Един от най-разпространените аргументи, с който се обяснява състоянието на държавните дела, е следният: управниците са такива, защото народът така си ги е избрал. В една друга, по-съвременно звучаща версия, състоянието на държавното управление се поставя в зависимост от състоянието на гражданското общество. И двете тези звучат добре. Макар и като всички подобни разсъждения на тема социално устройство, те да са само част от една приказка.
Такива красиви приказки се съдържат във всяка религиозна или рационална идеология. Те са продукт на мисловната дейност на вида Homo Sapiens. Те изразяват уникалния за този биологичен вид стремеж да търси смисъл на своето съществуване. Както и да експериментира с измислянето на абстрактни конструкции, които да му позволяват да живее в организирани общества с други себеподобни.
Способността да измисля истории и да убеждава другите себеподобни е уникална революция в еволюционното развитие на живата материя. Измислените истории буквално творят социалната реалност във вид на култура, религии, идеологии, морални норми, закони, наука, изкуство. Един път измислени и масово възприети, те превръщат всеки един от нас в опитомено животно. Тоест животно, което дължи своето съществуване на обществото, в което живее. Извън организираното общество, съвременният човек не може да просъществува дълго.
Затова, макар и измислени, приказките са абсолютна необходимост за оцеляването ни като вид. Те изграждат мостовете на доверие между хората. Без доверие е невъзможно да се изградят отношенията на взаимодействие и сътрудничество, които са основната причина Homo Sapiens да се превърне в господар на природата.
Да се върнем все пак към началото. Приказката за гражданското общество, като всяка приказка извън своето рационално ядро, е недовършена и недоразказана. Аз определено вярвам в правото й на съществуване. Вярвам, че носи в себе си положителен и полезен заряд като всяка базова либерална идея за самостоятелната стойност на всеки индивид. Само че тя трябва постоянно да се доразказва и доразвива. Защото и физическият свят около нас и социалната среда, в която живеем, са динамични променливи, към които трябва постоянно да се адаптираме. Такъв е Законът на живота.
Ето кои са двете основни проблемни зони, поради които концепцията за гражданското общество не може ефективно да реализира своя позитивен в социално-политически план потенциал:
- Енергийна асиметричност
Всяко действие, включително и политическо, изисква разход на енергия в определен отрязък от време, за да доведе евентуално до някакъв видим резултат. По дефиниция, гражданите в едно демократично общество посвещават своята енергия на своите професии, семейства и забавления през свободното си време. Само професиите, които се асоциират с функционирането на държавната машина имат предимството да посвещават значителна част от своето време на политическа дейност. По задължение. Като президенти, министри, депутати, държавни служители.
Следователно, някои от гражданите в гражданското общество имат повече възможност да изразходват енергията си и времето си за политическа дейност от други граждани. По простата причина, че за това им се плаща. Това неравенство във възможностите за осъществяване на политическа дейност се прикрива зад политически коректната, но социално несправедлива фикция за представителната демокрация. За съжаление, власт не може обективно да се осъществява едновременно от всички. Нали освен да се прави политика трябва да се произвежда, лекува, преподава, твори.
- Информационна асиметрия
За да бъде едно политическо действие ефективно, тоест да постига предварително планирана или програмно обявена цел, трябва да бъде осигурено с достатъчна като съдържание и обем знание и информация. В днешния комплексен и глобален свят, необходимостта от специализирани знания, умения за комуникация и поток от текуща информация е меко казано огромна.
Преработката на този нескончаем поток от информация е непосилен за един, пък бил той и гениален индивид. Затова в цивилизованите общества се изграждат институции, които всъщност са алгоритми на политическа дейност. Институциите чрез специализацията и координацията на дейността на своите служители правят възможно това, което отделните граждани не могат сами. Те поемат тежестта и отговорността от името на гражданите да се грижат за тяхната сигурност, здраве, администрация, инфраструктура, образование.
Изводът е, че гражданите няма как да притежават по дефиниция необходимите знания и информация за ефективна политическа позиция по много, ако ли не и по всички въпроси от политическо естество.
Така красивата приказка за гражданското общество страда от погрешни предположения, които я правят податлива на критика и разрушават доверието в нея.
Първо погрешно предположение: хората знаят най-добре кое е най-доброто управление за тях.
Ако това заявление е вярно, не би трябвало да е имало нацизъм в Германия или комунизъм в Русия. И в двата случая тези политически режими са станали възможни в резултат на универсални избори.
Редица социологически изследвания разкриват неприятната истина, че преобладаващото число гласоподаватели, в която и да е страна, не се ориентират в програмите на различните партии. Вместо познание, те използват други, инстинктивни методи за определяне на своите политически предпочитания. Като например, традиционни симпатии, влияние на близкото обкръжение, разпознаваемост на кандидатите. Александър Тодоров от Университета в Принстън доказа, че е възможно с вероятност от 70% да се предскажат резултати от избори на основа на това как гласоподавателите оценяват компетентността на кандидатите по изражението на тяхното лице. Един бърз поглед и вече сме готови с нашия политически избор!
Второ погрешно предположение: хората също така знаят как да изберат най-добрите свои управници.
На никой не му хрумва идеята да подложи на гласуване избора на пилот в самолета или на хирург за сърдечна операция. Всички добре знаят, че за тази цел има атестационни комисии за оценяване на способностите на пилотите и хирурзите дали могат да поемат отговорност за живота на пасажерите в самолета или за здравето на своите пациенти. Защо тогава се счита, че с гласуване може да се определят най-способните да управляват държавната машина? Една държава е безкрайно по-сложна система и от най-сложният самолет. Изискват се солидни познания по икономика, право, психология, управленски умения. Да не забравяме и устойчив характер, добро здраве, нравственост, както и богата житейска мъдрост. Живеем в 21-ви век и всекидневните предизвикателства, поставящи на тест управленските умения на властимащите, са многобройни и комплексни.
И въпреки всичко, либералната приказка за гражданското общество е далеч от опасността да изчезне. Просто тя трябва да се разтовари от някои илюзии и да се изгради правилно спрямо обективните реалности на обществените конструкции. Трудно е решението да бъде рационално намерено, макар еволюционната селекция на обществените процеси да е показала пътя. А той е в измислянето на нови и нови приказки, които да служат като алгоритми в организацията на обществото в уважение към индивида, признаване на неговата автономност и право на живот, и благоденствие. Пример за такива приказки са, например, Десетте Божи заповеди. Макар те да не са единствени. Всяка религия и идеология търси отговори на вечните въпроси на нашето съществуване, предлагайки формули за съвместно оцеляване във вид на митове, притчи, революционни манифести, морални норми, естетически стандарти, конституции.
–––––––––-
* От английски “Политика за начинаещи”. Съзнателно е търсена аналогия с популярната книжна серия на издателството John Wiley & Sons. Книгите от тази серия се отличават с достъпен и понятен за широк кръг читатели език на сравнително сложни теми с много илюстрации, хумор и шеги.