„Турски поток“ стигна Турция. Накъде ще тръгне?

„Турски поток“ стигна Турция. Накъде ще тръгне?

Първата морска тръба на газопровода „Турски поток“ беше официално „посрещната“ на церемония с участието на президентите на Турция и Русия Реджеп Ердоган и Владимир Путин.

„Газпром“ завърши изграждането на дълбоководната част на новия газопровод“, каза Путин на церемонията, цитиран от „РБК Дейли“. „Производството и транспортирането на газ не е примитивна работа, не е просто дупка, която да пробиете в земята и да изпомпвате газ. Това е свързано с използването на високи технологии, това е най-екологичният и първичен вид енергия в света“, каза руският президент добавяйки, че Турция се превръща в сериозен Европейски газов център, което ще се отрази на нейната геополитическа позиция.

Председателят на съвета на директорите на „Газпром“ Алексей Милер участва в церемония по телеконференция от кораба за полагане на тръбопровода Pioneering Spirit край бреговете на Черно море до Каякьой.

„От геополитическа гледна точка проектът има историческо значение“, каза Ердоган. Той изрази надежда, че през 2019 г. газопроводът ще бъде готов за експлоатация. В допълнение към морската част, наземната част на територията на Турция също трябва да бъде завършена.

„Турския поток“ минава по дъното на Черно море от Русия до Турция и ще се състои от две линии с капацитет от 15,75 милиарда кубически метра. м на газ годишно. „Газпром“ планира също да изгради газов възел на границата между Турция и Гърция. През юни 2018 г. компанията изчисли цената на газопровода на 7 млрд. долара. Дъщерното дружество на „Газпром“ South Stream Transport B.V. е получило заем от 125 милиарда рубли. (около 1,9 млрд. долара) от компанията-майка, показва данни в отчета на „Газпром“, публикуван в началото на октомври.

Първата тръба от „Турския поток“ ще бъде предназначена за доставка на газ на турския пазар, а втората – за страните от Южна и Югоизточна Европа. За нея „Газпром“ обмисля две възможности за този маршрут: през България до Сърбия и Унгария или през Гърция до Южна Италия.

„Турски поток“ замени „Южен поток“ с капацитет от 63 милиарда кубически метра. м на година, който „Газпром“ трябваше да изостави през декември 2014 г. поради оттеглянето на България от проекта. След това „Газпром“ трябваше да отпише няколкостотин милиона загуби, пише „РБК“.

„Днес завърши изграждането на офшорната част на“Турски поток“. Това става в много кратки срокове – наскоро присъствахме на среща в Истанбул, когато взехме решение по този проект, след като българските ни колеги не успяха да защитят позициите си и се поддадоха под натиска на европейските структури, изоставяйки „Южен поток“, коментира руският президентски говорител Дмитрий Песков.

В края на юни изпълнителният директор на „Газпром“ Алексей Милер заяви, че в началото на 2020 г. газта по втората линия на турския поток може да премине през територията на България, Сърбия и Унгария. Той добави, че тези държави са решили да разработят национални газопреносни мрежи, които са в съответствие с настоящото енергийно законодателство на ЕС, припомня „РБК“.

Месец преди това българският премиер Бойко Борисов се срещна с Путин в Москва и каза, че София се интересува от преминаването на „Турски поток“ през територия на България към други европейски страни. Путин поиска гаранции за проекта. „Разбираме, че българската страна е наясно, че при реализирането на мащабни проекти са необходими гаранции, предимно финансови гаранции, които ще бъдат изразени или в държавни гаранции на българското правителство, или в съответните решения на Европейската комисия. „, каза той. Като такива гаранции българската страна трябва да инвестира самостоятелно в модернизирането на газопроводите си за приемане на газ от „Турския поток“ и за по-нататъшното му доставяне до Сърбия. Това може да бъде направено за сметка на регионалния превозвач Булгартрансгаз или за сметка на Европейския съюз. Това ще позволи на „Газпром“ да изпълни условията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз, съгласно който добивната компания не може да притежава транспортни мощности на територията на ЕС.

Но връзката на България с газопровода „Турски поток“ и последвалото преминаване на руски газ през този газопровод към Централна Европа няма да се случи преди 2022 г., каза унгарският външен министър Петър Сиарто през септември. „Доколкото разбирам, необходимата инфраструктура няма да бъде готова в България преди 2022 г., а Сърбия също трябва да инвестира сериозно, преди да може да получи газ от втория клон на „Турски поток“, каза той.

Друго продължение на „Турски поток“ може да бъде доставката на газ за Италия през Гърция (проект „Посейдон“). Това заяви през юни изпълнителният директор на „Газпром експорт“ Елена Бурмистрова. „Маршрутът ще бъде обявен при обявяване на търг, според който ще бъде гарантирано да се поръчат определени мощности. Това може да се случи както в една посока [през България], така и във втората [Гърция-Италия] „, каза Александър Медведев, заместник-председател на борда на“ Газпром „. След разговорите с италианския лидер Джузепе Конте на 24 октомври Путин заяви, че Русия обмисля възможността да свърже Италия с „Турски поток“.

„Посейдон“ е проект за изграждане на офшорна част от газопровода ITGI, който ще се движи под Йонийско море и ще свързва газопреносните системи на Гърция и Италия. Участници в IGI Poseidon S.A. на базата на паритет са италианският „Едисон“ и гръцката ДЕПА. „Газпром“ пък има споразумение с тези две компании да участва в проекта.

Категории Акцент, Икономика, Пари

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio