го знаят. Затова изборът на кандидатура, която да не е в съглашателство с Борисов, би бил по-правилен. Но дали би бил печеливш? Защото в политиката това са различни неща.

Ако БСП заложи на Елена Йончева, ходът би бил правилен. Йончева е може би единственият жив човек, успял да осъди Борисов по конкретен казус. Ореолът й на борец и на човек с чиста кауза неслучайно беше атакуван с прийомите на системата – проверка, компромат и прочие. Политическите й изяви са достатъчно безкомпромисни и биха привлекли дори електорат, различен от левия. Но дали би спечелила? Невъзможно е да се прогнозира евентуален победител, без да са ясни другите участници в надпреварата за София. Не имената, а онези, от които зависят проверки, компромати и медийни атаки.

Несклонната към компромиси Йончева, ако бъде номинирана и ако реши да се бори за София, би била истински враг на статуквото. И точно това поставя под въпрос дали въпросното статукво би допуснало някой не просто да ровичка из него, а да му отсече главата. Защото, както казахме, столичният кмет е важна фигура. Неслучайно оттам започна и политическата кариера на Борисов, който успя през 2005 да вземе 58% от гласовете срещу 31% за Татяна Дончева.

Йончева би била напълно достойна за водач на тоталната война със статуквото, след като вече е неин авангард. Но дали в БСП действително искат такава война? Това статукво не е от вчера и корените му някъде на подземно ниво са сплетени с тези на всички видими играчи. По тази причина в левицата не са единодушни и по-скоро не им се тръгва на истинска война. Защото в нея ще трябва да включат не само лице на кандидат, а и редица политически и неполитически ходове, които БСП в момента не може да предприеме, най-вече поради кадрови и експертен дефицит.

Ако БСП реши да подкрепи Мая Манолова, има повече шансове да спечели заветното място на „Московска“. Манолова също е дейна, работата й като омбудсман й даде огромна преднина, защото има конкретни постижения. Основното обвинение към нея е в популизъм. Което е смешно, защото популизмът е основно оръжие в политиката, не само у нас. Още повече, ако с популистки методи се постигат някакви добри решения за хората. Защото, да си го кажем честно, гражданското общество у нас все още е далеч от постигане на собствени резултати. И именно неговият дефицит отвори такава чудесна възможност за сегашния омбудсман – нека не виним Манолова за това.

Затова тя би била една добра кандидатура. Която дори Борисов би приел. И ще липсват проверки, компромати и медийни атаки. Ще се възцари добра съвместна работа за благото на софиянци и старите дрязги между двамата ще бъдат донякъде забравени.

На „Позитано“ имат много „за“ и също толкова много „против“ Манолова. Засега няма информация дали тя би се кандидатирала, ако не я излъчи БСП, но и това не бива да се изключва – собственият й изключително висок рейтинг изглежда надеждна база за подобно решение. Факт е, че Марешки вече обяви подкрепата си за нея, без да е все още номинирана. А накъдето отива Марешки, натам духа вятърът. Но не е само това. Да не забравяме, че през 2012 именно Манолова нарече Марешки и Яне Янев патерици на ГЕРБ. А ако му вземеш патериците, какво се случва с Борисов?

Манолова има и по-ясна представа за управленските дебри, което кара по-опитните позитанци да прогнозират тя да надделее и най-сетне левицата да сбъдне мечтата си да столичен кмет – мечта още от двубоя между Софиянски и Венци Йосифов.

Категории МненияЕтикети , , ,