– След оставката на Валери Симеонов всъщност нищо не се промени – майките продължават протестите, БСП няма да участва в регистрацията на кворум в парламента, Борисов внимава да не наруши крехкото равновесие с патриотите. Ще издържи ли правителството на този напън?
– Нека да погледнем календара – имаме около четири условни седмици до Коледа, после следват празниците, завършващи с Атанасовден, Ивановден и т.н. И дотогава няма да има особени развръзки. Вярно е, че има публичен натиск и най-много той е видим в екраните на телевизиите, които постоянно предават информации, свързани с протестите. Но тези протести, въпреки че са многобройни, са силно разпръснати и не са масови, което подсказва, че има някакъв вид съгласуване, насърчаване, може би мобилизация за някакви групи избиратели. Те няма как да дадат тласък на някакви деструктивни процеси вътре в парламента, тоест на разпадане на мнозинството. Когато мине обаче нова година и празничния януари, трябва да се види какво ще бъде поведението на групите в парламента. Ако се пренесат дори искрици на напрежение в малката коалиция, възможно е да се задействат някакви процеси, които биха убедили ГЕРБ, че предсрочни избори са по-доброто решение.
Но очакването ми е, че това е по-малко възможно, тъй като патриотите са наясно, че са в изключителната позиция да са единствените възможни партньори на ГЕРБ в момента. Предполагам, че нещата ще се отложат, докато не погледнем числата от резултатите на европейските избори. Дотогава имаме съгласието на „Воля“ на Марешки, което разбира се не е устойчиво и може да се промени и след две-три седмици да изпълнява ролята на един подпиращ мнозинството и кворума елемент от цялата комбинация.
Очевидно е, че продължителното изкарване на преден план на различни несъгласия на малката коалиция изтощава както собствения им потенциал, така и този на ГЕРБ. Без да се доверявам категорично на съобщенията за свиваща се подкрепа за ГЕРБ, предполагам, че в рамките на каквато и да е кампания те ще бъдат първа политическа сила. Не мисля, че има друга вероятност в рамките на този парламент за един следващ, в който да има мнозинство, много по-различно от сегашното. Така че съм по-скоро скептичен към всички, които свързват развръзката на тази криза, хайде така да я наречем, с предсрочни избори.
– Кой има интерес от предсрочни избори – ГЕРБ или опозицията?
– Всички, които са в опозиция и виждат в едно ново преразпределение на силите в парламента – и тези, които са вътре, и онези, които тепърва се виждат там. Но мисля, че тези, които са в парламента днес не осъзнават ситуацията, че може да се окажат най-големите губещи. Тези, от които зависи събирането на кворума в парламента, в някаква степен и патриотите, във всичките им вътрешни деления и групи прекрасно знаят, че подобна ситуация няма да се получи при едни предсрочни парламентарни избори и обяснявам защо. От 1991 г. насам водеща променлива, когато се моделира бъдещото представяне в парламента, е равнището на гласове, подадени за партии, които попадат под бариерата от 4 процента. На последните избори те са били 25 процента – толкова, колкото са били и през 1991г. На предишните парламентарни избори стандартите бяха разпределени между 95 процента от гласовете. Не мисля, че два пъти последователно ДПС ще регистрира две листи, БСП ще регистрира три листи и въобще няма да се появи засега неизвестната партия, около която се спекулира, и се свързва с Мая Манолова или със Слави Трифонов. Това няма как да се повтори, просто защото сегашното поколение на политици, които са относително млади и са по-малко свързани с историята, която наричаме преход. Няма да повторят същата грешка. Губещата страна в този смисъл ще се окажат Волен Сидеров и фрагментите от патриотичния вот, които ще бъдат най-засегнати. Какъв е смисълът точно те да произвеждат скандали.
– Какъв наистина?
– Може би някакви краткосрочни цели – да се назначи този, да се назначи онзи, да се преразпределят някакви квоти в министерствата и прочие, но сегашното положение на трите партии в патриотичния блок просто няма да се повтори.
– Реалистични ли ви се виждат политическите амбиции на президента?
– Ами де да знам. Може началникът на кабинета на президента да отговори на някаква генерична лява ниша, но тогава какво ще прави Корнелия Нинова?
– А Мая Манолова няма ли да е опасна конкуренция на Корнелия Нинова, ако рече да оглави някаква партия?
– Не знам какви са отношенията между двете сега?
– Бяха конкурентки за председателския пост в БСП. Освен това да припомним, че Мая Манолова и друг кандидат за властта – Николай Бареков, бяха съдружници в разиграването на „Костинбродската афера“, да я наречем така.
– То не може да бъде наречено по друг начин.
– Мая Манолова и Николай Бареков може би ще играят заедно и този път? Манолова освен това има висок рейтинг и е привлекателен партньор в този смисъл.
– Нейният рейтинг е естествено висок, тъй като тя като омбудсман говори от името на гражданите, сега се намира отвъд полето, откъдето говорят политиците, независимо дали са в управлението или опозиция. По тази причина тя има известно предимство пред всички останали. Но на европейски, парламентарни и каквито и да са избори тя няма да се яви сама. Не е ясно кой друг би дал лице на такава листа. Имаше един Костадин Костадинов от Шоуто на Слави, известен от информираните варненци като Костя Копейкин. Костадин Костадинов – Костя Копейкин! Много от по-известните политици с успех също могат да се класират за подобен прякор. И това създава наистина масово недоволство.
Аз не съм в позиция да съветвам мнозинството, но според мен би трябвало да сключат нещо като временно примирие и да изчакат резултатите от европейските избори, а след това евентуално да преподпишат коалиционното споразумение, както и да опреснят програмата.
Очевидно се намираме в края на възходящ икономически цикъл и предполагам, че говоренето за 4-5 процента ръст ще трябва да бъде редактирано в числа близки до 3 процента, а това засяга бюджета и всичко останало.
– Противоречивото изказване на президента Радев, който остро разкритикува правителството, като в същото време заяви, че една оставка на кабинета би била абдикация от отговорност, какво е – разминаване със заявените цели на БСП, някаква игра?
– Очевидно че съгласуваната стратегия, ако щете и тактика между „Позитано“ 20 и президента, е да се ерозира управлението на ГЕРБ. Настина, тя е придружена с много обертонове и прилагателни. Може би ще трябва да се направи някаква корекция в правилата за избора на президент и да се обявява предварително кой ще бъде началникът на президентския кабинет. Защото е очевидно, че там се генерира ляв и безпределен популизъм. Сегашният началник на кабинета несъмнено все пак е един много образован човек, който си позволява да говори за 29 години преход, а защо не за 39, 49 и т.н.
Българският преход е завършил през 1991-1992 година в политическата си част и в 1996-1997 година в голямото деление Изток-Запад с ориентирането ни към ЕС и НАТО. Да се обяснява на българите, че имало 29 години преход и какво било това положение да сме най-бедната страна, е странно. Ами президентът е на години, на които би трябвало да знае, че сме стартирали от много негативна позиция, в която пенсиите са били по 20 долара, заплатите по 40 долара. Това е стартовата позиция за прехода и няма какво да ми обясняват, че капитализмът бил виновен и колко хубав бил социализмът. Повтарям, преходът в България е завършен през 1991-1992г. и през 1996-1997г. като втори етап. Конституцията е правена, когато още има Съветски съюз, той се разпада малко по-късно. И докато не бяха разкостени всички възможни резерви на социализма в периода 1996-1997г. винаги стоеше идеята колко е хубав социализмът. Лошото е, че това е трудно да се обясни на масовия пенсионер, избирател, гражданин, защото той не може да направи, не разпознава тази историческа връзка. И ако имам някакви претенции към началника на кабинета, те са, че пенсионерът може и да не разбере това, но шефът на кабинета би трябвало да го разбира.
И да се върна на темата за протестиращите, които разчитат на хората, които не могат да се ориентират какво точно се случва. Те ми приличат на бежанците – главно мъже в работоспособна възраст, само дето нашите изглеждат добре облечени и карат мотори. Протестите не са масови, но чрез медиите изглеждат такива. Аз разбира се не съм съгласен с нескопосаната фраза, която изрече Валери Симеонов за майките с болни деца, повторена хиляди пъти. Но съм убеден, да не кажа голямо число, че всеки десети българин е съгласен с него. Симеонов обикаляше страната и със сигурност е усетил това. Намирам като най-успешен социалния министър, който направи всичко, за да реши проблема на майките в рамките на зададените параметри.
– Виждаме една голяма празна ниша вдясно с полуумрели политици, които не произвеждат никакви политики. Възможно ли е дясното да се съживи?
– Имам един много бърз отговор – да си погледнат грешките от последните години и да престанат да се представят по-католици от папата. Ако идеолозите решаваха кой ще живее добре и кой зле, отдавна щяхме да сме се „покръстили“ в правилната идеология.